Света мъченица Васа Солунска () е православна светица, почитана като мъченица, пострадала при управлението на император Максимиан. Почита се заедно със синовете си мъченици от Православната църква на 21 август.
Източници Източниците за живота и мъченичеството на Света Васа Солунска са много и са изследвани в научната литература. В 1914 година Василий Латишев публикува пространното ѝ гръцко житие в труда си „Hagiographica graeca inedita“. Житие на Света Васа има и в Codex Vindobonensis hist. gr. 45, AASS. Aug. IV (1739) 419 – 421. Съществуват и две кратки нейни жития.
Биография
Живее в Едеса Македонска (Воден), Едеса Сирийска или в Лариса, тогава в Римската империя, в християнско семейство. Християнка е, но се омъжва за езическия жрец Валерий. Тримата си сина с него, Теогний, Агапий и Пист, възпитава в християнската вяра. По време на гоненията при император Максимиан и цезар Галерий, мъжът ѝ прави донос срещу нея и децата си. Въпреки заплахите те отказват да принесат жертви на езическите идоли. Пред очите на Васа Теогний е увесен с краката надолу и е стърган с железни пили. На Агапий е съдрана кожата от главата до гърдите, но той не проронва дума. Пист също е измъчван. След това тримата ѝ сина са обезглавени, а Васа е затворена и оставена да умре от глад, но ангелът ѝ пазител я хранел с небесна храна. Васа оцелява мъчения с огън, вода и зверове. След като разбива статуята на Зевс в езически храм, мъченицата е хвърлена в морето. Стоящите на брега виждат как изненадващо се появява кораб и Васа е извадена от морето от трима мъже с ореоли. След осем дни тя слиза на остров Алон в Мраморно море, до Кизик или на Алонисос в Бяло море. За това научава управителят, който отново започва да я кара да принесе жертва на идолите. За отказа ѝ я бият и ѝ отсичат главата с меч.
Датата на нейната кончина е неизвестна. Някои смятат, че 280 година, а други – 290 година.
Около 450 година в Халкидон съществува църква на името на Света Васа.
Света Васа е изобразена от Захарий Зограф в 1848 година в католикона на Троянския манастир, в нишата на южния прозорец на притвора. В 1849 година я изобразява отново сред българските светци на южната стена на католикона на Преображенския манастир. Много по-късно се появява схематично изображение на Света Васа в църквата „Свети Никола“ в Тополница, Дупнишко. Тъй като Воден е в Солунско, в България мъченицата е наречена Солунска.
Библиография AASS Augusti IV, Antverpiae 1739, σσ. 417 – 422. Γαλανός, Μ.. Ι., Οἱ Βίοι τῶν ῾Αγίων τοῦ μηνολογίου τῆς ᾿Ορθοδόξου ῾Ελληνικῆς ᾿Εκκλησίας, ᾿Αθήνα 1973, τ. 3, σ. 73. Γεδεών, Μ., Βυζαντινὸν ῾Εορτολόγιον. Μνῆμαι τῶν ἀπὸ τοῦ Δ¢ μέχρι τῶν μέσων τοῦ ΙΕ¢ αἰῶνος ἑορταζομένων ἁγίων ἐν Κωνσταντινουπόλει, Κων/πολις 1899, σ. 157. Γεράσιμος Μικραγιαννανίτης, Ακολουθία πάντων τῶν ἐν Θεσσαλονίκῃ διαλαμψάντων ῾Αγίων, ΓΠ 73 (1990) 352 – 353. Εὐστρατιάδης, Σ., ῾Αγιολόγιον τῆς ᾿Ορθοδόξου ᾿Εκκλησίας, ᾿Αθῆναι χ.χρ., σ. 78. Πατρινέλης, Γ. Χ., Βάσσα, μάρτυς, ΘΗΕ 3 (1963) 735 – 736. Λαγγῆς, Μ., ῾Ο Συναξαριστὴς τῆς ᾿Ορθοδόξου ᾿Εκκλησίας, ᾿Αθῆναι 1986, τ. Η¢, σσ. 360 – 362. Latyšev, B., Menologii anonymi saec. × quae supersunt, τ. ΙΙ, σσ. 299 – 303. Νικόδημος ῾Αγιορείτης, Συναξαριστὴς τῶν δώδεκα μηνῶν τοῦ ἐνιαυτοῦ, τ. 1 – 6, Θεσσαλονίκη 1915 (ἐπανέκδοση Β¢, Θεσ/νίκη 1989). Pargoire, J., στὸ EO VI (1903) 315 – 317. Propylaeum ad Acta Sanctorum Novembris. Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae, Bruxellis 1902, στ. 689, 912 – 914. Propylaeum ad Acta Sanctorum Decembris. Martyrologium Romanum ad formam editionis Typicae scholiis historicis instructum, ἔκδ. H. Delehage – P. Peeters – M. Coens – B. de Gaiffier – P. Grosjean – F. Halkin, Bruxellis 1940, σ. 359. Φραγκᾆκος, ᾿Ιωήλ, ἀρχιμ., Βίος καὶ ᾿Ακολουθία τῆς ῾Αγίας μεγαλομάρτυρος Βάσσης τῆς ᾿Εδεσσαίας καὶ τῶν τέκνων αὐτῆς ᾿Αγαπίου, Θεογνίου καὶ Πιστοῦ, ῎Εδεσσα 1993.
Бележки
Категория:Християнски мъченици от Римската епоха Категория:Православни светци Категория:Гръцки светци Категория:Християнски мъченици Категория:Солунчани