Българският народен съюз „Кубрат“ (БНСК) е крайнодясна силно повлияна от фашизма надпартийнаВарна - Ежедневник / Ред. Ж. Желев - Варна; печ. Войников / No. 35, 18/06/1931, стр.2 политическа организация в България след 1922 г. Организация и идеология

БНСК се разграничава от някои аспекти на идеологията на италианския фашизъм, като стопанската политика и концепцията за доминираща фашистка партия, но изиграва важна роля за популяризирането му в България и заема от него много идеологически и организационни елементи – йерархична военизирана организация, антикомунизъм, отхвърляне на либералната демокрация, използване на историческа символика, униформи, поздрав мълчаливо с поставяне на дясната ръка на сърцето.

Местните организации БНСК се образуват след сливане на спортни и националистически клубове и започват активна публицистична дейност.Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков - Варна; печ. Взаимност / No. 119, 01/12/1924, стр.2 Местните ръководители на съюза са наричани главатари, а за патронен празник е избран 6 май — Гергьовден.Димитър Иванчев, Български периодичен печат. Анотиран библиографски указател. Част III, стр.73

История Българският народен съюз е създаден през 1913 г., но след прекъсване по време на войните започва по-активна дейност през 1922 г. Основан е от група бивши офицери, начело с дългогодишния водач на организацията генерал Борис Сирманов, включваща още генерал Владимир Вазов и генерал Георги Тодоров.Списание „Известия на държавните архиви“, книжка №69, София, 1995, Издателство „Наука и изкуство“, ISSN 0323 – 9780, с. 32 Организацията съществува в конспирация до 9 юни 1923 г. Членове набира измежду запасните офицери, „партиите на реда“, македонските среди, като член може да бъде „всеки български гражданин без разлика на вяра и народност“. Устав на БНСК утвърден на 10 март 1925 г., Сп. „Кубрат“, бр. № 17, 1925 г. През 1923 г. се влива в Народния сговор, но през 1924 г. възстановява самостоятелността си. Обявява се за засилване на ролята на държавата, премахване на класовите противоречия и подкрепа на бедните. Съюзът има претенции за елитарност и към 1926 г. наброява към 15 000 членове в цялата страна, като кубратистите са главно представители на средната класа в градовете.

През ноември 1927 г. софийската местна организация на БНС „Кубрат“ посреща конференцията на районните директори и местни главатари от царството.Димитър Иванчев, Български периодичен печат. Анотиран библиографски указател. Част III, стр.92 На 17 август 1929 варненската местна организация "Кубрат" посреща IV конференция на сдружението. Откриването на конференцията се състои в Летния тезтър, а доклади се четат в салона на търговското училище.Черно море - Всекидневник за културен и стопански живот / Ред. стоп. Александър Великов - Варна; печ. Добри Тодоров / No. 50, 18 август 1929, стр.1

Дейността на БНСК замира след 1931 г., но организацията продължава да съществува до окончателното ѝ ликвидиране след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Външни препратки Българският народен съюз „Кубрат“ Устав на БНСК от 1925

Вижте също Кубратова младеж

Бележки

Категория:Фашистки организации в България Категория:История на България (1918 – 1945) Категория:Основани в България през 1922 година Категория:Забранени крайнодесни партии