Феминизмът (от англ. feminism и фр. féminisme, които произхождат от лат. femina „жена“Female в Online Etymologic dictionary) включва политически, социални и други движения, които се борят за и акцентират върху свободата и равноправието на жените, женската гледна точка за света и положението като цяло на жените в обществото. Повечето феминисти са загрижени най-вече за социалното, политическо и икономическо неравенство между мъжете и жените. Феминизмът се концентрира върху идеята, че полът не трябва да бъде определящ фактор за конструиране на социалната идентичност на личността или да бъде основание за различни социално-политически или икономически права.
След отвоюване на правото на собственост, на имуществени и парични притежания, правото на вот и други основни човешки права, политическите кампании на феминист(к)ите днес обикновено се фокусират около такива въпроси като правото на безопасен и легален аборт, достъпа до средства за контрацепция, домашното насилие, еднаквото заплащане на мъже и жени, борбата с дискриминацията по полов признак, сексуалния тормоз и други.
Произход на термина Изобретяването на думата „феминизъм“ често се приписва на френския философ Шарл Фурие (1772-1837), който вдъхновява основаването на първите общности на утопичния социализъм. Въпреки това, макар че чрез своите писания той доказва, че е поддръжник на свободата на жените и егалитаризма, терминът никога не се появява в творческата му продукция..
Думата е създадена едва около 1870 г. от медицинската общност, за да опише онези мъже, чието развитие на мъжественост е изостанала., т.е. онези, които са били подобни на жени. Александър Дюма-син го използва за първи път в книгата си L'Homme-femme през 1872 г.: „Феминистките, извинете ме за този неологизъм, заявяват, че цялото зло идва от непризнаването, че жената е равна на мъжа и че следователно трябва да им се даде същото обучение и права като мъжете“.
Малко по-късно в писанията на Юбертин Оклер през 1882 г. феминизмът се определя в по-широк положителен смисъл, тъй като представлява борбата за подобряване на състоянието на жените.. Терминът е окончателно популяризиран от пресата по повод на феминисткия конгрес, проведен в Париж през май 1892 г. от Йожени Потоние-ПиерKaren Offen, Defining Feminism: A Comparative Historical Approach, in Signs, vol. 14, n. 1, 1988, с. 126.
Впоследствие се появява в Нидерландия в отворено писмо от Мина Круземан, адресирано до на А. Дюма-син, във Великобритания през 1894 г. и в САЩ през 1904 г..
В творбата в два тома Féminisme français (1902) Чарлз Търджън разграничава три типа феминизъм: 1. революционен, принадлежащ към политическата левица и анархо-феминизъм 2. католически 3. независим, който също включва феминизма, който може да бъде проследен до протестантството..
До 1910 г. в Съединените щати терминът обхваща две доминиращи идеи – еманципацията на жените както като човешки същества, така и като сексуални същества..
История
Ранни феминистки Като организирано политическо движение за избирателни права на жените феминизмът възниква в Америка в рамките на аболиционизма в края на XIX век. Темата за правата на жените обаче се повдига още през XVIII век от отделни жени, които могат да бъдат наречени ранни феминистки. Така например по време на Френската революция (1789 – 1799) Олимпия де Гуж издига и защитава искането жените да имат равни права с тези на мъжете. Впоследствие, тя е екзекутирана на гилотината. Пак в края на XVIII век Мери Уолстънкрафт пише своето знаменито произведение Защита на правата на жената (1792), в което твърди, че жените не са по-нисши и по-нерационални от мъжете, както е било смятано по това време. Тя настоява жените да имат право на свободен достъп до системата на образование, от която са били изключени.
Суфражизъм
Борбата за политическо равенство, тоест право на вот на жените и участие в политиката и политическия живот е активност, с която са се занимавали отначало (основно за правата за гласуване, каквото право жените не са имали) феминистките суфражетки и по тази причина е обект на суфражизма. Този вид борба за право на глас се отстоява от феминистките във Великобритания и САЩ в края на 19 и началото на XX век.
Теория на история на феминизма Според теоретичната рамка, наложена от френската и българска феминистка Юлия Кръстева, феминизмът преминава през три вълни на развитие. Според нея първата вълна е през XIX и в началото на XX век, втората е основно през периода на 60-70-те години на XX век, а третата може да се проследи от 90-те години на XX век насетне.
Като цяло феминистката теория произтича от феминисткото движение и феминизмът е променил и променя много аспекти на съвременното общество – от правни до културни.
История на феминизма в България
Възрожденски и докомунистически феминизъм Заради особеностите на нашата история и образование жените са като цяло равнопоставени в правото си на обучение, първата девическа гимназия в Солун възниква в същата година, както и мъжката гимназия в Солун – 1880. През 1924 се създава и Дружество на българките с висше образование (ДБВО), в чийто устав е записано, че „то ще сближава образованите жени и ще ги насърчава едновременно към научна и обществена дейност“,Дружество на българките с висше образование, блог на Лалю Метев, 26 май 2008 г. което в рамките на инициативата и организацията Международната федерация на университетските жени ни вписва на 1-во място на Балканския полуостров и на 2-ро място сред славянските страни. Организацията е унищожена, заедно с други феминистки организации и инициативи от комунистическия режим през 1950 г. (като е възстановена през 1990 г.).
Посткомунистически феминизъм Част от историята на феминизма в България, а именно посттоталитарния феминизъм в България се гради под силното влияние на теоретичката феминистка Юлия Кръстева, живееща и работеща във Франция. Тоест в някакъв смисъл българският феминизъм се гради през границите на България, през писане, което се случва във Франция. По тази причина в България теоретичната рамка на феминизма е силно повлияна от френското мислене и френската школа като цяло. Чисто нашият си, домашен феминизъм, е силно спънат, възпрепятстван, ограничен, омаловажен, заради създалата се по време и след комунизма негативна представа у българките (българите) за феминизма като цяло, от ограничаването на информацията през 60-70-те години на XX век за феминистките прояви в чужбина,Красимира Даскалова, „Жените – скритите за историята социални актьори“, в-к „Култура“, бр. 12, 22 март 2002 г. както и поради спомена за партийно наложената догматика по отношение мисленето и извоюването на правата на жените, особено с фигуративните представи за „жената труженичка“ и „жената трактористка“, и т.н.
Към 2018 г. България на 4-то място в ЕС по процент жени заемащи ръководни позиции. 39% от всички началници са жени.
Различни феминизми
Феминизмът като понятие означава общата рамка на движение, активизъм, борба, но и мислене върху и теория за женското равенство. Все пак представите за подобно равенство се различават у самите феминисти и феминистки (поради историческите и геополитически условия, но и личните очаквания), заради което възникват различни идейни, теоретични рамки и различни движения и течения. Някои основни типове са изброени по-долу в относително историческа рамка.
Материален феминизъм Движение през късните години на XIX век за освобождаването на жената, чрез подобряване на нейното материално състояние. Това движение се организира около идеята за освобождаване на жената от нейното бреме по отношение на къщната работа, като готвене, чистене и други традиционно домакински занимания. „Голямата домакинска революция“ (Шарлот Гилман) е заглавие, което илюстрира добре това движение.
Анархо-феминизъм
Анархофеминизмът е радикален феминизъм, който смята, че феминизмът не трябва да мимикрира действие, а наистина да разруши всички властови структури доминирани от мъже, тоест Държавата, сама по себе си. Обявява се срещу войната, водена от мъжете политици, срещу военната политика и анархо-феминистките смятат, че Държавата поради вътрешните си и наследени качества не може да се промени и реформира и затова трябва да се „надрасне“. Смятат, че едно от условията е широка интелигентност сред масите и особено жените, които така да се преборят с „мъжки изобретения“ като църквата и семейството. Анархофеминизмът е вид социализъм, анархизъм и за това в много голяма степен марксизъм. (Из манифеста на анархо-феминизма от 1971 г., публикуван в Сирена, списание за анархо-феминизъм, том 1, бр. 1, Чикаго An Anarcho-Feminist Manifesto (първа публикация в Siren – A Journal of Anarcho-Feminism, Vol 1, No 1, 1971)).
Една от основоположничките на американския анархо-феминизъм е Ема Голдман, която го използва, за да изработи радикален феминизъм, който е много напредничав за своето време.Анархо-феминизъм
Радикален феминизъм Основна статия: Радикален феминизъм Радикалният феминизъм е една от рамките, в които се развива феминизмът през 70-те години на XX век, наред с „либералния“ и „социалистическия“ феминизъм, но днешното значение в езика е повече маркирано от идеологическото етикиране, произтичащо от тенденциите в мъжкото мислене.Denise Thompson, Radical feminism today, SAGE, 2001, ISBN 0-7619-6341-3, стр. 1 Все пак основна тема на радикалния феминизъм са потисничеството над жената (Вторият пол на Симон дьо Бовоар), желанието за социална промяна и свобода, възможност за разнообразие на социалните роли на мъжа и жената чрез отричането на ролевите стереотипи, налагани от патриархално-институционализираното мислене като тези за цветовете, носени от момичета и момчета, като основани на някакви презумпции от биологическо естество. Радикалният феминизъм е против биологичното детерминиране на половете, също така социалното и културно детерминиране.
Амазонен феминизъм Концентрира се върху представата и имиджа на жената герой от Гръцката митология, така както е изразена в изкуството и литературата, като физика и сексуални ценности и практики. Тоест амазонният феминизъм се бори за физическо равенство и опонира на половите ролеви стереотипи и дискриминация на жената на базата на предположения, че жените трябва да са, да изглеждат или да се държат като пасивни, слаби, физически безпомощни. Той отрича идеята, че дадени характеристики или интереси са присъщо мъжки (или женски). Амазонният феминизъм твърди, че жените са физически равнопоставени като възможности на мъжете, и за това никаква работа не може да бъде затворена за жените, независимо дали е в строителството или армията.
Лесбианизъм Американската феминистка история познава това движение, което възниква в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век с идеята, че феминистките не са достатъчно свободни в мисленето си и не са достатъчно ангажирани с проблемите на жените, бидейки подвластни на сексуалното привличане към мъже. Макар че движението е много силно изразено през този период, индивидуални феминистки лесбийки продължават да поддържат някои от общите възгледи на лесбианизма и днес.
Феминистките лесбийки твърдят, че истинският феминизъм е именно в лесбийството, което може да разкрие в цялост любовта и грижата на жените към жените (виж Джудит Бътлър).Американският феминизъм, Жинет Кастро (American Feminism By Ginette Castro, Elizabeth Loverde-Bagwell), Google books "Лесбийките феминистки, като утвърждават първенството, първостепенността на женските отношения една с друга и като осигуряват, обезпечават и предлагат една алтернативна феминистка култура, форсираха много нелесбийки да преразгледат и преоценят своите връзки с мъжете, мъжките институции и мъжките ценности“, обяснява станфордският историк Естел Фридман. Jerry Z. Muller, Coming Out Ahead: The Homosexual Moment in the Academy“