Капова пещера (Шулган-Таш) е карстова пещера на 3 нива в планината Урал, формирана от подпочвените води във варовикови скали. Уникальные геологические объекти России/Пещера Шульганташ (Капова)
Намира се на територията на Башкирия, субект от Руската федерация. Тя е сред най-големите и най-известни пещери в планината и страната. Намира се в Бурзянски район, в резервата Шулган-Таш, на южния склон на Сарикускан и десния бряг на река Белая (Агидел). Наш Урал/Капова пещера (Шулган-Таш) Цялата пещера все още не е изучена напълно. Тонкости туризма/Шулган-Таш
Уникалността на пещерата се състои от три основни дадености: природен – рядък обект за Урал, археологически – наличието на древни скални рисунки, етнографски – обект, свързан с много легенди, приказки и вярвания на башкирския народ. Характеристика печерного комплексу Башкирії Тя е включена в Общия регистър на геоложките паметници, а през 2014 година е предложена за включване и в Списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Комитет Республики Башкортостан по делам ЮНЕСКО/ Международный экспертный совет по сохранению палеолитического святилища в пещере „Шульган-таш“ определил направления деятельности
Етимология В научната литература тази природна забележителност е позната като Капова пещера, но през последните 10 – 15 години надделява нейното древно, местно наименование Шулган-Таш.
Съществуват няколко варианта за произхода на името Капова пещера. Предполага се, че то произлиза от руски език и е свързано или с откапването на водата в нея, или с думата „капище“, каквото се предполага, че е било предназначението на пещерата.
Името Шулган-Таш призлиза от башкирски език и е сборно от две думи – шулган (изчезнал) и таш (планински камък). Свързано е с река Шулган, протичаща през пещерата и вливаща се в р. Белая. Освен това думата „шулган“ е пряко свързана с башкирската митология. В епоса „Урал-батир“ Шулган е брат на главния герой, повелителя на подземното царство.
География Карпова пещера се намира в резервата Шулган-Таш и едноименния масив, образуващ голяма синклинала, като част от планината Урал. Издълбана е на южния склон на хребета Сарикускан, разположена на 150 m от руслото на река Белая и на 7 – 8 m височина над него. Системата от галерии и коридори е развита в посока север-северозапад и север-изток, разположена на три хипсометрични нива.
Масивът Шулган-Таш е раздробен на серия големи разломи, които са способствали за развитието на карста. Входът към пещерата се намира на 100 – 120 метра височина по стръмния южен склон на планината и представлява огромна арка с височина 21 и ширина 39 m. Входният отвор, наречен от Ричков „Портал“, представлява гигантски тунел, навлизащ дълбоко в недрата на планината.
Пещерата представлява огромно поле на протичащи карстови процеси, изразени в разтварянето на варовик, гипс и други скални формации. Любопитно е, че на третото ниво се е съхранил уникален сталагмит с височина 3 метра и ширина в основата около 8 m. В пещерата доминират големите кухини, които представляват многобройни широки коридори, подземни каньони, долини и зали. Образуваните големи зали са общо 15 и имат собствени имена. Някои от тях са Залата на хаоса, Залата на фигурите, Залата на знаците, Диамантената (Брилянтена) и Куполната зала.
В някои от залите се срещат сталактити тип „макарон“ с дължина няколко десетки сантиметра, като най-голямо е количеството им в Сталактитовата зала. Срещат се карбонатни скали с мощност над половин метър и така наричаните брилянтени скали, съставени от малки, блестящи кристалчета калцит, които се намират в Диамантената зала. В Залата на хаоса им интересна каскада от застинал туф, получена чрез отлагане на калциев карбонат от течащата, богата на калций вода.
От гледна точка на площ и дължина на пещерните коридори, пещерата заема трето място в страната. Общата ѝ дължина, измерена през 1999 година, е 2640 m (по други данни 3045 m) и в нея се срещат огромни зали, коридори, галерии, подземни езера и река. Заетата от нея площ е 20 000 m2, а обемът – 105 000 m3. Общата височина на трите нива достига до 165 метра. Клуб путешествеников/ 30 Октябрь 2014/Пещера Шульган-Таш (Капова) Тук е намерена най-голямата пещерна кухина в Европа, запълнена с вода, без въздух, с диаметър 400 метра. Coliseum, история древнего мира/Капова пещера:обнаружены черепа
Най-горното ниво е достъпно от средното през вертикален кладенец, в който са изсечени стъпала. До първо ниво се достига също през вертикален кладенец, висок 14 m, на стената на който се виждат древни скални рисунки, а спускането е много стръмно.
Дължината на първото ниво е около 300 метра и през него тече подземната река Шулган. На 3 km северно от входа на пещерата, тя пропада във фуниевиден понор и по-нататък продължава подземно през пещерните кухини, където разтваря варовици с възраст от около 350 милиона години. Министерство природных ресурсов и экологии Российской федерации/Шульган-Таш, государственный природный заповедник Изскача отново на повърхността, близо до входа, и по-нататък се влива в река Белая. Дебитът и е 50 l/s.
Вляво от входа, във вътрешността, се намира малкото Синьо езеро, наречено така, защото водата му става синя на слънчевата светлина, когато тя проникне през входа. Има диаметър от около 3 метра и забележителната дълбочина от над 80 m. По други данни дълбочината на езерото не надвишава 35 метра. Водата постъпва в него по карстовия канал на подземната река Шулган, която е създала и самата пещера.
Вляво от входа се намира още едно езеро – Кръглото. Дълбочината му е 6 метра, а водата му през лятото е застояла. Според легендите Синьото езеро е източник на жива вода, а Кръглото – на мъртва. Съществува поверие, че водата в Синьото езеро, въздухът и глината в пещерата са лечебни. Всъщност оздравителният ефект в пещерата се дължи на чистия, йонизиран въздух и неголямото съдържание на радон в него.
В центъра на пещерната система, под Диамантената зала се намира подземна долина, в която е разположено още едно езеро – Горно голямо езеро. Дължината му е 70 m, а дълбочината му достига до 1,7 m.
Възраст
Възрастта на пещерата не е еднозначна, тъй като трите ѝ нива са формирани по различно време. Образуването ѝ започва най-малко преди 3 до 5 милиона години. Най-старо е средното ниво, чието активно формиране започва преди около 3 милиона години, а преди 900 хиляди години в пещерата протича река Шулган. Третото ниво е на приблизително 1,5 милиона години, а най-ниското – на около 15 хиляди. Тази възраст е достатъчна, за да може пещерата да бъде населена в продължение на дълго време от древните хора.
Археология В древността пещерата е била постоянен обект на поклонение. За местните хора тя е била като светилище, в което са провеждани важни ритуали като например инициацията на младите момчета или церемонии, посветени на възраждащата се природа.
Дълбоко на първото ниво на пещерата, на 150 метра от входа, в голяма и просторна зала, са открити следи от живота на палеолитните хора. През залата протича поток, който през пролетта и есента се превръща в малката река Шулган. В северозападната част на залата културният пласт е с мощност 10 – 12 cm, но на някои места дебелината му не надвишава 2 – 3 cm. Там са намерени парче от бивна от мамут, кости от пещерна мечка, бял заек, лисица, мармот, кон, копитен леминг и други дребни гризачи. Присъствието на лисици и леминги е особено интересно, тъй като показва условията в тундрата за времето на образуване на културния пласт.
В културните пластове са открити 193 предмета, от които преобладаващи са оръжията и работните инструменти от пещерен варовик и калцит. Като материал за изработка на оръжията са служили различни видове камъни, но повече от половината от тях са направени от кремък. Една малка част са изработени от висококачествен камък, очевидно с неместен произход – зелено-кафяв яспис, който се добива далече в планината. Заедно с тях са открити две оръжия от кост.
От особено значение за синхронизиране на културния слой и рисунките има откритият малък (15х15 cm), плосък фрагмент от варовик, изработен във вид на мамут и изпълнен с охра. Намерени са 4 уникални, пробити, бъчвообразни мъниста с дължина по-малка от сантиметър и изработени от лесния за обработка зелен серпентинит. Ясно се вижда, че те не са нови, а силно износени от употреба, особено около отворите. Намерени са и две фини костни плочици, ползвани като висулки, изработени вероятно от бивни на мамут. Те са малки, кръгли, с прорязано отверстие. Диаметърът на едната е 6, а на другата – 9 mm.
Открити са и множество украшения във формата на малки черупки от изкопаеми мекотели с пробити в тях дупки. Дължината на повечето от тях е 4 – 6 mm. Такива черупки от мекотели не са намирани в Урал, но много от тях се откриват в древните седименти на Поволжието и Каспийския регион.
Също толкова уникално откритие са фрагментите от глинени лампи и керамика, тъй като находките в палеолитни културни пластове са много редки.
Изследване на пещерата
За първи път Капова пещера е описана през 1760 година от руския географ, краевед и изследовател на Южен Урал Пьотър Ричков. Интересно е, че в своя труд той твърди, че в нея е намерил „суха човешка глава“. Уфимский спелеоклуб имени В. Нассонова/01.02.2011/Перечень пещер Республики Башкортостан, длиннее 50 м.
През 1770 година пещерата е посетена от руския пътешественик, академик Иван Лепьохин, който успява да се изкачи до второто ниво, придружен от местни хора. Описанието, което той дава на това ниво не отговаря на днешната ситуация. Смята се, че е описал съществуващи тогава подземни проходи, в които днес е невъзможно да се проникне. Основната заслуга на учения е фактът, че той правилно свързва възникването на пещерата с дейността на подпочвените води.
През 1858 година в Капова пещера пристигат руските геолози Алексей Антипов и Н. Г. Меглицки. Според техните публикации формирането на пещерата се дължи на тектонични процеси, което днес е напълно отхвърлено.
През 1896 година пещерата е изследвана от членовете на Оренбургското географско дружество Г. Соколов, И. Заневски и Ф. Симон. Те правят заснемане и план на входа и първия етаж. Отбелязват, че описанието на Ричков напълно съвпада с действителното състояние на пещерата в този момент. Интересно е, че Симон прави опит да се качи на второто ниво по пътя на Лепьохин, но той се оказва затворен от скални парчета. Групата намира още един човешки череп. Российская академия наук, Институт археологии/Алексей Сорокин/Первобытные древности Евразии/Москва/2012/I SBN 978-5-94375-135-6/стр. 155
В края на август 1923 година в пещерата пристига руският геолог, академик Георги Вахрушев. Той дава пълно описание на всички нива и предполага наличието на още едно, четвърто ниво. Описва вътрешните проходи и карстовите структури, образуващи различни форми. Характеризира ги по вид и наименува най-забележителните зали и проходи. През 1935 година Вахрушев се връща отново, за да изследва геоложката структура на пещерата. Той доказва карстовия ѝ произход и обяснява появата на кухини в нея. Интересно е, че този път, на второто ниво, открива дъска с изрязани по нея знаци и геометрични фигури.
Пещерата получава широка известност през 1954 година, когато зоологът А. В. Рюмин намира в нея древни скални рисунки, датирани по-късно към палеолита. Това откритие става сензация в научните среди, тъй като дотогава палеолитни рисунки са намирани само във Франция и Испания. След тяхното откриване Капова пещера престава да бъде просто един рядък природен паметник за изучаване на произхода, морфологията и микроклимата на пещерите, както и на минералогията. Като археологичен обект пещерата няма равна на себе си в цяла Източна Европа.