Андроника (Доника) Арианити Комнина КастриотиИмето ѝ е споменато като Андроника Комнениати в работата на Гион Музака за рода Музака, Оливер Йенс Шмит я нарича Андроника Арианити в своята биографична работа за Скендербег е албанска аристократка от Княжество Арианити. Доника е съпруга на Георги Кастриоти Скендербег.
Биография Родена е през 1428 г. в Канина, днес в Албания. Дъщеря е на Георги Арианит Комнин, един от лидерите на лежката лига в антиосманската съпротива в продължение на повече от две десетилетия, и първата му жена Мария Музака. Баща ѝ Георги Арианити е част от рода Арианити, чийто владения се простират от долината Шкумба по стария път Виа Егнация и достигат източно от днешна Битоля. Майка ѝ Мария Музака е от от династията Музаки, чийто владения са в района на Музакия. Сестра ѝ Ангелина Арианити Комнина е омъжена за смедеревския деспот Стефан Бранкович и е обявена за светица от Сръбската православна църква.
Месец след договора от Гаета (според който Скендербег става васал на Алфонсо V Арагонски, т.е. на арагонската корона в замяна на военна помощ)), на 21 април 1451 г. Скендербег се жени за Доника в източноправославния манастир Арденица и така засилва връзките си с рода Арианити, във Фиер, днес в Югозападна Албания.
След смъртта на Скендербег и окончателното османско завоюване на албанските земи, през 1479 г. Доника Кастриоти заминава за Неапол, където получава убежище от крал Фердинандо I, който също като съпруга и е член на Ордена на Дракона. Семейство Кастриоти получават благороднически титли и владения в Неаполитанското кралство – Херцогство Сан Пиетро в Галатина и община Солето (Лече, Италия). Гьон II Кастриоти, синът на Доника и Скендербег, се жени за Ирина Бранкович, третата дъщеря на Лазар Бранкович, смедеревски деспот, и съпругата му Елена Палеологина.
Доника Кастриоти умира между 8 март 1505 г. и началото на септември 1506 г., когато Хуана Арагонска се завръща в Неапол.
Източници Historia de vita et gestis Scanderbegi, Epirotarum principis, Roma 1508 – 1510. Filangieri R. Castel Nuovo Reggia angioina e aragonese di Napoli. Napoli, 1934 Croce B. 'La corte' 363, 367 – 368 Monti G.M. La spedizione in Puglia di Giorgio Castriota Scanderbeg e i feudi pugliesi suoi, della vedova e del figlio. In Japigia, X, 1939 Gegaj A. L'Albanie et l'invasion turque au XVe siècle. Louvain, 1937 Vallone G. Andronica e Giovanni Castriota Scanderbeg (in corso di stampa) Petta P. Despoti d'Epiro e principi di Macedonia. Esuli albanesi nell'Italia del Rinascimento. Lecce, Argo 2000. Ferrari A. G. Apologia paradossica della Città di Lecce. Lecce, 1707. Nunziante. Un divorzio 202s Summonte. Istoria IV 15 n: 17; è trascritto in ASN Notamenta De Lellis IV bis, 1046 – 1062: 1055 Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7.
Вижте също Георги Кастриоти Скендербег Ангелина Арианити Комнина Георги Арианит Комнин Арианити Кастриоти
Бележки
Външни препратки Untold Story: Skanderbeg’s Wife’s Life and Death in Exile
Категория:Кастриоти Категория:Родени във Вльора Категория:Починали в Испания