Въоръжените сили на Република Ирландия, известни като Сили за отбрана (, официалното название на ирландски език е )Defence Act, 1954, „It shall be lawful for the Government to raise, train, equip, arm, pay and maintain defence forces to be called and known as Óglaigh na hÉireann or (in English) the Defence Forces“.Micheál Ó Cearúil (1999), Bunreacht na hÉireann: a study of the Irish text (PDF), Dublin: Stationery Office, p. 189, „'The Defence Forces' are officially styled by the Army itself as 'Óglaigh na hÉireann' in Irish, as against 'na Fórsaí Cosanta'“. включват Армия, Въздушен корпус, Военноморска служба и Резервни сили за отбрана.

Върховен главнокомандващ е президентът на Република Ирландия.Official President.ie site – Roles of the President. Áras an Uachtaráin. Граждански контрол върху въоръжените сили се осъществява от министъра на отбраната и подчиненото му министерство.Statute Book – Ministers And Secretaries Act, 1924. Най-висшестоящият военен ръководител е началник-щабът на Силите за отбрана (Chief of Staff of the Defence Forces), офицер с чин генерал-лейтенант / вицеадмирал.

Роля От независимостта си, Република Ирландия спазва политика на военен неутралитет. По тази причина страната не е член на НАТО. Силите за отбрана традиционно участват в контингентите от сини каски на Организацията на обединените нации. Задачите, изпълнявани от силите, включват: подготовка на силите за отразяване на външна агресия оказване на подкрепа на полицията (Garda Síochána) участие в мироопазващи и хуманитарни мисии под егидата на ООН патрулиране на териториалните води и ИИЗ, съгласно договореностите в ЕС оказване на логистична и друга поддръжка на гражданските власти, като търсене и спасяване, авиомедицинска евакуация, въздушен транспорт на представители на првителството, ликвидиране на последствията от бедствия и аварии и т.н.What We Do . military.ie

История

За основоположници на Ирландските сили за отбрана се смятат Ирландските доброволци, формирани през 1913 г. В началото на 20 век разграничението между протестанти в Северна Ирландия и ирландци католици е много дълбоко. С оглед на неминуемия предстоящ мащабен военен конфликт в Европа, протестантите формират Ълстърски доброволци (Ълстър е историческото название на Северна Ирландия, което те използват, за да се разграничат от етническите ирландци). В отговор католиците формират Ирландските доброволци, за да покажат готовността си за диалог с Короната и да допринесат за сигурността на Великобритания.

Освен това военният им принос би бил аргумент в бъдещи преговори за автономия или независимост. Членове на Ирландските доброволци, предвождани от Патрик Пиърс, вземат участие в злополучното Великденско въстание от 1916 г.

По време на Първата световна война те формират основно 10-а и 16-а дивизии на Британската армия. След завръщането си, те се заклеват във вярност към Първия Дайл (Ирландски парламент, непризнат от Лондон) и променят името си на Ирландска републиканска армия, като ясно предизвикателство към властите в Лондон. Между 1919 и 1921 г. ИРА води партизанска война срещу британските гарнизони в Ирландия.

След като през 1922 г. е формирано ирландско правителство, а Ирландия получава статут на доминион в рамките на Британската империя, става разцепление сред ирландските политици и ИРА в частност, между подкрепящите новото развитие на ситуацията и тези, които са за пълна независимост и приемат статуса на доминион като неприемлив компромис. Правителството пристъпва към формирането на Национална армия от средите на ИРА, които го подкрепят. Така формално е поставено началото на Ирландските сили за отбрана. На 22 юни започва Ирландската гражданска война между ирландското правителство и неговите опоненти. Войната продължава до средата на 1923 г. и завършва с победа на правителствените сили."Defence Forces History (official)"

На 3 август 1923 г. в парламента е гласуван „Законът за силите за отбрана (Временни мерки)“, според който те получават официалното си име на ирландски Oglaigh na hEireann. С решение на правителството са формирани официално на 1 октомври 1924 г.

През Втората световна война Ирландия запазва неутралитет. За съблюдаването му, силите са мобилизирани за наблюдение на бреговете и сухопътната граница на 2 септември 1939 г. Закупено е и по-модерно въоръжение в неголеми количества. Спазваният от ирландците неутралитет е по-скоро благосклонен към Съюзниците. Разбилите се на ирландска територия германски летци и моряци са интернирани във военнопленническия лагер в Кърах, докато съюзническите са прехвърляни през границата в Северна Ирландия.Fanning, R., 1983, Independent Ireland, Dublin: Helicon, Ltd., pp. 124 – 25 Разузнавателният отдел на Генералния щаб на Силите за отбрана също работи интензивно със Съюзниците и дори изиграва съществена роля в залавянето на германски шпиони, като случая с Херман Гьорц.

През септември 1946 г. Военноморската служба е създадена като постоянен компонент на Силите за отбрана.

През 1955 г. Република Ирландия става пълноправен член на Организацията на обединените нации. Две години по-късно за пръв път изпраща военнослужещи за мироопазващ контингент (офицери наблюдатели в мисията UNOGIL – Група наблюдатели на ООН в Ливан).

По време на размирния период в Северна Ирландия, известен просто като „Проблемите“, между 1969 и 1998 г., когато е постигнато политическо „Споразумение от Разпети петък“ за прекратяването му, Силите за отбрана са мобилизирани по границата както да подпомагат полицията (Garda Síochána) в охраната ѝ, така и да оказват медицинска помощ на католическите ирландци, пострадали в сблъсъците с британските сили за сигурност и оранжистките милиции. През 1974 г. военни контингенти са разположени и в затворите в Портлойс и Лимерик (където са държани членове на ИРА), за да подсилят сигурността.

Силите за отбрана на Ирландия са традиционен участник в контингентите от сини каски в мироопазващите мисии на ООН. Около 90 души са жертвите, дадени от ирландската страна в изпълнението им.English, Eoin.

Организация Силите за отбрана се състоят от два основни компонента. В Постоянните сили за отбрана влиза мирновременният състав на Армията, Въздушният корпус и Военноморската служба, а в Резервните сили за отбрана влизат техните резервни организации.Defence Forces – Info Centre – How we are organised .

В ирландските Сили за отбрана има девет висши генералски / адмиралски длъжности: Началник-щаб на отбраната (генерал-лейтенант / вицеадмирал) Заместник началник-щаб по операциите (генерал-майор / контраадмирал) Заместник началник-щаб по поддръжката (генерал-майор / контраадмирал) Асистент началник-щаб по поддръжката (бригаден генерал / комодор) Командващ 1-ва Бригада на Ирландската армия (бригаден генерал) Командващ 2-ра Бригада на Ирландската армия (бригаден генерал) Командващ Тренировъчния център на Силите за отбрана (бригаден генерал) Командващ Въздушния корпус (бригаден генерал) Командващ Военноморската служба (комодор) Дори влиятелният и ползващ се с голяма автономия относно работата си началник на военното разузнаване е с чин полковник или капитан I ранг.

Ръководител на Силите за отбрана е началник-щабът (вицеадмирал Марк Мелет – първият флотски офицер, заемащ този пост и с този чин в историята на Република Ирландия). Той е подпомаган от заместник началник-щаб по операциите и заместник началник-щаб по поддръжката (двамата с чин генерал-майор / контраадмирал), а вторият разчита на помощта и на асистент началник-щаб по поддръжката (с чин бригаден генерал / комодор). За разлика от въоръжените сили на други страни, Силите за отбрана на Република Ирландия нямат отделни командвания на видовете въоръжени сили. В този смисъл началникът на Военноморската служба и началникът на Въздушния корпус са равнопоставени на командирите на двете бригади на армията, а не на отделен началник на армията, а съответно флотът и авиацията са бригадни еквиваленти.

Армия

Ирландската армия със своите близо 7500 души личен съставWritten Answers Nos. 284 – 296 – Defence Forces Strength представлява сухопътните сили. Към тях се прибавят 2200 души армейски резерв.Written Replies Nos. 437 to 450 – Defence Forces Reserve

Основните ѝ компоненти са две пехотни бригади.

Oсвен тях има учебен център, логистичен център и Армейско рейнджърско крило, което е батальонът за специални операции на въоръжените сили.

Двете пехотни бригади са разделени на териториален принцип, като всяка една от тях по същество представлява военен окръг, който носи гарнизонна служба и оказва подкрепа на гражданските власти, освен основните си задачи.

Административно армията е разделена на девет корпуса, които представляват родове войски: Пехотен корпус Артилерийски корпус Кавалерийски корпус Инженерен корпус Тилови корпус Медицински корпус Транспортен корпус Корпус военна полиция Свързочен и информационен корпус

Армията е въоръжена като лека моторизирана пехота. Най-тежкото ѝ въоръжение е съставено от британски леки верижни бронирани разузнавателни машини FV101 Scorpion, швейцарски колесни БТР-и MOWAG Piranha и британски леки буксирни 105-мм артилерийски установки.

НаименованиеПроизводствоТипБройСнимкаБележки Бронирани машини MOWAG Piranha IIIH бронетранспортьор 80 * 45 БТР-а, въоръжени със сдвоени 12,7-mm и 7,62-mm картечници* 8 командни машини, въоръжени със сдвоени 12,7-mm и 7,62-mm картечници* 2 линейки* 1 ремонтно-евакуационна машина* 18 машини за войсково разузнаване с 12,7-mm картечница и 40-mm гранатомет в боен модул Kongsberg Protector* 6 машини за разузнаване на средни дистанции с Oto Melara 30-mm автоматично оръдие RG Outrider RG-32M Light Tactical Armoured Vehicle (LTAV) леки бронирани автомобили 27 въоръжени със 7,62-mm картечници или боен модул Kongsberg Protector RWS с 12,7-mm картечници или 40-mm гранатомет FV101 Scorpion CRV(T) бронеразузнавателна машина 6 (14) 1x76-mm оръдие сдвоено със 7,62-mm картечница, 7,62-mm картечница на зенитен лафет. Само 6 бройки са на служба. Спомагателни машини Mitsubishi Pajero високопроходим автомобил Nissan Patrol високопроходим автомобил Land Rover Defender високопроходим автомобил Ford Ranger високопроходим автомобил Isuzu D-Max високопроходим автомобил Военнотранспортни камиони Scania R-series 420 6x6 военнотранспортен камион от среден клас Iveco EuroCargo 4x4 военнотранспортен камион от среден клас Mercedes-Benz 1117 4x4 военнотранспортен камион от среден клас 60 Leyland DAF T244 4x4 артилерийски влекач и военнотранспортен камион от среден клас 55 Ford Transit Minibus микробус Логистични машини Scania 4-series P124CB 8x8 DROPS военнотранспортен камион контейнеровоз Astra SpA Iveco Astra M320.42 W BAD 8x8 DROPS военнотранспортен камион контейнеровоз един оборудван с EKALIFT 2500 като евакуатор Other MOWAG Duro III автомобили на сапьорната служба бронирани и небронирани варианти Bandvagn 206 ПВО платформа 7 гъсенична ходова база за радари GIRAFFE Mk IV ACMAT VLRA лека разузнавателна платформа 3 използвани от Армейското рейнджърско крило Ford F350 SRV лека разузнавателна платформа 12 използвани от Армейското рейнджърско крило Aardvark MK4 JSFU специализирана сапьорна машина DOK-ING MV-4 специализирана сапьорна машина 2 дистанционно управлявана MOWAG Duro II машини на сапьорната служба Безпилотни летателни апарати Aeronautics Defense Systems Ltd Orbiter UAV миниатюрен БЛА 3 (6) Използвани от Артилерийския корпус. Придобити са две системи, всяка с по 3 БЛА. 3 БЛА са загубени при експлоатацията.

Въздушен корпус

Въздушният корпус е авиационният компонент на Силите за отбрана. Щабът му е в авиобаза Балдонел – Кейсмънт. Това е най-малобройният вид въоръжени сили с около 939 души мирновременен личен състав. Основните му задачи са: авиационна поддръжка на армията авиационна поддръжка на военноморската служба подкрепа на гражданските власти (основно полицията)

Освен тях второстепенни задачи са: подкрепа на гражданите (основно при бедствия и аварии) подкрепа на правителството (основно ВИП авиотранспорт)