Универсалната артилерия е корабна артилерия с универсално предназначение, способна да води ефективен огън по морски, брегови и въздушни цели. За първи път се появява в 1930-те години. След Втората световна война става основния вид корабна артилерия. Съвременната универсална артилерия като правило е автоматична и обикновено има калибър от 76 до 130 милиметра.
Универсалната артилерия във Втората световна война
Универсалната корабна артилерия за първи път се появява в началото на 1930-те години като опит да се реши проблема на ПВО и ограничеността от място за поставяне на артилерия на корабите. По-рано, в годините на Първата световна война, проблема за заплаха по въздуха не стои остро и даже големите военни кораби носят само няколко зенитни оръдия малък калибър. С развитието на авиацията излиза неохбодимостта да се снабдят бойните кораби с ефективна зенитна артилерия. Но остава и задачата за борба с надводните цели. Тъй като на корабите може да се поставят ограничено количество оръдия, възниква идеята да се съвместят в една артилерийска система възможността за борба както с въздушен противник, така и срещу леките кораби тип ескадрени миноносци. Изискванията към универсалните оръдия са противоречиви – от една страна такива оръдия трябва да имат достатъчна огнева мощ за поразяване на леките кораби, а от друга – достатъчно голяма скорострелност и скорост на наводка, необходими за успешната борба с въздушните цели.
САЩ Най-последователно тези работи се водят в американския флот, който отначало получава 127 милиметровото оръдие Mark 10 с дължина на ствола 25 калибра, а след това 127 милиметровото оръдие Mark 12 с дължина на ствола 38 калибра. Тази артсистема започва да постъпва на въоръжение през 1934 г., ставайки основното универсално оръдие на американските ВМС, и се смята за най-доброто универсално оръдие през Втората световна война. С него са въоръжени американските линкори, самолетоносачи, крайцери и есминци. Високата ефективност на Mk.12 се обяснява не само с характеристиките на самото оръдие, но и с наличието на съвършената система за управление на огъня Mk 37, а също и с използваните от 1943 г. снаряди с радиовзривател. За новите кораби на флота през 1940 г. е разработено още по-мощно оръдие 5"/54 Mark 16, предназначено за поставянето на линкорите тип „Монтана“, но не получава широко разпространение и фактически такива оръдия носят само самолетоносачите от типа „Мидуей“.
В края на войната, под влияние на успешното използване от немците на радиоуправляеми авиобомби, американския флот започва разработката на универсално оръдие калибър 152 mm, което трябва да сваля носителите на управляемото оръжие на големи дистанции и височини. Оръдието 6"/47DP Mark 16 е разработено 1943 г., то е планирано за леките крайцери тип „Устър“. Но строежа им не успява по времето на войната, два крайцера от този тип влизат в строй едва през 1948 – 1949 г. Самото оръдие е неудачно и няма последващо развитие.
Великобритания На въоръжение в британския флот 1930-те години постъпват цяла поредица универсални оръдия. Най-големи надежди са възлагани на 133 милиметровите оръдия QF Mark I, които са на въоръжение на най-новите линкор тип „Кинг Джордж V“ и последния британски линкор „Вангард“, а също крайцерите за ПВО тип „Дидо“ и „Усъвършенстван Дидо“. Оръдието се оказва малоудачно – достатъчно мощно за поразяване на надводни цели, но недостатъчно скорострелно за борба с авиацията.
Доста по-ефективни, в качество на зенитни, са 114 милиметровите оръдия тип QF Mark I, III, IV. Те са поставяни на модернизираните линкори тип „Куин Элизабет“, линейния крайцер „Ринаун“, много самолетоносачи, а също стават основно оръжие на разрушителите от типа „Батъл“. Но ефективността на тези оръдия против надводни цели е недостатъчна.
СССР Макар формално да няма универсални оръдия на въоръжение в съветския военноморски флот (ВМФ на СССР), но като универсални се използват формално зенитните установки – 76-мм 34-К, 85-мм 90-К , 100-мм Б-34, които се поставят и като установки на главния калибър за стрелба и по надводни и брегови цели на многочислените стражеви кораби (СКР), тралчици (ТЩ), канонерски лодки (КЛ [в частност, на 18 Волжка флотилия]), 20 големи ловци от типа „Артилерист“ (проект 122), влезли в строй до края на войната, плаващите артилерийски (на 10) и зенитни (на 16) батареи и други, основно мобилизирани, съдове, които са много повече (само около 30 СКР и 16 ТЩ тип РТ на Северния флот и други), отколкото линкори, крайцери, есминци и даже тралчици и стражеви кораби специални проекти, и които основно носят тежестта на войната в моретата, реките и езерата. Например в Ладожката флотилия, изпълняваща първостепенната задача за осигуряване на снабдяването на осадения Ленинград, от големите кораби към есента на 1941 г. има 6 преоборудвани КЛ с 34-К и Б-34 за главен калибър и 2 СКР спецпостройка.
Неслучайно в някои източници тези установки се наричат само универсални76-мм универсальная палубная установка 34-К. Советская корабельная артиллерия (А. Широкорад). 1995. с.1285-мм универсальная палубная установка 90-К. Советская корабельная артиллерия (А. Широкорад). 1995. с.14100-мм универсальная палубная установка Б-34. Советская корабельная артиллерия (А. Широкорад). 1995. с.20100-мм универсальная палубная установка Б-34. Советская корабельная артиллерия. А. Широкорад. 1995. с.20
От бойните кораби на основните класове специална постройка с указаните универсални установки са въоръжени само примерно 51: 3 линкора със 76-милиметровите 34-К и тяхното развитие 39-К и 81-К в като зенитни оръдия; 7 крайцера – 2 в Балтийския флот, 3 в Черноморския и 2 в Тихоокеанския, 7 лидера; 34 есминеца. Бойните кораби специална постройка използват 76 – 100-мм оръдия, основно като зенитни.
Като цяло от произведените преди и в годините на Втората световна война около 376 76—100-мм установки (306 76-мм 34-К и техните варианти 39-К и 81-К, 128 85-мм 90-К и около 42 100-мм Б-34), само около 136 (82 76-мм 34-К на есминци и лидери, 20 34-К и техните модификации 81-К на линкори и крайцери, 16 85-мм 90-К на 2 тихоокеански крайцера през 1943 г. (вместо 16 34-К), и 24 100-мм Б-34 на 4 балтийски и черноморски крайцера) – по-малко от 40%, са поставени на кораби от основните класове, останалите 240 – повече от 60%, са за неголеми кораби, основно мобилизирани, като оръдия на главния калибър.76-мм универсальная палубная установка 34-К. Советская корабельная артиллерия. А. Широкорад. 1995. с.1285-мм универсальная палубная установка 90-К. Советская корабельная артиллерия. А. Широкорад. 1995. с.14100-мм универсальная палубная установка Б-34. Советская корабельная артиллерия. А. Широкорад. 1995. с.20
От указаните установки автоматизирани системи за управление на артилерийския огън (СУАО) за указаните системи имат само единици от корабите на основните класове (1 линкор, няколко лидера от проекта 1, 4 есминеца 7У и 2 монитора от типа „Хасан“, влезли в строй до края на войната), останалите имат ръчна СУАО тип Гейслер, където поправките се изчисляват по таблици и данните за оръдията се предават по телефона, както е и на дооборудваните граждански съдове.Платонов А. В. Энциклопедия советских надводных кораблей, 1941 – 1945. 2002. с.529 76-мм 34-К и 85-мм 90-К имат 2 прицела МО, които са ефективни и при стелба по въздушни, и по надводни, и по брегови цели.
На стражевите катери, малките ловци МО-4 и малките кораби (тралчици, някои СКР и спомагателни кораби от мобилизираните съдове) като оръдие/я на главния калибър се поставят 45-мм универсални 21-К и тяхната военна модификация 21-КМ с увеличена дължина на ствола и щит. Те са най-масовите във ВМФ на СССР – към 22 юни 1941 г. те са 1954 (от тях 494 – в Балтийския (БФ), 538 – в Тихоокеанския, 411 – в Черноморския (ЧФ), 239 – в Северния флотове (СФ), 170 оръдия – в Каспийската, 80 – в Амурската и 25 – в Пинската флотилии).
Независимо от това, че оръдието не отговаря на изискванията на зенитната отбрана, поради прекратяването на работите по по-съвършеното 45-мм автоматично оръдие 62-К, оръдията 21-К и от 1944 г. – 21-КМ се произвеждат в годините на Великата Отечествена война и след нейния край. През 1942 г. са произведени 388 21-К, през 1943 г. – 345, през 1944 г. (вече от модификацията 21-КМ) – 486, през 1945 г. – 373. През 1947 г. производството на оръдията е прекратено.45/46-мм универсальная пушка 21-К. Советская корабельная артиллерия. А. Б. Широкорад. 1997. с.9.
В частност 21-К са поставени като оръдия на главния калибър по 2 на 251 МО-4, -3, -2 и -1; на повече от 100 ТЩ: 37 от типа „Ижорец“ и 27 от типа „Москва“ на БФ и Ладожката флотилия, 14 типа РТ СФ и други; на повече от 40 СКР: 8 типа РТ на СФ (първоначално, по-късно на някои са заменени със 76-мм оръдия), 5 СКР от типа „Войков“ на ЧФ и други; също на много стражеви катери, мрежови заградители и други бойни и спомагателни съдове, основно дооборудвани граждански такива.
Франция Френският флот също показва интерес от универсалните оръдия през 1930-те години. За линейните кораби от типа „Дюнкерк“ също е разработено специално 130 милиметрово оръдие – Model 1932. Всеки от двата построени по този проект кораби носи по 16 такива оръдия, в четири- и двуоръдейни установки. Перспективната, по принцип, идея получава неудачно въплъщение. Скорострелността на оръдията се оказва недостатъчна, а механизма на зареждане ненадежден. Скоростта на наводка на тежките кули, както хоризонталната, така и вертикалната, е прекалено ниска за борба с появилите се през 1930-те г. самолети.
Въпреки това, френския флот прави опит за още по-големокалибрени универсални оръдия. Специално за линкорите тип „Ришельо“ е разработена модификация на 152 mm оръдия Model 1930, което може да води огън с ъгъл на възвишение до 80°. Линкорите следвало да носят по 15 такива оръдия в триоръдейни установки, поместени в кърмовата част и по бордовете. Вече при началото на строителството на корабите става ясно, че няма да може да се обезпечи необходимата за борба с въздушни цели скорост на наводка на такива тежки кули, и в окончателния вариант числото оръдия и кули са намалени до девет и три съответствено, а останалите са заменени със 100 милиметрови оръдия. Едва след войната, в резултат на дълга работа над механизмите на кулите, успяват да ги доведат по параметрите на действителна универсална артилерия.
Япония Японския императорски флот получава през 1926 г. своите първи универсални оръдия тип 3 калибър 120 mm. С тях са окомплектовани първите Японски тежки крайцери: типовете „Фурутака“ и „Аоба“. През 1932 г. на въоръжение във флота е прието универсалното 127 милиметрово оръдие тип 89. От своя американски аналог то се отличава с по-ниска скорострелност при близост на останалите характеристики. Това оръдие се поставя на японските линкори, самолетоносачи и тежки крайцери. Опита от войната води японците за преимуществено противовъздушното предназначение на универсалната артилерия. В резултат, през 1942 г. на въоръжение постъпва универсално оръдие по-малък калибър, но обладаващо чувствително по-голяма скорострелност, начална скорост на снаряда и скорости на наводка. 100 милиметровото оръдие тип 98 става основно оръдие на есминците за ПВО тип „Акидзуки“, а също зенитен калибър на самолетоносача „Тайхо“ и перспективните линейни крайцери тип B-64/65. Това оръдие става най-съвършеното зенитно оръдие на Япония във времената на Втората световна война.