Шьонбург (; ) е висш благороднически род от Саксония-Тюрингия, който известно време е и в Чехия.

Замъкът Шьонбург на Заале е споменат за пръв път през 1130 г. в документ като Ulricus de Schunenberg (Sconenberg).Codex diplomaticus Saxoniae regiae I, 2, Nr. 83 (S. 65, Z. 26f.); Otto Dobenecker: Regesta histor. Thuring. 1, Nr. 1249, bzw. 2, Nr. 166, 210 und 320 Около 1170 г. фамилията основава замък Глаухау (в Цвикау). Херман II подарява през 1233 г. женския бенедиктински манастир Герингсвалде (в Саксония), който до реформацията е гробно място на фамилията.

Те получават 1406 г. графството Хартенщайн от Курфюрство Саксония. Известно време цялата им собственост е 16 квадрат майли с 14 градове и 61 000 жители. От 17 век те имат растящи финансови задължения, подялби на наследството и вътрешни фамилни проблеми.

През 16 век фамилията се дели на две линии: една Горна (от 1700 г. графска и от 1790 г. княжеска) и една Долна линия (от 1700 г. графска). До днес съществува княжеската линия в клоновете Шьонбург-Валденбург и Шьонбург-Хартенщайн и графската линия като Шьонбург-Глаухау.

В Бохемия родът Шьонбург притежава известно време замък Шумбурк, Нойшьонбург (началото на 15 век) и други.

Известни

Ернст I († 1488) и Ернст II († 1534) развиват миньорството. Маргарета фон Шьонбург-Глаухау (1554 – 1606), дъщеря на Георг IV граф фон Шьонбург-Глаухау се омъжва за граф Йохан Георг I фон Золмс-Лаубах (1547 – 1600) Thepeerage.com Ото Карл Фридрих фон Шьонбург-Валденбург Ото Карл Фридрих граф фон Шьонбург е издигнат на княз на 9 октомври 1790 г. от император Леополд II в деня на неговата коронизация. Княжеска линия: Родоначалник на „Горната линия“ е Хуго, господар на Шьонбург цу Глаухау и Валденбург (1529 – 1585). През 1700 г. цялата фамилия е издигната на имперски графове. Граф Ото Карл Фридрих (1758 – 1800) е издигнат на 9 октомври 1790 г., на имперски княз. През 1813 г. собствеността е поделена между два сина: Ото Виктор (1785 – 1859) основава клона Шьонбург-Валденбург Фридрих Алфред (1786 – 1840) е издигнат на княз на Шьонбург-Хартенщайн Александер княз фон Шьонбург-Хартенщайн (1826 – 1896) София фон Шьонбург-Валденбург (1885 – 1936), 1914 княгиня на Албания, омъжъна 1906 за княз Вилхелм фон Вид (1876 – 1945) Гюнтер фон Шьонбург-Валденбург (1887 – 1960), последният княз на линията Шьонбург-Валденбург Йоахим граф фон Шьонбург-Глаухау (1929 – 1998), баща на Глория фон Турн и Таксис (* 1960), графиня фон Шьонбург-Глаухау, омъжена 1980 за Йоханес принц фон Турн и Таксис (1926 –1990)

Литература Schönburg. In: Brockhaus Bilder-Conversations-Lexikon. 1. Auflage. Bd. 4, F. A. Brockhaus, Leipzig 1837 – 1841,‎ S. 103 – 104 Adolph Grützner: Monographie über das fürstliche und gräfliche Haus Schönburg. Leipzig 1847. (Digitalisat) Schönburg. In: Heinrich August Pierer, Julius Löbe: Universal-Lexikon der Gegenwart und Vergangenheit. 4. Auflage. Band 15, Altenburg 1862, S. 378 (online zeno.org). Adolph Michaelis: Die staatsrechtlichen Verhältnisse der Fürsten und Grafen Herren von Schönburg. Ferber, Gießen 1861. Constantin von Wurzbach: Schönburg, die Fürsten, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof– und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146 (Digitalisat). Constantin von Wurzbach: Schönburg, Wappen. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof– und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 147 Hermann Grote: Herren, Grafen und Fürsten von Schönburg. In: Stammtafeln mit Anhang, Calendarium medii aevi. Leipzig 1877, S. 252 f. (ISBN 3-921695-59-7). Theodor Schön: Geschichte des Fürstlichen und Gräflichen Gesamthauses Schönburg. Urkundenbuch Bd. 1 – 8, Nachtragsband. Stuttgart/Waldenburg, 1901 f. Otto Posse: Die Urahnen des Fürstlichen und Gräflichen Hauses Schönburg. Dresden 1914. Konrad Müller: Schönburg. Die Geschichte des Hauses bis zur Reformation. Leipzig 1931. Walter Schlesinger: Die Schönburgischen Lande bis zum Ausgang des Mittelalters. Schriften für Heimatforschung 2, Dresden 1935. Walter Schlesinger: Die Landesherrschaft der Herren von Schönburg. Eine Studie zur Geschichte des Staates in Deutschland. Quellen und Studien zur Verfassungsgeschichte des Deutschen Reiches in Mittelalter und Neuzeit IX/1, Böhlau, Münster/Köln 1954. Matthias Frickert: Die Nachkommen des 1. Fürsten von Schönburg. Klaus Adam, Glauchau 1992. Schönburg (Adelsgeschlecht). In: Brockhaus' Kleines Konversations-Lexikon. 5. Auflage. Bd. 2, F. A. Brockhaus, Leipzig 1911, S. 651 Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band XIII, Band 128 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2002, Enno Bünz: Schönburg, Herren von . In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 399 – 401 (Digitalisat).

Външни препратки

Fürsten, Grafen und Herren von Schönburg in der Sächsischen Biografie, 2009 Wappen der Herren von Schönburg in Wappenbuch besonders deutscher Geschlechter, Augsburg, 1515 – 1650 Herren von Schönburg-Waldenburg – Schlossarchiv Wildenfels Fürsten, Grafen und Herren von Schönburg in der Sächsischen Biografie Wappen der v.Schönburg in Wappenbuch besonders deutscher Geschlechter , Augsburg, 1515 – 1650 Schönburg, Meyers Konversationslexikon Schonburg 2, genealogy.euweb.cz

Източници

Категория:Германска аристокрация Категория:Австрийска аристокрация Категория:История на Саксония Категория:История на Тюрингия Категория:История на Чехия