Гротескна симфонична сюита „Бай Ганьо" е циклично – четиричастно програмно симфонично произведение на Веселин Стоянов, създадено през 1941 г.

Специфика на творбата Веселин Стоянов изгражда крупната симфонична сюита. За основа е послужило едноименното произведение на Алеко Константинов и е доловил характерни черти на националната психика, зорния източник, които са му необходими за изграждането на образа. Избира „Бай Ганьо пътува“, „Бай Ганьо във Виена“ и „Бай Ганьо в банята“. Такива са и названията на трите първи части в сюитата. Четвъртата част „На село“ не е свързана с литературния сюжет и тя има важен идеен смисъл и противопоставя на байганювщината здравото и смислено в бита и душевността на българина. В произведението се усеща влияние от музиката на Рихард Щраус и романтичната програмна сюита. Веселин Стоянов не желае да присъства битовото, тематичното единство е в I, II, III част – обединява ги персонажът.

Особености на цикличната структура на произведението Сюитата е изградена като четиричастен цикъл. Композиторът е създал произведение, което увлича със своята яркост и подчертан колорит.

I част – „Бай Ганьо пътува“, e в сонатна форма с обобщеност на тематичния материал. Главната тема е характеристиката на Бай Ганьо, а II тема е лирична, контрастна, с народно-песенни интонации. Разработката съдържа кратко развитие на темите и нов тематичен материал, който допълва образа на героя с нови черти. Принцип на вариантно-вариационно развитие. Репризата е синтетична и съкратена.

В тази част е обрисуван образа на героя на фона на бързо сменящите се картини. От пътуващия влак пред погледа му се разкриват родните пейзажи. Грубоватата и ъглова тема с преднамерена тромавост ни обрисува образът на Бай Ганьо. В музиката се чувства ароматът на народното изкуство.

Свежо прозвучава втората тема, изпълнявана от кларинет под глисандови построения в арфа, в която се долавят чертите на народните песни.

В разработката на първата част се появяват нови теми, които допълват образа на главния герой с нови черти.

II част – „Бай Ганьо във Виена“, Andante maestoso – проста двуделна форма – противопоставяне на две контрастни образни сфери: сходна с тематичния материал от I част тема на виенчанката – виенски валс /музикален период с повторен строеж/. Действа принципът на контраста. Чертите на народния танц са силно променени – тромави, ярки акорди и ориенталски колорит.

Тази част Веселин Стоянов посвещава на веселите приключения на героя. Пристигнал във Виена, той бързо се ориентира в новата обстановка, повежда разговори, за да продава розово масло. Той не се интересува особено от културните ценности на града, но погледът му е привлечен от изящна виенчанка. С комична тържественост Бай Ганьо се представя, а образът на виенчанката е предаден от грациозен виенски валс в солираща цигулка.

Композиторът използва в изграждането на тази част характерни, контрастни жанрови средства. Остроумно са включени и изобразителните елементи. Така например смущението на виенчанката, изненадата ѝ от дързостта и непохватността на Бай Ганьо са предадени от приглушено звучащия минорен вариант на валса.

Появява се и главната тема от първа част, но в изменен вид. Тя е последвана от ръченица. Но чертите на народния танц са силно променени. Тя звучи тромаво, а в ладовите средства са включени ярко звучащи акорди, придаващи ориенталски колорит на музиката. Краят на ръченицата е отделен чрез изобразителен момент, разкриващ трагикокомичната развръзка на приключението. Дързостта на Бай Ганю е възнаградена с плесница (инструмент камшик). В дисониращите акорди, последвани от бързо пробягващи пицикати, майсторски е обрисувана картината на изненадващата виенчанка, учудването на Бай Ганьо.

III част – „Бай Ганьо в банята“, е в сложна триделна форма. Още в самото начало скокът на Бай Ганьо във водата е илюстриран ефектно в оркестъра. Тематичния материал е сходствен на темите в I част и на ръченицата от II част. Включва се и нов тематичен материал, като орнаментирана мелодия издава близост с народната музика.

IV част – „На село“, е силно контрастна на другите части. Изразява преклонение пред родното, възвишена патетичност, разкрива родния български пейзаж, противопоставяне на байганьовщината. Ярък национален колорит на музиката, долавя се широтата на епичните народни песни. В духовите инструменти прозвучава овчарски кавал. Пасторалните картини естествено преливат в епична широта на последните страници.

Състав на оркестъра

Библиография Стоянов, Веселин, „Гротескна сюита Бай Ганю“ за симфоничен оркестър, партитура, издание на СБК, София, 1960 – обяснителни бележки към произведението със структурен музикално-естетически анализ на творбата. Бояджиева – Луизова, Мария, История на българската музикална култура, част I, академично издание на АМТИИ, Пловдив, 2008 Стоянова, Елена, Музикална литература, втора част, Музика, София, 1986, стр.187 -191 Стоянов, Веселин, „Гротескна сюита Бай Ганю“ за симфоничен оркестър, партитура, издание на СБК, София, 1960 Хлебаров, Иван, Симфонизмът на българските композитори от Второто поколение, Музика, София, 1977

Външни препратки

Категория:Сюити Категория:Класическа музика в България