Борис Георгиев Вулжев е български журналист и поет.
Биография и творчество Роден е на 19 април 1936 г. в село Павелско, Смолянски окръг. Завършва строителен техникум в Стара Загора и за известно време работи като технически ръководител на строителните обекти в Родопите после и в Родопския минен басейн. По-късно завършва журналистика в Софийския държавен университет.Биография на Борис Вулжев в „Литературен свят“
Работи като журналист в Радио София, в литературните издания вестник „Пулс“ и списание „Дружба“. Макар сравнително рано да се разделя с родната планина, Павелско, Родопа и родопската песен навсякъде го съпровождат като спомен, протичат в сънищата му, възкръсват в образността на лириката му. Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 15 юни 2026 г.
Издава стихосбирки, проза както и пише текстовете на песните на Ангел Тодоров – „Рамо до рамо“, отличена на „Мелодия на годината“ (1970), на Христо Кидиков – „Като рилските води“ (1976) и други. Превеждан е на няколко европейски и азиатски езика. Отделен том – „Шепа изплакана вечност“ (избрано) – излиза в Москва през 1989 г.
Произведения „Дом на криле“ (1964) „Поречие“ (1966) „Осъмвам върху детелина“ (1970) „Близост“ (1971) „Късни огньове“ (1973) „Горещи ридове“ (1976) „Поделени плодове“ (1977) „Паметта на реките“ (1979) „Солени корени“ (1980) „Чучури“ (1982) „Открехната виделина“ (1983) „Невидими небеса“ (1986) „Зеленият сън на дърветата“ (1986) „Живот без адрес“ (1987) „Шепа изплакана вечност“ (1989, Москва) „Отивай по-нататък“ (2002)
Източници
Категория:Български поети Категория:Български журналисти Категория:Възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Категория:Родени в област Смолян Категория:Починали в София