Майският преврат е военен преврат в Полша, състоял се между 12 и 15 май 1926 във Варшава, иницииран от маршал Йозеф Пилсудски. Причината за събитието е влошаващата се политическа и икономическа ситуация във Втората република, а прекия повод – серия от правителствени кабинетни кризи през периода 1925 – 1926Władysław Baranowski: Rozmowy z Piłsudskim. Warszawa: Biblioteka Polska, 1938..
След безплодни преговори на Пилсудски с полския президент Станислав Войчеховски на 12 май лоялни на Пилсудски войници заемат важен мост на река Висла. След това отклоняват ултиматум от ген. Тадеуш Розвадовски, командващ правителствените войски и започват улични боеве. На 12 и 13 май председателят на Сейма Мачей Ратай прави последни опити да преговаря, завършили с неуспех. На 14 май Пилсудски получава контрола над Варшава. В резултат на сраженията загиват 379 военни и цивилини лица. Правителството на Винцентий Витос подава оставка, като е последвано и от президента Войчеховски. Президентските правомощия получава Ратай и той назначава ново правителство, начело с Кажимеж Бартел и с Пилсудски като министър на военните дела и главен инспектор на въоръжените сили. На 31 май народното събрание предлага Пилсудски за президент на републиката, но той отказва да встъпи в длъжност и препоръчва професор Игнаци Мошчицки. Превратът слага началото на 13-годишен период на Полско оздравяване (Санация) чрез авторитарни правителства, който приключва с избухването на Втора световна войнаAndrzej Chojnowski: Piłsudczycy u władzy. Dzieje Bezpartyjnego Bloku Współpracy z Rządem. Wrocław – Warszawa – Gdańsk – Łódź: Zakład Narodowy imienia Ossolińskich, 1986, s. 10. ISBN 83-04-02293-1..
Причини и предпоставки Вътрешнополитическа конюнктура Отношението на Пилсудски към парламентарна демокрация След възстановяването на независимостта на Полша Йозеф Пилсудски е убеден, че края на войната ще означава край на острите политически спорове в полското общество. Той смята, че независимите полски политически партии ще могат да намерят компромис. Жестока битка, която избухва на политическата сцена на Втората Полска република обаче разочарова тези надеждиAntoni Czubiński: Przewrót majowy 1926 roku. Warszawa: Młodzieżowa Agencja Wydawnicza, 1989. ISBN 83-203-2478-5..
В началото на XX век Пилсудски е бил в състояние да концентрира в ръцете си цялата власт в младата репубика. Той е главнокомандващ на полската армия в продължаващата Полско-съветска война и държавен глава. С течение на времето, заедно с нормализиране на социалната и политическа ситуация обхватът на неговата власт намалява. За това допринася създаването на държавна отбрана и ограничаването на правомощията на държавния глава в края на военните действия, лишавайки Пилсудски от функциите на върховен главнокомандващ. С приемането на Мартенската конституция в Сейма и избирането на ново Народното събрание (съвместни камари на Сейма и Сената) в декември 1922 г. функцията на държавния глава губи съдържание. Пилсудски критикува Конституцията и това развитие като ограничаващо правомощията на изпълнителната власт и не се съгласява да поеме функциите на президент на републиката. Според Анджей Гарлицки:
Първата среща на полските легионери се състои на 5 август 1922 г. в Краков. На следващите срещи на ветерани от борбата последователно е построен култ към Пилсудски и подчертана необходимостта да се предприемат действия, за да бъде издигнат легионер на власт. Това среща опозицията на правителството и министърът на военните дела ген. Станислав Шептички издава заповед, забраняваща военни офицери и служители да участват в политическа дейностJanuary Grzędziński: Maj 1926. Paryż: Instytut Literacki, 1965..
След избора на нов президент в лицето на Габриел Нарутович Пилсудски губи най-важната политическа функция, която е притежавал. Но само 2 дена след като е встъпил в длъжност социалистът Нарутович е убит, което дестабилизира страната. Радикална групата на привържениците на убития президент-технократ планира да извърши „наказателна акция“ срещу Националната демократична партия, който е обвинявана за отговорността за политическото убийство. Те плануват да използват Варшавската работническа милиция на Полската социалистическа партия за да се извърши физическа ликвидация на някои активисти на националдемократите. Пилсудски все още е начело на армията, която в тази ситуация би могла да възстанови реда и да вземе властта в страната. Така или иначе реакционните планове не са допуснати до реализация от лидера на социалистите Игнаций ДашинскиStanisław Haller: Wypadki Warszawskie od 12 do 15 maja 1926 r. Kraków: Księgarnia Krakowska, 1926..
След сключването на т.нар. Ланцкоронски пакт между Полската народна партия „Пяст“, Популярния национален съюз и Полската Християндемократическата партия и свалянето на правителството на Владислав Сикорски, на 28 май 1923 президентът Станислав Войчеховски възлага формирането на нов кабинет на Винценти Витос. В кабинетът са включени членове на пястите, християндемократите и някои центристи. След конфликт с ген. Шептицки относно военната организация, Пилсудски подава оставка от председателството на Военния съвет във Втората република. Маршалът изтъква, че като войник не може да защити правителство, съставено от представители на партията, отговорна за смъртта на Нарутович. Пилсудски също така обявява оттеглянето си от политическия живот. На 3 юли 1923 Пилсудски по време на прощален прием в хотел Бристол (Варшава) той изнася реч, в която описва Националната демократическа партия като чудовищно джудже:
Такава оценка на политическия опонент означава промяна в сегашната формула на политическата дейност на Пилсудски, като се предполага дистанциране на маршала от политиката. С този случай, обаче, Пилсудски се легитимира като арбитър и критик на политическия живот и в частност на Националната демократическа партия и повежда борба за чистотата на морала и етиката в политиката. Това в крайна сметка обуславя необходимост от представяне на своя политическа програма относно икономическите въпроси, националните малцинства и външната политика. Пилсудски и неговите приближени-пилсудчици не са готов и да формулират предложения за такива решенияLudwik Hass: Ambicje rachuby, rzeczywistość. Wolnomularstwo w Europie Środkowo-Wschodniej 1905 – 1928. Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1984. ISBN 83-01-03824-1.. Още през лятото на 1923 в средите на пилсудчиците назраява идеята за създаване на тайни анти-правителствени организации, които са съставени от военен персонал. Срещу плановете остро протестира сам пребиваващия в Сулейовек Пилсудски, който радее за необходимостта да се запази политическата неутралност на военните.
Социална и политическа ситуация В годините преди Майския преврат се наблюдават значителни вълнения в полския социално-политическия живот. Пример за това може да бъде взрива във Варшавската цитадела, който се проведе на 13 октомври 1923 в 9 часа сутринта. В резултат на това 25 души са убити, а ок. 40 са били сериозно ранени. Експлозията е трагичен инцидент, но правителството издава прокламация, като посочва, че има преврат в столицатаMaciej Rataj: Pamiętniki 1918 – 1927. Warszawa: Ludowa Spółdzielnia Wydawnicza, 1965.. Набелязана е и е разбита една патриотична организация, наброяващо прибл. 800 души, а до януари 1924 властта арестува още 1924 политически неблагонадеждни лица.
Лошата икономическа ситуация откючва масови трудови стачки. През есента на 1923 г. протестират железничари, пощальоните в Краков и миньори от басейна Домбровски. Правителството взема решителни мерки в отговор на стачките – включително умиротворяване протестиращите от полиция. Това довежда до всеобща стачка, провъзгласена на 5 ноември 1923 от полските социалисти. По време на събитията от Краков избухват улични боеве на въоръжени работници с полицията и армията. Някои от войниците се присъединяват към протестиращите и голяма част от града е под контрола на милицията на въоръжени работниците. Подобни инциденти се случват в Тарнов и Борислав. Накрая, правителството успява да се справи със ситуацията, но в резултат от събитията от Краков са убити 18 цивилни, 3 офицери и 11 редници. Вътрешният министър Владислав Киерник, който е поръчал да се стреля по протестиращи, сред опонентите на правителството, получава скандалния псевдоним Кръвник.
През ноември 1925 г. пада кабинетът на Владислав Грабски и е заменен от правителството на Александър Скжински, създадено след формирането на доста изненадваща широка коалиция с участието на Християндемократическата партия, Националната работническа партия (НДП), Полската народна партия „Пяст“ и Полската социалистическа партия. Тази коалиция от самото начало се смята за временно решение, насочено към решаването на хаоса до появата на ново мнозинство в парламента и ново правителство.
Най-големият проблем е икономическата политика на правителството, което не би могло да бъде съобразена едновременно както с представите на десните християндемократи, така и с тези на левицата. Това става причина за разпадането на коалицията и отключва правителствена криза. Президентът Войчеховски дава седем неуспешни мандата за формиране на правителство, като всеки опит завършва с фиаско. Най-накрая, след доста бурни преговори, е изнамерена нова коалиция между християндемократите и пястите под ръководството на Винцентий Витос. Тя не се радва на обществена подкрепа, което е причинено от икономическата криза, в ход от 1923 г. и свързаните с нея хиперинфлация.
Слухове за преврат През 1924 г. военното разузнаване получава и обнародва информация от специалните служби на СССР за подготвян от Пилсудски преврат. Вилата в Сулейовек става обект на хулигански действия, вероятно работа на десните милиции. Отряд от VII конен полк в Люблин, а също така жандармерията и полицията започват да охраняват вилата и нейния стопанин. Има заловени лица, които са се опитали да влязат в градината, но тези актове остават без следствие и присъда.
Икономическата ситуация Икономическата политика на няколко поредни правителства е причина за значително социално недоволство. През 1923 г., 74% от разходите на бюджета се покрива с печатане на нови пари. Това лечение, обаче, е по-малко и по-малко печеливши – валутата се обезценява, така че увеличаването на количеството на парите в обращение намалява реалните доходи на държавната хазна. Хиперинфлацията води до спад в доходността на износа, което в крайна сметка води до много бързото покачване на цените и значителни колебания в реалната стойност на заплатите. Един основен проблем е аграрната реформа, която, според собствениците на земя (в подкрепа на Националната демократическа партия) като цяло не трябва да се извършва, и за земеделските производители (подкрепящи социалистите) е много неблагоприятна.