Манго (), псевдоним на Джузепе Манго (Giuseppe Mango), познат и като Пино Манго (Pino Mango; * 6 ноември 1954, Лагонегро, Италия, † 8 декември 2014, Поликоро, пак там), е италиански певец, автор на песни и поет.

Известен със своята специфична вокална техника, определяна от някои като „полуфалцет“, неговият стил, който съчетава поп и рок с фолклорни звуци и етномузика, получава термина „средиземноморски поп“. Италианският музикален критик Марио Луцато Фегиз определя Манго като „истински новатор на италианската поп музика".

След неуспешен дебют той придобива популярност с песента Oro (1984) и достига връх с други хитове като Lei verrà (1986), Bella d'estate (1987), Come Monna Lisa (1990) и Mediterraneo (1992). В следващата фаза от кариерата си продължава да получава положителни отзиви с песните Amore per te (1999), La rondine (2002) и Ti porto in Africa (2004). Продава над 6 млн. плочи и дискове. Манго също пише песни за изпълнители като Миета, Лоредана Берте, Пати Право, Лорета Годжи и Андреа Бочели, много от тях в сътрудничество с брат му Армандо, с когото споделя голяма част от кариерата си. Песните му са изпълнявани както от италиански, така и от чуждестранни изпълнители, като Мина, Мия Мартини, Лио Сейър, Елен Сегара и Елефтерия Арванитаки.

Участва седем пъти във Фестивала на италианската песен в Санремо: през 1985 г. в категория „Нови предложения“ с Il viaggio (не стига до финал), но Манго получава Наградата на критиците, през 1986 г. в кат. Big с Lei verrà (14-то място), и в кат. „Шампиони“ – през 1987 г. с Dal cuore in poi (18-то място), през 1990 г. с Tu… sì (не стига до финал), през 1995 г. с Dove vai (11-то място и награда за аранжимент), през 1998 г. с Luce в дует с Дзенима (6-о място и награда на FIMI за най-добра песен) и през 2007 г. с Chissà se nevica (5-то място).

Биография Ранни години Джузепе Манго е роден в градчето Лагонегро в провинция Потенца. Прекарва кратък период от детството си в Милано, преди да се върне в родния си град със семейството си.Интервю с Манго в програмата Rewind - Visioni private, епизод от 19 април 2010 г.

Талантът му се забелязва рано – на около 6-годишна възраст се присъединява към група, изпълняваща кавър версии, заедно с по-големия му брат Микеле. Първоначално вкусът на Манго е насочен към соула и хардрока – стилове, напълно различни от тези, които след години ще отбележат най-големите му творчески успехи. След любимите му изпълнители и групи са Арета Франклин, Отис Рединг, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл; по-късно слуша и Стинг, Принс, Ей Си/Ди Си и особено Питър Гейбриъл, който оказва силно влияние върху стила му. През юношеството си Манго не се интересува от италианската музика, заявявайки, че би изпълнил най-много някоя песен на Лучо Батисти.

След като се дипломира като геодезист, се записва във Факултета по социология на Университета в Салерно, но не завършва обучението си.

70-те години В началото на 70-те години Манго заедно с брат си Армандо се установява в Рим в опит да стане професионален музикант. В очакването си да вземе изпита към Италианското дружество за автори и издатели (SIAE) той се запознава с Ренато Дзеро, който, след като изслушва песните му, го представя на Франко Милячи, продуцент на лейбъла RCA Italiana. Под ръководството на Силвано Д'Аурия – бивш сътрудник на Рикардо Кочанте, който пръв забелязва потенциала на бъдещата звезда, през октомври на 1976 г. Манго издава с RCA албума La mia ragazza è un gran caldo („Моята приятелка е страшно гореща“). Звученето на записа, свързан с поп авторите на песни от онова време и далеч от стила, който ще го направи известен през следващите години, предизвиква интереса на някои от изпълнителите на италианска поп музика. Две негови песни: Per te che mi apri l'universo („За теб, която ми отваряш вселената“) и Tu pioggia, io mattino („Ти дъжд, аз сутрин“) привличат вниманието на Пати Право, която ги изпълнява в албума си Tanto, като променя името на втората песен на Per amarti d'amore („За да те обичам от любов“). Освен нея самата Мия Мартини се увлича по песните на изгряващия певец и включва собствена версия на песента Se mi sfiori („Ако ме докоснеш“) в албума си Che vuoi che sia… se t'ho aspettato tanto.

През 1977 г. Манго участва в програмата Passo 16 – Zero & Co. с Ренато Дзеро, изпълнявайки песента Indiscutibilmente mia („Безспорно моя“), по-късно преименувана на Su questa terra solo mia („На тази земя само моя“), включена в първия му албум. Същата година на пазара е пусната 45-оборотна плоча, издадена от компанията Numero Uno, с песните Fili d'aria („Въздушни конци“) и Quasi amore („Почти любов“), които така и не са включени в някой следващ негов албум. На следващата година той записва нов сингъл с още две песни: Una danza („Танц“) и Non aspettarmi („Не ме чакай“). През 1979 г. под артистичния псевдоним Пино Манго той издава албума „Арлекин“ (Arlecchino), в който се откроява Sentirti („Да те чуя“), записана и от Пати Право и по-късно от Миета.

80-те години Пробив с албума Oro През 1982 г. с лейбъл Фонит Четра излиза албумът на Манго È pericoloso sporgersi („Опасно е да се навеждаш“), с който той се представя като Пино Манго пред широката публика. С по-рок звучене от предишните творби, албумът включва песни като Fuori gioco („Извън играта“), в която се пее за затрудненията по време на младостта, пряко свързани с дрогата, и Nero e blu („Черно и тъмносиньо“), често първа песен на концертите му в продължение на няколко години, по-късно изпълнена от Шалпи, за когото Манго пише и песните L'Io („Азът“), „Ид-ът“(l'Es) и Hallelujah („Алелуя“). Въпреки че първите му албуми имат известна видимост, те не получават очаквания успех, нито им е дадено много място по радиото и телевизията.

През 1984 г. той представя на Фонит Четра пробен запис, на който не е обърнато никакво внимание. Певецът, отчаян от слабите резултати от първите си три албуми (според него от тях са продадени общо едва 300 бройки), възнамерява да изостави музиката и да възобнови университетското си обучение. Текстописецът Могол, който е в студиото на звукозаписната компания, за да подрежда архивите, открива песента и, приятно изненадан от нея, решава да се срещне с Манго. Мара Майонки, която току-що се е присъединила към Фонит Четра като художествен директор, се свързва с Манго, който, след многократни откази и все по-решителен да напусне бизнеса, най-накрая се съгласява да се срещне с Могол. Пробният запис съдържа парче, озаглавено Mama Voodoo, чийто текст е дело на брат му Армандо. Могол решава да пренапише думите и така се ражда Oro („Злато“), който, издаден като сингъл през следващата година, носи на Манго толкова голям успех, че става негова най-емблематична песен. Срещата с Могол, както и приносът на Алберто Салерно като художествен продуцент и текстописец, са решаващи за възобновяването на кариерата на Манго. Oro е включена две години по-късно в студийния албум на певеца Odissea.

Фестивал в Санремо

През 1985 г. Манго участва за първи път в Фестивала на италианската песен в Санремо в категорията „Нови предложения“ с песента Il viaggio („Пътуването“), за която е удостоен с Наградата на критиката,Marcello Giannotti, L'enciclopedia di Sanremo: 55 anni di storia del festival dalla A alla Z, Gremese, 2005, p.127 въпреки че не успява да стигне до финала. Песента е включена в албума му Australia („Австралия“) от същата година. Същата година той пише и продуцира всички песни от дебютния албум на Лаура Валенте Tempo di Blues, която ще му бъде спътничка през целия му живот.

През 1986 г. Манго отново участва на музикалния фестивал, но този път с общо четири песни, една от които изпълнява, а другите три написва. Първата от тях е Lei verrà („Тя ще дойде“), с която участва в категорията Big, втората –Io nascerò („Ще се родя“) в съавторство с Алберто Салерно, изпълнена от Лорета Годжи и използвана за начална тема на това издание на фестивала, третата – Re („Крал“) в изпълнение на Лоредана Берте, която участва за първи път на фестивала (пораждайки прочутия скандал с изпълнението си в предмайчинска версия), и четвъртата – Nessun dolore („Никаква болка“), написана за Анна Бусоти в категорията „Нови предложения“. Въпреки че Lei verrà се класира на 14-о място на фестивала, песента не след дълго се превръща в една от най-представителните за кариерата на Манго. Включена е в албума му Odissea, излязъл същата година и е удостоен със златна плоча за продажби, и вижда участието на Брайън Огер на клавишни – водеща фигура в рока от 60-те и 70-те години. В албума се откроява и друга песен: La rossa dell'inverno („Зимната роза“). Същата година певецът е награден и със статуетката „Телегато“ за откритие на годината.

През 1987 г. Манго участва за трети пореден път на Фестивала в Санремо, този път с песента Dal cuore in poi („От сърцето нататък“), която се класира на 18-то място. Същата година е издаден албумът му Adesso („Сега“), който освен Dal cuore in poi съдържа и друга известна песен от репертоара на Манго – Bella d'estate („Красива през лятото“), написана заедно с Лучо Дала. Албумът е удостоен с три златни плочи за пет месеца и е издаден и извън Италия, особено в Испания, където е на върха на класациите. Не след дълго е взето решение албумът да се издаде на испански език под името Ahora, от който сингъл става Flor de Verano (испанската версия на Bella d'estate), който завоюва първо място в испанската класация Los 40 Principales на 30 април 1988 г.

През 1988 г. излиза албумът Inseguendo l'aquila („Преследвайки орела“), придружен от 45-оборотната плоча Ferro e fuoco („Желязо и огън“). Албумът, подобно на предходния, е удостоен със златна плоча и е издаден в Испания през същата година под името Hierro y fuego.

90-те години През 1990 г. Mango издава „Сиртаки“ (Sirtaki), неговият най-продаван албум. Преди издаването му той участва във Фестивала в Санремо с песента „Ти... да“ (Tu... sì), която в същото издание е изпълнена и от британския певец и автор на песни Лео Сейер със заглавие The moth and the flame. Песента и по-известните „В моя град“ (Nella mia città) и „Като Мона Лиза“ (Come Monna Lisa) допринасят за успеха на албума, който достига цифрата от 500 хил. продадени копия в Италия и Манго също така получава наградата Vela d'oro в Рива дел Гарда. Испанската версия на този албум със същото име е издадена през 1991 г. През същата година Манго пише три песни за Миета, включени в албума ѝ Volano le pagine: „Освен теб“ (Oltre te), „Никога сами“ (Soli mai) и „И не (какво си)“ (E no (cosa sei)).

Албумът му „Като вода“ (Come acqua) от 1992 г. потвърждава успеха на Манго в областта на средиземноморския поп. „Средиземно море“ (Mediterraneanо) е сингълът, който е движещата сила, отново с текст на Могол. Продадените копия надхвърлят 400 хил.

През 1994 г. той сменя звукозаписната си компания с И Ем Ай и издава албума Mango, в който се откроява песента „Джулиета“ (Giulietta), написана заедно с Паскуале Панела.

През 1995 г. излиза „Къде отиваш“ (Dove Vai) – първият му концертен албум, записан в Болоня и съдържащ две оригинални парчета: Dove Vai, представено на Фестивала в Санремо и наградено за най-добър аранжимент,Marcello Giannotti, L'enciclopedia di Sanremo: 55 anni di storia del festival dalla A alla Z, Gremese, 2005, с.127 и „Въздишка“ (Sospiro).

През 1997 г. Манго се завръща във Фонит Четра, издавайки албума Credo („Вярвам“), който продава общо 150 хил. копия. За да направи този албум, той използва международни изпълнители като Мел Гейнър (барабанист на Симпъл Майндс) и Дейвид Роудс (китарист на Питър Гейбриъл).

През 1998 г. певецът отново участва във Фестивала в Санремо, където заедно с Дзенима представя песентаLuce („Светлина“), която достига 6-то място в класацията.