Електронната музика е музика, която използва аналогови и цифрови електронни музикални инструменти и музикални технологии, базирани на електронни схеми. Като цяло се прави разлика между звук, произвеждан с помощта на електромеханични средства (електроакустична музика) и звук, произведен само с използване на електроника. Електромеханичните инструменти включват механични елементи като струни, чукчета и.т.н., както и електрически елементи, като магнитни звукоснематели, усилватели и високоговорители. Примерите за електромеханични устройства за произвеждане на звук включват телхармониум, Хамонд орган и електрическата китара, които заедно с усилвател и високоговорители обикновено са достатъчно силни за да могат да се чуят от изпълнителите на сцената и от публиката. За разлика от електромеханичните, електронните инструменти нямат вибриращи струни, чукчета или други механизми за произвеждане на звук. Това са устройствата теремин, синтезатор и компютър, които могат да произвеждат електронни звуци без механични елементи.
Първите електронни устройства за изпълнение на музика са разработени в края на 19 век, а малко след това италианските футуристи изследват звуци, които не се смятат за музикални. През 1920-те и 1930-те години се въвеждат електронни инструменти и се правят първите композиции за тях. До 40-те години на XX век магнитната лента позволява на музикантите да записват звуци и след това да ги променят, променяйки скоростта или посоката на лентата, което води до развитието на електроакустична музика на лента през 1940-те години, в Египет и Франция. Конкретната музика (Musique concrète), създадена в Париж през 1948 г., се основава на заедното редактиране на записани фрагменти от естествени и индустриални звуци. Музика, произведена единствено от електронни генератори, е създадена за първи път в Германия през 1953 г. Електронната музика също е създадена в Япония и Съединените щати в началото на 1950-те години. Важно ново развитие е било появата на компютрите за композиране на музика. Алгоритмичната композиция с компютри за първи път е демонстрирана през 50-те години на XX век (въпреки че алгоритмичната композиция сама по себе си без компютър се е появила много по-рано, например в „Музикална игра със зарове“ (Musikalisches Würfelspiel) на Моцарт).
През 1960-те години при музикални изпълнения на живо, електрониката е въведена в Америка и Европа. Японските електронни музикални инструменти започват да влияят на музикалната индустрия, а ямайската дъб музика се появява като форма на популярна електронна музика. В началото на 1970-те години монофоничният синтезатор Минимуг (Minimoog) и японски барабанни машини са помогнали за популяризирането на синтезираната електронна музика.
През 1970-те години електронната музика започва да оказва значително влияние върху популярната музика с усвояването на полифонични синтезатори, електронни барабани, барабанни машини и грамофони, чрез появата на жанрове като диско, краутрок, нова вълна, синтпоп, хип-хоп и електронна танцова музика (ЕТМ). През 1980-те години електронната музика става все по-доминираща в популярната музика с по-голяма зависимост от синтезатори и с усвояването на програмируеми барабанни машини като Роланд TR-808 и бас синтезатори като Роланд TB-303. В началото на 1980-те години цифровите технологии за синтезатори, включително и цифровите синтезатори като Ямаха DX7, са популяризирани, а група музиканти и музикални търговци разработват така наречения цифров интерфейс за музикални инструменти (ЦИМИ) познат най-вече с английското си съкращение MIDI.
Електронно продуцираната музика е широко разпространена в популярното пространство през 1990-те години, поради появата на достъпни музикални технологии. Съвременната електронна музика включва много разновидности и варира от експериментална художествена музика до популярни форми като ETM. Днес електронната музика е най-разпознаваема в своятa 4/4-тактова форма и по-свързана с преобладаващата култура, за разлика от предходните ѝ форми, които са били специализирани за пазарни ниши.
История Електронната музика се появява първо като експеримент, предизвикващ чисто академичен интерес. Появява се след Втората световна война с използването на първите лампови звукови генератори, създаващи т. нар. arpeggiatos (2 или повече тона, които се повтарят един след друг с определена скорост). Първите композиции с електронно генериран звук се свързват с имената на Карлхайнц Щокхаузен, Едгар Варез и др. Електронната музика започва да става известна след 1970 г. със създаването и на първите транзисторни звукови генератори. Отначало, най-използваният елемент в електронната музика е т. нар. pad (звуци на фона на другите инструменти, които не променят главната мелодия). Електронни падове се използват в музиката на групи като Kraftwerk, Tangerine Dream и др. По-късно, в началото на 1980-те години, се появяват и първите изцяло цифрови синтезатори (преди това синтезаторите са били смес между аналогови и цифрови звукови процесори). Първите компании, произвеждащи цифрови хардуерни синтезатори, са Роланд, Корг, Ямаха, Сони. Роланд са и първите произвеждащи т. нар. цифрови барабани (digital drum machine). През 1984 г. се появява и стандартът MIDI (Musical Instrument Digital Interface).
В началото на 1970-те се появяват първите групи и артисти, свирещи на електронни инструменти – Kraftwerk, Tangerine Dream, Space, Droids, Rockets, Джорджо Морордер, Вангелис, Клаус Шулце, Жан-Мишел Жар.
Електронната музика започва като експеримент, който включва следните стилове и представители: Спейс рок – Tangerine Dream, Клаус Шулце, Вангелис, Исао Томита. Електронен симфонизъм – Вангелис, Исао Томита, Жан-Мишел Жар Техно-поп – Kraftwerk. Електронно диско – Джорджо Морордер, Space, Rockets, Tree Degrees, Sparks, Дона Съмър, Droids, Ganimed, и др.
Бележи своя апогей през 1980-те със стиловете:
Ню роментик и ню уейв – Ultravox, Visage, Jon Foxx, Duran Duran, Spandau Ballet, A Flock of Seaguls, Orchestral Manoeuvres in the Dark (OMD), New Order, Kim Wilde, Nik Kershaw, Paul Young, Wang Chang, Kajagoogoo, Taco, NENA, Pseudo Echo и др. Електро/синт – поп: Bronski Beat, Yazoo, Depeche Mode, The The, Blancmange, Thomas Dolby, Howard Jones, Alphaville, Communards, Sigue Sigue Sputnic, Scritti Politti, Japan, Limahl, Pet Shop Boys, Men Without Hats, Eurythmics, Thompson Twins, FGTH, ABC, Art of Noice, Гари Нюман, Джен Хамър, Mysterious Art, Off, Red FLag, Per Ubu, Fed Gadget, Soft Cell, Nena, Falco, Propaganda, Animotion, Devo, De/Vision, Human League, Heaven 17, Sensus, Hot Shot, Black Jack, Q-Feel, Spoons, Fashion, The Twins, Lime, Krisma, Paris-France-Transit, C-Bank, Roni Griffith, Питър Годуин, Ronny, Taco и др. Дарк уейв – Clan of Xymox, Sisters of Mercy – (в албума „Flood Land“ от 1987 г.); както и някои песни на групите: The Cure, Siouxsie & the Banshees, цялото творчество на групата Kirlian Camera и др. Електроник боди мюзик (ЕВМ) – Front 242, Die Krups, Front Line Assembly, Laibach и др. Експериментална (амбиент) музика: Suicide, Cabaret Voltaire, Браян Ено и др. Хай Енерджи/Итало/Джърман/Евродиско – Imagenetion, Taco, Gazebo, Lee Marou, Mico Mission, Den Harrow, Fency, F.R.David, Modern Talking, Sandra, C.C.Catch, Blue System, Bad Boys Blue, Radiorama, Bananarama, Рик Астли, Джейсън Донован, Кайли Миноуг, Boney M – последните им албуми, Sonja, Sanita, Хейзъл Дийн, Dollar, Buck Fizz, Silent Circle, Secret Service, Xenon, Electric Mind, Lectric Workers, Gannimed, Logic System, Tom Hooker, The Creatures, Savage, P.lion, Topo& Roby, M like Moon, Cosmic Disco, Patrick Cowley, Rockers Revenge, The Limit, Illusion Orchestra, The Flirts, Pink Projekt, Frank Duval, Trans-X, Rockets и др.
Поради силния интерес към електронните инструменти редица групи и самостоятелни музиканти, работещи в най-различни стилови категории, използват електронните технологии за създаване на своята музика, без да са обвързани с електронната звучност. Например: ELO, Alan Parson's Project, Barclay James Harvest, ABBA, Boney M, Styx, SAGA, Blondy, Стиви Уиндуоод, Матиа Базар, Ricchi e Poveri, TOTO, Chicago, Ричард Клайдерман, Патрик Моораз, Рик Уейкман, PUHDYS, Karat и др. Това обезсмисля понятието „електронна музика“, защото използването на електронни инструменти навсякъде, независимо от музикалния стил, разширява смисъла на това понятие и то губи конкретния си характер.
Краят на 19-и и началото на 20 век Преди създаването на самата електронната музика има растящо желание композиторите да използват появяващите се технологии за музикални цели. Няколко инструмента били създадени, които използвали електромеханични конструкции (устройства), и те проправили пътя към последвалото появяване на електронните инструменти. Електромеханичният инструмент Телехармониум е бил създаден от Тадеус Кахил през 1897 г. В първоначалния си вид инструментът тежал седем тона и бил с размера на фургон. Още няколко подобрени версии били конструирани няколко години по-късно, като последният модел, от 1907 г., е тежал 200 тона). Тереминът е често смятан за първия електронен инструмент, изобретен от професор Leon Theremin приблизително около 1919 – 1920. Друг ранен електронен инструмент бил Ondes Martenot, който бил използван в симфонията „Turangalîla“ от Olivier Messiaen и редица други, предимно френски композитори.
Следвоенни години: 1940-те и 1950-те Касетофонът е бил измислен в Германия през втората световна война. Не минало много време преди композиторите да използват касетофона за развиване на нова техника за композиция, наречена музика concrète. Тази техника вплита в себе си правенето заедно на записани фрагменти от естествени и промишлени звуци. Често композиторите, използвали звуци, които са произведени изцяло чрез електронни средства, които са замислени с някаква музикална цел. Първите песни на музика concrète са написани от Пиер Schaeff, който по-късно работи редом с класически композитори от авангарда, като Пиер Boulez и Karlheinz Stockhaus. Stockhaus е работил много години като част от студиото за електронна музика в Кьолн, комбинирайки електронно произвеждащи се звуци с общоприети оркестри. Първата електронна музика, записана на лента, е композирана в Америка и е била завършена от Луис и Bebe Barron през 1950 г.
Два нови електронни инструмента правят своя дебют през 1957 г. За разлика от по-ранния Теремин и от Ondes Martenot, тези инструменти били трудни за използване, изискващи обширно програмиране и никой не можел да свири на тях в реално време. Първият от тези електронни инструменти е компютърът, когато Макс Mathews използвал програма, наречена Music 1, и последвалата Music 2, за да създаде оригинални композиции в Лабораториите Бел. CSIRAC в Австралия бил компютър, който свирил музика в реално време, много по-рано от това (през 1950 или през 1951) и бил също така трудно да се програмира, но музикалното развитие спряло и не е използван за развитие на нова компютърна музика, вместо това свирил популярни мелодии. Други доста известни композитори, използващи компютри тогава, са Edgard Varèse и Iannis Xenakis. Другият електронен инструмент, който се появил в същата година, бил първият електронен синтезатор, наречен RCA Марк II Sound Synthesizer, използвал осцилатори към електронна лампа и въплъщава първия електронен музикален секвенатор. Бил замислен от RCA и е инсталиран и проектиран в Центъра за електронна музика в Колумбия-Принстън, където се намира и до днес.
Центърът за електронна музика в Колумбия-Принстън сега известен като Центърът за компютърна музика е най-старият център за проучване на електронна и компютърна музика в Съединените щати. Бил е открит през 1958 г. от Владимир Усачевски и Ото Luening, които работили с манипулации на магнитна лента още в ранните 1950 г. Студиото било изградено с помощта на инженера Питър Mauzey и станал център на американската продукция за електронна музика близо до 1980-те. Робърт Муг развива контролирани от напрежения осцилатори, които по-късно са използвани в синтезаторите на Moog.