Детройт () е американски град в окръг Уейн, щата Мичиган.www.detroitmi.gov Името му произлиза от едноименната река (на френски Ривиер дю Детроа (Rivière du Détroit), „река на пролива“), която протича между езерата Сейнт Клеър и Ери. Градът е 18-и по население в САЩ със 713 777 жители според преброяването от 2010 г.
Основан от търговци на кожи през 1701 г., Детройт е световноизвестен като център на автомобилната промишленост, а в края на XX век се прочува и с високите нива на престъпност. В САЩ името на града е станало нарицателно за престъпност поради честите убийства и престрелки дори и в сравнително спокойни части на града.
Детройт е свързан с канадския град Уиндзър чрез мост и тунел и заедно с него оформя четвъртия най-голям метрополис в Северна Америка. Често срещани прякори на града са Motown, Motor City, The D и The 313 (по телефонния код на целия окръг). В Детройт автомобилите от предната страна нямат регистрационни табели. Градът е известен най-вече като „градът на 7-те езера“.
История Палеоиндианци обитават района на Детройт преди около 11 000 години. Към XVII век местността се обитава от племената виандот, отава, потауатоми и ирокези.
Първите европейци достигат района на Детройт, когато френски мисионери и търговци си проправят път около Лигата на ирокезите, с които са във война към 1630-те години. Северната страна на езеро Ери е под контрола на виандот и неутрал до 1650-те години, когато ирокезите изгонват племето ери от езерото след Бобровите войни от 1649 – 1655 г. Към 1670-те години изморените от война Ирокези вече имат претенции за владения чак до река Охайо в северен Кентъки и са абсорбирали много ирокезки народи, след като са ги победили във войната. През следващите сто години на практика нито британците, нито французите дръзват да предприемат действия без да вземат предвид вероятния отговор на ирокезите. Когато Френската и индианска война изпъжда Кралство Франция от Канада, това премахва една бариера за британските колонизатори за миграция на запад.
Сражения през 1778 г. и експедиция през 1779 г. решително отварят Охая за западната емиграция, която започва почти веднага и 1800 бели заселници тръгват на запад. Градът е наименуван от френски колонизатори по името на река Детройт (, означаващо протокът на езеро Ери), свързваща езерата Хюрън и Ери.
На 24 юли 1701 г. френският изследовател Антоан дьо ла Мот Кадиляк, заедно с над сто други заселници, започва строителството на малък форт на северния бряг на река Детройт. Кадиляк по-късно наименува поселението Фор Поншартран дю Детруа (Форт Детройт) в чест на Луи Фелипо дьп Поншартран, морски министър по времето на Луи XIV., с. 56. Французите предлагат безплатна земя на колонизаторите, за да привличат семейства към Детройт. Когато достига население от 800 души към 1765 г., това е най-голямото европейско селище между Монреал и Ню Орлиънс, и двете френски поселения.French Ontario in the 17th and 18th centuries – Detroit . Archives of Ontario 14 юли 2008. към 1778 г. населението му вече е 2144 души и е третият най-голям град в тогавашен Квебек.Jacqueline Peterson, Jennifer S. H. Brown, Many Roads to Red River (2001), с. 69
Местната икономика се основава на изгодната търговия с кожи, в която важни роли играя много индианци. Наследниците на ранните френски и френско-канадски заселници образуват сплотена общност, която постепенно е изместена като доминиращо население, след като повече англо-американски заселници идват в района в началото на XIX век. Французите остават малка подкултура в региона до наши дни.
По време на Френската и индианска война (1754 – 1763) британски сили поемат контрол над селището през 1760 г. Те съкращават името на Детройт. Няколко индиански племена започват въстание на Понтиак (1763) и предприемат обсада на Детройт, но не успяват да го превземат. След войната Франция преотстъпва териториите си в Северна Америка източно от Мисисипи на Великобритания.
След Американската война за независимост и независимостта на САЩ, Великобритания отдава Детройт по силата на договора на Джей (1796), който създава северната граница с Канада. През 1805 г. пожар унищожава по-голямата част от Детройт, който по това време е съставен основно от дървени постройки. Единствените постройки, които оцеляват са склад близо до реката и тухлените комини на бившите дървени къщи.Ste. Anne of Detroit , St. Anne Church.
От 1805 до 1847 г. Детройт е столица на Мичиган. По време на Британско-американската война от 1812 г. градът се предава без бой на британските войски след обсада. Впоследствие американците се опитват да си го върнат на следващата година, но не успяват и претърпяват тежки загуби. Детройт накрая попада в американски ръце по-късно през 1813 г.
През 1815 г. Детройт е инкорпориран като град. Докато градът се разраства, е разработен геометричен уличен план с големи булеварди като в Париж. Преди Американската гражданска война, местоположението на града близо до границата между Канада и САЩ го прави ключова спирка за робите, бягащи за свобода към Севера чрез Подземната железница. Много мъже от Детройт доброволно се записват да се бият за Съюза по време на Американската гражданска война.
В края на XIX век са построени няколко имения източно и западно от сегашния център на града, отразяващи богатството на промишлеността и търговските магнати. По това време Детройт понякога е наричан Париж на Запада, заради архитектурата му и големите авенюта в парижански стил. Градът постепенно расте след 1830-те години с развиването на корабостроенето, превозите на стоки и производството. Стратегически разположен между Големите езера, Детройт става голямо пристанище и транспортен възел.
През 1896 г. процъфтяващата търговия с коли кара Хенри Форд да построи първия си автомобил в работилница под наем на Мак Авеню. През този период Детройт разширява граници си, анексирайки повечето съседни селища. През 1903 г. Хенри Форд основава Форд Мотър Къмпани. Производството на Форд, както и това на други автомобилни пионери, основават статута на Детройт в началото на XX век като световната автомобилна столица.
С бързото увеличаване на промишлените работници в автомобилните заводи, се създават профсъюзи, които се борят за по-добри условия и заплати на работниците. Към 1920 г. градът вече е четвъртият най-голям в САЩ след Ню Йорк, Чикаго и Филаделфия. Сухият режим в САЩ от 1920 до 1933 г. води до това, че река Детройт става канал за контрабанда на канадски алкохолни стоки.Nolan, Jenny (15 юни 1999).How Prohibition made Detroit a bootlegger's dream town
Детройт, като и много други места в САЩ, развива расови конфликти и дискриминация през 20 век, след като стотици хиляди нови работници са привлечени към промишления град, водейки след себе си бързо демографски промени. Голямата миграция на афроамериканци от селскостопанските райони в Юга е задмината от миграцията на бели хора от Юга. Имиграцията води европейци от южните и източните части на Европа с католически и юдаистки вярвания. През 1915 г. Детройт става един от големите градове, където се надигат Ку Клукс Клан. Към 1920-те години градът вече е крепост на KKK, чийто членове се противопоставят както на религиозните емигранти, така и на афроамериканците.Detroit Race Riots 1943 . Eleanor Roosevelt, WGBH American Experience, PBS (20 юни 1983). Групировката на белите Черен легион е активна в района на Детройт през 1930-те години, когато 1/3 от членовете ѝ в Мичиган са базирани в града. След 1936 г. групировката се разпада, а много от членовете ѝ са осъдени на доживотен затвор за убийство.
През Втората световна война правителството окуражава преустрояването на автомобилната индустрия в полза на Съюзническите сили и Детройт играе ключова роля в този процес.Nolan, Jenny (28 януари 1997).Willow Run and the Arsenal of Democracy . Michigan History, The Detroit News.
Работните места се отварят толкова бързо, че 400 000 души са привлечени към града само в периода 1941 – 1943 г., сред които 50 000 афроамериканци. Европейските имигранти и наследници им не харесват черната конкуренция за работни места и къщи. Федералното правителство забранява дискриминацията в работата, но когато през юни 1943 г. компанията Пакард повишава трима афроамериканци да работят до бели на поточната линия, 25 000 бели работници напускат предприятието.Philip A. Klinkner, Rogers M. Smith, The Unsteady March: The Rise and Decline of Racial Equality in America. През 1943 г., три седмици след протеста в завода на Пакард, избухват безредици. За три дни са убити 34 души, от които 25 афроамериканци. Близо 600 други са ранени, от които 75% са афроамериканци.Detroit, The. (10 февруари 1999) The 1943 Detroit race riots – Michigan History, The Detroit News.
Промишлените сливания през 1950-те години, особено в автомобилния сектор, увеличават олигополите в американската автомобилна промишленост. Към 1950 г. градът достига своя връх в населението – 1 849 568 души и се нарежда на пето място в САЩ по брой жители.
Както и при другите големи американски градове след войната, строителството на големи магистрали около Детройт и кипящата нужда за нови домове стимулира субурбанизацията. През 1956 г. последният трамвай в Детройт е премахнат и заменен от автобуси на газ. През 1941 г. в час пик на някои оживени булеварди автобус минава на всяка минута.Peter Gavrilovich & Bill McGraw (2000) The Detroit Almanac: 300 Years of Life in the Motor City. с. 232News+Views: Back track , Metro Times.
Към 1950 г. в града живее около 1/3 от населението на щата, държано тук от промишлеността. През следващите 60 години населението на града намалява до по-малко от 10% от населението на щата. През това време в предградията на Детройт вече живее половината население на града.
През юни 1963 г. Мартин Лутър Кинг изнася голям реч в Детройт, която предвещава известната му реч „Имам една мечта“ във Вашингтон два месеца по-късно. И докато движението за граждански права на афроамериканците в САЩ се сдобива със значителни федерални закони през 1964 и 1965 г., дългите несправедливости водят до конфронтации между полицията и младото чернокожо население на града. Напрежението в Детройт кулминира с бунтове през юли 1967 г. Губернаторът Джордж Ромни извиква Националната гвардия на Мичиган в Детройт, а президентът Линдън Джонсън изпраща войски от армията. В сблъсъците загиват 43 души, ранени са 467 души, 7200 са арестувани, а 2000 сгради са разрушени, основно в жилищните комплекси на афроамериканците и в бизнес зоните. Хиляди малко бизнеси затварят завинаги или се преместват в по-безопасни квартали. Това се оказват най-скъпите бунтове, възникнали в САЩ.Sidney Fine, Violence in the Model City: The Cavanaugh Administration, Race Relations, and the Detroit Riot of 1967 (1989)
На 18 август 1970 г. Националната асоциация за напредък на цветнокожите подава иск за дело срещу държавни служители на Мичиган, сред които е и губернаторът Уилям Миликен, с обвинения за сегрегация в училищата. Върховният съд САЩ поема делото на 27 февруари 1974 г., а последвалото му решение има национално въздействие. С кратко решение, съдът отбелязва, че училищата са обект на местен контрол и че градовете не могат да се накарат да решават проблемите в училищните.
Упадък
През ноември 1973 г. Детройт избира първият си чернокож кмет – Колман Йънг. Той работи върху повишаването на расовото разнообразие в полицията. Той иска и да подобри транспортната система на Детройт, но напрежението между Йънг и колегите му в крайните райони относно местни въпроси поражда проблеми. През 1976 г. федералното правителство предлага 600 милиона долара за построяване на метро под една местна власт. Но неспособността на Детройт и покрайнините му да реши конфликтите покрай транзитното планиране води до това, че регионът губи повечето финансиране за метрото. След като се проваля да се договори за по-голяма система, градът започва строителството на надземна транзитна система в центъра.