Рафаел или в българските източници Рафаил Левакович () е хърватски католически духовник и писател от XVII век. Левакович е активен католически мисионер сред православните и поставя основите на славянската католическа литургия - автор е на „Schismatis destructio ad reducendos et uniendos cum Romano Pontifice schismaticos“ (За унищожението на схизмата и съединението на схизматиците с Римската църква).
Биография Роден е в 1597, 1600 или 1607 година в Ястребарско. Влиза във Францисканския орден. В 1626 година Левакович пристига в Рим и постъпва на служба в Конгрегацията за разпространение на вярата, в която остава до края на живота си.
Левакович се бори против въвеждането на кирилицата в богослужението, но не успява да преодолее кирилската традиция на украинските униати. В съзвучие с политиката на Ватикана за езиково и верско обединение на славяните под егидата на Курията, Левакович започва униатска русификация на глаголическите църковни книги. Прави глаголически издания на римските църковни книги, предназначени за православните. Издава глаголически буквар и требник (мисал), на базата на реформирания латински требник. След требника Левакович и Конгрегацията планират издаването на бревиар, ритуал, катехизис и речник и граматика на църковнославянския език. В 1635 година пише мисионерския „Изправник за йереи изповедници и за покорни“. В 1637 година австрийският император го номинира за смедеревски епископ, но изборът не е потвърден от папата. В 1638 година развива дейност във Виена във връзка с инициативата османците да върнат на католиците Светите места в Палестина. След това в Унгария и България се опитва да установи самостоятелността на Францисканския орден. В България, пристига, за да уреди проблемите между Францисканската мисия, въздигната в кустодия, и софийския епископ Илия Маринов, резидиращ в католическия център Чипровци. Левакович пристига в Чипровци като commisarius visitator и изработва специален устав за уредбата на българската кустодия, който има за цел да засили дисциплината на католическите духовници в България.
След това с помощта на загребския епископ Бенедикт Винкович се опитва да стане „епископ на власите“ (тоест на православните) в Хърватия, тъй като номинираният от императора Максим Предоевич се отказва от унията. След като в 1642 година униатски епископ става Гаврил Предоевич, Левакович се връща в Рим и продължава да изпълнява задачи на Конгрегацията за разпространение на вярата. Левакович интензивно се занимава с исторически компилации, подобно на неговия учител Франьо Главинич. Свободно преписва и променя историческите избори и прави нова редакция на Дуклянската летопис и на Historia Salonitana на Тома Архидякон. Поддържа кирилската кореспонденция на венециянския провидур. Левакович смята хърватите за автохтонен народ на Балкините, идентичен с илирите, че авторът на глаголицата е Йероним и че руската редакция на църковнославянския е майчиният славянски език, който трябва да стане книжовният език на всички славяни. Духовен учител е на Юрай Крижанин.
На 27 май 1647 година е назначен и на 2 юни 1647 година е ръкоположен за охридски архиепископ.
Умира на 1 декември 1649 или в 1650 година в Зара, на път за епископската си катедра.
Библиография Nauk karstjanski kratak (глаголица), (Рим, 1628) Azbukividnik (1629, 1693), (глаголица, латиница и кирилица) Missal rimskij va ezik slovenskij (Рим, 1631) Časoslov Rimski (1648) De Illyrica lingua Dialogus de antiquorum Illyricorum lingua Historiola episcopatus ac dioecesis ecclesiae Zagrabiensis De ecclesiae Zagrabiensis fundatione De Spiritus Sancti processione Ordo et series cleri Dioecesis Zagrabiensis 8. Martii 1574. in synodo 11 писма до загребския епископ Бенедикт Винкович
Бележки
Категория:Хърватски духовници Категория:Охридски архиепископи (Римокатолическа църква) Категория:Римокатолически архиепископи от 17 век Категория:Францисканци