Чикасо () е индианско племе от коренното население на северноамериканския Югоизток. Като цяло чикасо е най-известното племе от т.нар. Пет цивилизовани племена.
Няма друго племе, което да играе по-значителна роля за победата на Великобритания над Франция за контрола над Северна Америка. Често в историята племето е наричано с най-различни сравнения като „непобедимите“ или „спартанците на югоизтока“. Макар и неголямо на брой (около 15 000 преди контакта с европейците), племето се слави със своите безстрашни и свирепи войни и всеки, който се опитва да ги пребори, съжалява после жестоко. Британските търговци от Каролина бързо оценяват тяхната сила и ги въоръжават до зъби. След това като британски съюзници, чикасо успяват да изтласкат французите и техните индиански съюзници от долната част на река Мисисипи и да отрежат връзките им със сънародниците им на север. Така Нова Франция е разделена на две и сериозно осакатена в последвалите войни с британците.
Територия От близките езици, които говорят чикасо и чокто, се предполага, че в миналото двете племена са едно племе, което живее на запад от Мисисипи. Някъде около 1300 г. те тръгват на изток и прекосяват голямата река. Тук двете племена се разделят и всяко поема в различни посоки и в крайна сметка стават врагове. Чикасо се установяват първоначално на река Тенеси, западно от днешния Хънтсвил в Алабама. Към 1700 г. се преместват на югозапад до притоците на река Томбигби в североизточно Мисисипи като контролират също и Тенеси и Кентъки, западно от вододела между реките Къмбърланд и Тенеси, както и Чикасо Блъфс на река Мисисипи, близо до днешния Мемфис. Една тяхна група стига и далеч на изток, където по покана на Южна Каролина се заселва на река Савана през 1723 г., близо до Огъста в Джорджия. Групата остава тук до 1783 г., когато земите им са конфискувани заради подкрепата им за британците по време на Войната за независимост. Те се преместват на запад и прекарват няколко години сред криките, след което се присъединяват към основната част на чикасо в Северно Мисисипи.
Име Не се знае какво означава името чикасо. Предполага се, че идва от имената на двама митологични герои – Чиска и Чакта, които се смятат от чикасо за основоположниците на двете племена чокто и чикасо. На чероките са известни като „Ани–циксу“, а на ючите като „Касахауни“. Криките ги наричат „Тчикаса“, а канза, куапо и осейджите съответно „Цикаса“, „Тикая“ и „Цикасе“. Французите започват да ги наричат „плоскоглавите“ заради обичая им да пристягат главите на малките момчета, така че черепът после се деформира. Това име обаче се прилага и за катоба и чокто. По-късно британците възприемат същото име от французите.
Култура За разлика от своите роднини чокто на юг, чикасо почти нямат спомени за насипни могили, оставени от по-ранните хора от Културата Мисисипи. Поради тази причина се смята, че вероятно идват по-късно в региона. Друго доказателство за такава миграция е, че за разлика от своите съседи селищата на чикасо са разпръснати на голямо разстояние. Това до известна степен се оказва ефективна защита срещу епидемиите, които преминават през Югоизтока след идването на белите. В останалите аспекти чикасо са типично югоизточно племе.
Жилища и населени места До 1700 г., чикасо имат 7 основни селища и множество малки селца пръснати около тях. Всяко основно село има своя крепост, използвана по време на война и церемониален комплекс. Селищата обикновено са построени на брега на някой поток. Използват два типа жилища – летни и зимни. Летните домове са с правоъгълна форма, с островърх покрив и с веранда и балкон. Зимните домове са кръгли, построени от дървени рамки измазани с кал, с коничен покрив и вкопани в земята. До 1800 г. племето заменя старите традиционни домове с такива като на белите по границата.
Прехрана За разлика от останалите югоизточни племена, чикасо разчитат повече на лова и после на земеделието. Голяма част от храната и други необходими неща са набавяни и от нападения срещу други племена. Трудът е строго разпределен между половете. Жените отговарят за робите и се грижат за нивите, а мъжете ловуват главно елени, мечки и бизони. Рибата също е важен източник на храна.
Облекло Дрехите им са изработвани предимно от еленови кожи. Мъжете обикновено носят набедреник и високи мокасини, а жените къси рокли. В студеното време и двата пола използват наметала от цяла бизонова кожа. Подобно на своите съседи, чикасо старателно изскубват космите по лицето и тялото си и широко използват татуировките като украсата е различна за всеки клан. И мъжете и жените носят дълги коси, а като отличителен знак мъжете използват лебедови пера вместо орлови.
Брак и семейство Бракът като цяло се формализира с даването на подаръци. За чикасо е характерна повече моногамията, но има случаи и на полигамия и то само когато някой мъж вземе сестра на съпругата си, която е останала вдовица. Родителите като цяло имат незначителна роля във възпитанието на децата. Обикновено за обучението и дисциплината на момчетата отговарят братята на майката. Изневярата, особено при жените е сериозно престъпление. Жена, която роди извънбрачно дете, е позор за семейството си.
Погребални практики и задгробен живот За разлика от повечето племена, чикасо погребват мъртвите с лице на запад, където според тях се намира Страната на духовете. Вдовиците спазват четиригодишен траур, но изглежда за мъжете няма такива ограничения. Вярват в живота след смъртта, както и в съществуването на добри и лоши духове. Също така вярват, че духът на убит човек ще преследва роднините, докато не бъде отмъстено за него. Затова чикасо воюват непрекъснато с всички околни племена. За тях всичко в света и вселената е дело на един Велик дух или Творец.
Политическа организация Политически селата на чикасо са независими, но се обединяват по време на война. Всяко село си има свой вожд (минко). Има и един върховен племенен вожд, чиято позиция е наследствена и който управлява с помощта на съвет, съставен от вождовете и племенните старейшини.
Социална организация Чикасо са разделени социално на 7 до 15 тотемни екзогамни клана. Принадлежността към даден клан се определя по майчина линия, а бракът вътре в клана е строго забранен. Отделно от това обществото им е разделено на две групи – импсактеа и инткутуалипа. Според Люис Хенри Морган чикасо имат 12 майчини клана, разделени в две фратрии:
История Предполага се, че в миналото чикасо и чокто са едно племе и живеят на запад от Мисисипи. Някъде около 1300 г. те тръгват на изток и прекосяват голямата река. Тук племето се разделя на две и всяко поема по свой път. Чокто продължават на юг, а чикасо на изток до Алабама, където ги срещат първите европейци.
Първа среща с европейците
През декември 1540 г. испанската експедиция на Ернандо де Сото пристига в селата на чикасо на река Тенеси. Конкистадорите са ранени, гладни и обезкуражени след победата им над мобила в Южна Алабама. Чикасо знаят за битката на испанците с мобила и посрещат експедицията с дъжд от стрели.
Индианците в региона вече не смятат испанците за непобедими, но те не знаят, че с тях пътува много по-страшен и неуловим враг. Болестите, които донасят със себе си испанците, за кратко време убиват около 75% от местната популация. Чикасо също страдат от болестите, но не чак толкова, заради разпръснатостта на селата им.
На испанците на Де Сото се удава да заловят няколко души от племето и така принуждават чикасо да сключи примирие и да снабдява с храна испанците през следващата зима. През пролетта обаче изчезват няколко от прасетата, които испанците водят със себе си. Чикасо не смятат, че е нередно, след като споделят храната си с испанците, да вземат няколко от прасетата им. Де Сото обаче нарича това кражба и нарежда крадците да бъдат заловени. Трима индианци заподозрени за кражбата са заловени, двамата са застреляни, а третият е върнат при племето с отрязани ръце. Испанците също така нападат и ограбват едно от селата им. Върховният вожд на чикасо решава да пренебрегне тези инциденти и да държи хората си мирни, мислейки че испанците скоро ще си тръгнат. Преди заминаването си Де Сото иска главният вожд да му даде 200 жени, които да помагат на експедицията по-нататък. Вождът поисква време да помисли. Отговорът не закъснява. С изненадваща нощна атака над испанския лагер войните чикасо убиват 12 испанци, отвличат 57 коня и 400 прасета, и почти унищожават лагера и боеприпасите, а Де Сото едва не е убит. Испанците се оттеглят в едно изоставено село, поправят снаряжението си и напускат родината на чикасо. През следващите години другите испански експедиции всячески се стремят да избягват срещи с чикасо. Минават повече от 130 години преди чикасо да срещнат отново европейци.
Среща с французите През 1673 г. френска експедиция слиза по река Мисисипи, за да проучи реката, последвана през 1682 г. от експедицията на Рене Робер дьо Ла Сал, която спира на Чикасо Блъфс и построява малка крепост. По същото време обаче британските търговци вече са достигнали до чикасо и установяват добри търговски отношения. Чикасо стават основният доставчик на индиански роби за британските плантации на изток.
Французите бързат да установят своята власт в района и да намалят британското влияние. Първо те построяват няколко мисии, а след това и постоянни военни постове и се концентрират върху изграждането на добри отношения с племената в региона. През 1702 г. Пиер Ле Мойн д’Ибервил се среща с делегация на чикасо в Мобил, за да се опита да ги отдели от британците и да спре нападенията им срещу мирните племена. Чикасо неохотно приемат френските предложения и се връщат мирно в селата си. Британците обаче също не бездействат. За да запазят отношенията си с чикасо техните търговци намалят цените на стоките и увеличават посещенията си в селата им. В крайна сметка племето е разделено на две фракции – едните искат да спазят дадената на французите дума, а другите държат за британците.
Войната с французите До 1705 г. на британските търговци се удава да убедят някои пробритански настроени чикасо да възобновят набезите за роби и крехкият мир в региона се разпада. Положението се влошава още повече, когато разярени воини чокто (френски съюзници) убиват делегация на чикасо, която пътува за Мобил за среща с французите. Впоследствие чокто горчиво съжаляват заради тези убийства. Над 450 чокто са убити от непрекъснати чикаски нападения. За да се застраховат, французите тайно започват да въоръжават чокто.