Втора атака на Плевен

Втора атака на Плевен е борба между Западната османска армия и Западния руски отряд за Плевен. Завършва с нов неуспех за руските войски.

Оперативна обстановка Неуспехът на първата атака на Плевен идва веднага след падането на Никопол, когато главнокомандуващият Николай Николаевич смята, че се е справил с противодействието на турците на запад и когато е насочил цялото си вниманието към настъплението на юг. Руските войски изпадат в незавидното положение да бъдат атакувани флангово от армията на Осман паша и от войските от четириъгълника на крепостите. Освен това на 14 юли се получават сведения, според които армията на Сюлейман паша, изчислявана на 30 хил. офицери и войници, се превозва по море от Албания с английски кораби. Тези обстоятелства водят руското командване да бърза и повторно да атакува Плевен.

Подготовка на руските войски Руското командване научава за неуспеха на първата атака на Плевен и първоначално го смята за временна и лесно отстранима пречка. Взето е решение за усилване на Западната руска армия с части от 4-ти и 11-и армейски корпуси. Предвижда се генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува града повторно на 14 или 15 юли. Към армията му са придадени 12 батальона, 8 ескадрон а и 68 оръдия, а по-късно още една бригада. Всички подкрепления са поставени под командването на генерал-лейтенант Алексей Шаховски – командир на 11-и армейски корпус. Общото командване е поверено на генерал-лейтенант Николай Криденер. Той не вярва в успеха на подготвяната втора атака, понеже оценява турските сили на 50 – 60 000 офицери и войници, при това заели изгодни отбранителни позиции. В главната квартира обаче имат по-точна представа за числеността на армията на Осман паша, която в действителност е около 22 000 офицери и войници. Счита се, че Западната руска армия е усилена достатъчно и че ще може да се справи със задачата си.

План за атака Планът за атаката е одобрен от главнокомандващия Николай Николаевич на 16 юли, като обръща внимание действията на пехотата да бъдат подпомогнати от силен артилерийски огън. От своя страна генерал-лейтенант Николай Криденер, след като привършва с подготовката на отряда, насрочва щурма за 18 юли.

В навечерието на атаката руските части са общо 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия, разположени под формата на дъга, дълга 25 километра и обхващаща турските позиции от североизток, изток и югоизток. Войските са разделени на шест части, като е предвидено да атакуват две пехотни колони, поддържани от други две и конница, която ще действа в тила на противника и е общ резерв.

На десния фланг ще атакува колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов 121-ви Пензенски пехотен полк 122-ри Тамбовски пехотен полк 123-ти Козловски пехотен полк 31-ва артилерийска бригада (1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 6-а батарея). поддържана от колоната на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер 17-и Архангелогородски пехотен полк 18-и Вологодски пехотен полк 20-и Галицки пехотен полк 5-а артилерийска бригада (1-ва, 2-ра, 4-та, 5-а и 6-а батарея) 11-и Рижки драгунски полк (два ескадрона). На левия фланг ще атакува колоната на генерал-лейтенант Алексей Шаховски 117-и Ярославски пехотен полк 118-и Шуйски пехотен полк 125-и Курски пехотен полк 126-и Рилски пехотен полк 30-а артилерийска бригада (1-ва, 3-та и 4-та батарея) 32-ра артилерийска бригада (1-ва, 3-та и 5-а батарея) 2 ескадрона от 11-и Чугуевски улански полк Сапьорна рота поддържана от Кавказката казашка бригада заедно с 8-а Донска батарея и конно-планинската батарея, с командир генерал-майор Михаил Скобелев и ще действа в посока Ловеч – София, а в случай на отстъпление на турците ще пресече пътя им. В тила ще действа конницата на генерал-майор Павел Лашкарьов 9-и Бугски улански полк 9-и Донски казашки полк Донска казашка №2 батарея Общият резерв под командването на генерал-лейтенант Николай Криденер ще следва пътя Русчук-Плевен. 119-и Коломенски пехотен полк 120-и Серпуховски пехотен полк 30-а артилерийска бригада (2-ра, 5-а и 6-а батарея) 11-и Чугуевски улански полк (два ескадрона) 11-и Рижки драгунски полк (два ескадрона) 18-а конна батарея.

Изхождайки от убеждението си, че му предстои да разбие и отхвърли по-силен от него противник, а и за да си подсигури път за отстъпление при евентуален неуспех, генерал-лейтенант Николай Криденер решава да атакува най-силно укрепените турски позиции от североизток и изток. При проведената от юг рекогносцировка, генерал-майор Михаил Скобелев забелязва и докладва, че откъм Ловеч почти няма турски укрепления и желае да му бъдат поверени 3 пехотни батальона с артилерийска бригада. Въпреки това командването не желае да рискува и не планира атака на почти незащитените от юг позиции. Освен това превъзходство в артилерията е силно надценено от командването. Не е взето под внимание фактът, че срещу землени укрепления артилерията е слабо ефективна. Надценено е и действието на конницата във фланговете на атаката и в тила на противника, като тя се оказва напълно неефективна срещу окопала се пехота. В така предвидената диспозиция на атакуващите полкове личи консерватизмът на руското командване, който ще доведе до втората катастрофа при Плевен.

Подготовка на турските войски

През дните, изминали между първата и втората атака на Плевен, обстановката се изменя значително в полза на Осман паша, който увеличава силите си на 30 000 офицери и войници, като 8000 от тях изпраща към Ловеч. Укрепява значително отбраната на града с редути и артилерийски позиции, окопи и траншеи, които обезсмислят двойното и тройно руско превъзходство в артилерия и конница. След първата атака са построени редути на Опанецките възвишения, Янък баир и при село Гривица.

Позициите на турците имат формата на неправилен четириъгълник. Северната му страна има дължина 7 км и обхваща позициите при село Опанец, Янък баир и височините при село Гривица. Източната му страна е дълга 3 км и пресича под прав ъгъл пътя за Русчук. Южната е 5 км и пресича с десния си фланг пътя за Ловеч. На запад почти няма укрепления и войски, тъй като от пътя за София заплаха не се очаква. Войските на Осман паша към момента на атаката възлизат на 33 табора, 7 ескадрона, 58 оръдия, 400 башибозуци и няколкостотин милиционера от местното население. Силите му са разделени на три части:

Северната позиция е заета от 12 табора, 2 ескадрона и 24 оръдия под командването на генерал-лейтенант Адил паша; На изток са изпратени 15 табора, 1 ескадрон и 20 оръдия под командването на генерал-майор Хасан Сабри паша; Останалите 3 табора, 4 ескадрона и 6 оръдия са натоварени със специални задачи или са в общия резерв и изчакват при главната квартира под личното командване на Осман паша.

Видно е, че преди атаката тактическото и стратегическото превъзходство е на страната на турците.

Артилерийска подготовка Колоната на генерал-лейтенат Николай Веляминов потегля в 5 часа на 18 юли и настъпва по направлението на селата Коиловци-Гривица. Утрото е мъгливо и не позволява да се разузнае добре противника. В 8 часа турците откриват огън по десния фланг на русите, които от своя страна отговарят също с артилерийски огън по Гривишкия редут. Съгласно предварителния план се завързва артилерийска престрелка, която продължава до 14 часа. Пехотата остава в изчаквателна позиция, за да даде време на артилерията да разруши укрепленията на противника и да нанесе загуби на живата му сила.

Колоната на генерал-лейтенат Алексей Шаховски също напуска лагера си в село Пордим в 5 часа и след четири часа заема без бой село Радишево. Северно от селото са поставени няколко батареи, които също завързват артилерийска престрелка до 14 часа. И тук пехотата остава в изчаквателно положение.

Втора атака на Плевен Атака на лявата колона

Генерал-лейтенант Алексей Шаховски, заблуден от едно придвижване на десния фланг, което взема за настъпление, заповядва в 14:30 часа атака на 125-и Курски и 126-и Рилски пехотен полк (бригадата на генерал-майор Горшков). В същото време генерал-лейтненат Никола Криденер смята да отложи настъплението за следващия ден, понеже счита артилерийската подготовка на десния фланг за недостатъчна. Когато обаче получава известие, че лявата колона е започнала вече атаката, заповядва на генерал-лейтенант Николай Веляминов да атакува също с дясната колона.

Полковете на генерал-лейтенант Алексей Шаховски се насочват към укрепленията северозападно от село Радишево, отбранявани от войските на Тахир паша. С малко загуби, те успяват да изтласкат врага и превземат слабо укрепената Ибрахим бей табия, защитавана от един табор и батарея с две оръдия. Командирът на батареята Хурмит ага е убит, но войниците на Ибрахим бей се изтеглят с едното оръдие, а на другото взимат затвора. Турците се оттеглят в укрепленията Атуф паша и Араб табия северно от Сулуклия дол и получават подкрепления. Виждайки отстъплението на таборите на Тахир паша, гарнизонът на Омар бей табия, с командир Хасан Сабри паша, за да не бъде обкръжен, също се оттегля и прегрупира южно от Плевен. Руските полкове превземат четири укрепления, но генерал-лейтенант Алексей Шаховски не се решава да изпрати резерви, преди да получи подкрепления от общия резервр. Обратно на това, Осман паша изпраща в този сектор на отбраната две трети от войските си и спира руското настъпление. Русите все пак получават в подкрепление от 118-и Шуйски пехотен полк и с общи усилия преминават за кратко отново в настъпление. Тогава загива и командирът на полка полковник Фридрих Каулбарс, ранен с три куршума в крака, стомаха и гърдите. Умората на русите, трудният терен, непоносимата жега, както и поредицата турски контраатаки, принуждават оредялата лява колона да предприеме постепенно отстъпление към изходните си позиции при село Радишево и оттам към село Пордим. По време на отстъплението много от ранените войници са спасени и отведени за лечение в лазаретите.

Атака на дясната колона Планирано е дясната колона да атакува Гривицкият редут, който представлява главен опорен пункт на отбраната на Осман паша. Редутът има силен профил и е пригоден както за артилерийска, така и за пушечна отбрана. Встрани от него се намират множество ложементи и окопи. Атакуван е от две страни от батальоните на 121-ви Пензенски, 122-ри Тамбовски и 123-ти Козловски пехотни полкове. В резерв остават 17-и Архангелогородски, 18-и Вологодски и 20-и Галицки пехотни полкове. Овладени са с щикове и с цената на големи загуби турската батарея и първия ред ложементи. Батальоните се нахвърлят на втория ред, но са посрещнати от дъжд от куршуми от редута. В боя са хвърлени и резервните три полка, но това не дава резултат. Атаката е отбита и е издадена заповед за отстъпление.

Действия на Кавказката казашка бригада Действията на Кавказката казашка бригада, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев, има самостоятелен характер. Бригадата напуска бивака си при село Бохот в 6 часа и под прикритието на сутрешната мъгла достига село Къшин. Като продължава да настъпва, тя заема командните височини, обкръжаващи Плевен от юг, като достига само на 600 метра от покрайнините на града. Турската артилерия открива огън по бригадата, последван от настъпление на пехота. Понеже е отделена от колоната на генерал-лейтенант Алексей Шаховски от дълбок каменист дол при местността Кайлъка, генерал-майор Михаил Скобелев е принуден с бой да отстъпи към село Къшин, където остава да охранява левия фланг на руското настъпление.

Причини за неуспеха Като основни причини за неуспеха на атаката може да се посочат: Липса на подробна рекогносцировка на турските позиции. Неправилно направление на главния удар. Грешна диспозиция за боя. Слаба артилерийска и оръжейна подготовка на атаката. Лоша комуникация на първата бойна линия с резервите. Слабо числено предимство в пехотата. Бездействие на конницата.

Резултати