Уилям Стайрън () е виден американски писател, автор на произведения в жанровете съвременен и исторически роман и на мемоари.

Биография и творчество Роден е на 11 юни 1925 г. в Нюпорт Нюз, Вирджиния, САЩ, в южняшко семейство с корени от 17 век. Баща му е инженер в корабостроителница. Майка му умира през 1939 г. от рак на гърдата. След завършване на малката епископална гимназията в Крайстчърч през 1942 г. започва да учи в колежа „Дейвидсън“. През 1943 г. се прехвърля в Университета Дюк, но напуска и се записва в армията като морски пехотинец в Парис Айлънд, а след това участва като лейтенант във Втората световна война.

След войната през 1945 г. се връща в Университета Дюк и получава бакалавърска степен по английска филология. Там под ръководството на Уилям Блекбърн започва да се интересува сериозно от литература и започва да пише разкази. След дипломирането си през 1947 г. започва работа като редактор в „Макгроу Хил“ в Ню Йорк. Посещава курс по творческо писане при Хирам Хайдн в Новото училище за социални изследвания. През 1948 г. е уволнен и с подкрепата на баща си се насочва към писателската си кариера.

През 1952 г. е публикуван първият му роман „Лежейки в тъмнината“ (Lie Down in Darkness), история за едно разпадащо се семейство от Вирджиния, белязано от конфликти между нарцистичен, баща алкохолик, емоционално обременена майка, и потиснатата им от бащинското насилие дъщеря, която се самоубива. Романът получава признанието на критиката и е удостоен с Римската награда на Американската академия в Рим и на Американската академия за изкуство и литература.

С избухването на Корейския конфликт през 1951 г. той отново е мобилизиран и служи една година в армията когато е уволнен поради проблеми със зрението. Пребиваването му в армията са отразени в публикувания серийно през 1953 г. роман „Дългият поход“.

След уволнението си той се възползва от Римската награда и прекарва две години в Европа. Там среща и се жени през 1953 г. в Рим за американката от Балтимор Роуз Бъргъндър, с която имат три дъщери. В Европа създава третия си роман „Изгорете тази къща“ (Set This House on Fire) издаден през 1960 г. Историята е за двамата приятели, американските емигранти Питър и Кас, които са замесени в случай на изнасилване и убийство на селско момиче и убийството на погрешно заподозрян. Книгата получава признание във Франция и е важна стъпка в развитието на Стайрън.

Романът му от 1967 г. „Самопризнанията на Нат Търнър“ се основава на истинска история – бунтът на група от роби срещу техните бели господари през 1831 г. Книгата е структурирана като изповеди на Натанаил „Нат“ Търнър пред адвоката му в затвора в очакване на екзекуцията. Книгата е много успешна и е удостоена с наградата „Пулицър“ през 1968 г. Тя предизвиква широк обществен дебат и е критикувана от афроамериканците, които смятат, че писателят е представил визията на белия човек към събитието.

Следват двата му романа A Death in Canaan от 1976 г. и Shadrach от 1979 г.

През 1979 г. е издаден известният му роман „Изборът на Софи“. В него главните герои са Софи, полякиня – римокатоличка оцеляла от Аушвиц, нейният любовник евреинът Нейтън, който страда от параноидна шизофрения, и Стинго, влюбен в Софи начинаещ писател, дошъл в Ню Йорк от Юга, а драматичният конфликт между тях завършва с двойно самоубийство. Макар някои критици да считат, че Стайрън е изопачил Холокоста, свързвайки ужаса с еротика и без да обръща внимание на тежкото положение на неговите основни жертви – евреите, романът е удостоен през 1980 г. с Националната награда за литература. През 1982 г. той е екранизиран в едноименния филм с участието на Мерил Стрийп, Кевин Клайн и Питър Макникол. За ролята си на Софи Мерил Стрийп получава Оскар за най-добра актриса.

В следващите години Стайрън пише много разкази и автобиографични книги.

Макар той да е разглеждан като писател на Юга, описващ несправедливостите на стария Юг и материализма на новото време, творчеството му е всеобхватно по отношение на човешките ценности. Героите му са достойни хора, преживели насилие – робство, войни, персонална лудост, и макар че краят често не е оптимистичен, те се борят за спасение и възтържествуване на доброто достигайки до религиозни характеристики.

Уилям Стайрън умира от пневмония на 1 ноември 2006 г. в Мартас Винярд, Масачузетс.

Произведения Самостоятелни романи Lie Down in Darkness (1951) The Long March (1953, 1956)Дългият поход, изд. „Народна култура“, София (1987), прев. Юлия Бучкова Set This House on Fire (1960) The Confessions of Nat Turner (1967)Самопризнанията на Нат Търнър, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1972), прев. Кръстан Дянков A Death in Canaan (1976) Shadrach (1979) Sophie's Choice (1979)Изборът на Софи, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (1993), прев. Иванка Савова, Диана Ботушарова, в 2 тома Mr Jefferson and Our Times (1984) Inheritance of Night (1993) The Way of the Warrior (1996)

Пиеси In the Clap Shack (2010)

Сборници This Quiet Dust (1982) Long March / in the Clap Shack (1993) A Tidewater Morning (1993) The Suicide Run (2009)

Документалистика Conversations with William Styron (1985) Darkness Visible (1990) Fathers and Daughters (1994) – с Мариана Рут Кук Havanas In Camelot (2008) Letters to My Father (2009) Selected Letters of William Styron (2012)

Книги за Уилям Стайрън Reading My Father: A Memoir (2011) – от Александра Стайрън

Екранизации 1998 Shadrach – кратък филм по романа 1982 Изборът на Софи – по романа 1958 Playhouse 90 – ТВ сериал, 1 епизод по романа „Дългият поход“

Източници

Биография и библиография във Fantasticfiction Биография и библиография в Goodreads Биография и библиография в Biography Биография в Encyclopedia

Външни препратки

Категория:Носители на награда „Пулицър“ Категория:Американски автори на исторически романи Категория:Американски драматурзи Категория:Американски мемоаристи Категория:Носители на награда „Чино дел Дука“ Категория:Починали от пневмония