Рудолф Мерингер () е австрийски езиковед, специалист в областта на етимологията. Основният принос на Мерингер в лингвистиката е първият научен поглед върху грешките на езика, който по-късно Зигмунд Фройд развива в стройна теория.
Биография Роден е на 9 март 1859 година във Виена, Австрийска империя. Завършва Виенския университет, където започва да преподава. Хабилитира се в 1885 година. В 1899 година става професор по индоевропейска лингвистика в Грацкия университет.
Основният фокус на научните му занимания е етимологията – историята на думите. Заедно с Ханс Шпербер и Херман Гюнтерт основава филологическа школа, наречена от тях културна морфология, според която историята на думите не може да бъде разбрана извън културния контекст.
В две книги „Versprechen und Verlesen“ (1895, Грешно произнасяне и грешно прочитане) и „Aus dem Leben der Sprache“ (1908, За живота на езика) Мерингер публикува голям обем грешки на езика с анализ и интерпретация на техния произход, които все още се използват в науката.
Умира на 11 декември 1931 година в Кройсбах край Грац.
Частична библиография Über den indogermanischen Dual der O-stämme (1884) Beiträge zur geschichte der indogermanischen Declination (1891) Indogermanische Sprachwissenschaft (в "Sammlung Göschen", 1895, 3-то издание 1903) Versprechen und verlesen (1895, заедно с Mayer) Etymologien zum geflochtenen Haus (1898) Die Stellung des bosnischen Hauses und Etymologien zum Hausrath (1901) Das deutsche Haus (1906) Aus dem Leben der Sprache (1908)
Бележки
Категория:Австрийски езиковеди Категория:Виенчани Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Преподаватели във Виенския университет Категория:Преподаватели в Грацкия университет Категория:Починали във Виена