Обсадата на Киев (1240) е едно от централните събития по време на западните походи на монголите през 1236 – 1242 г. и монголското нашествие в Русия от 1237 – 1240 г. Тя се провежда в началото на монголския поход от 1240 – 1242 г., чиято цел са владенията на Даниил Галицки, Полша и Унгария. Обсадата и превземането на Киев от обединените войски на монголските улуси, водени от чингизида Бату и военачалника Субетей, продължава от 5 септември до 19 ноември (по други данни до 6 декември) 1240 г. По друга версияЦитат по Рашид-ад-Дин: „царевичи Бату с братьями, Кадан, Бури и Бучек направились походом в страну русских и народа черных шапок и в девять дней взяли большой город русских, которому имя Манкер-кан“. По Амброджо Контарини в „Путешествии в Персию“: „1 мая [1474 г.] мы приехали в город, именуемый Киев или Маграман, который находится вне Нижней России.“., Киев е превзет за 9 дни.
Предистория Киев фигурира в плановете на монголските завоевания като цел още от 1223 г.. След победата при Калка, Субетей и Джебе се придвижват към Киев, но преди да го достигнат, се връщат на изток.
След като монголите разоряват Черниговското княжество през есента и зимата на 1239 – 1240 г., тяхна войска, оглавена от Мунке, се разполага на брега на Днепър срещу Киев. Мунке изпраща посолство с искане града да се предаде, но посланиците са убити от киевляните. Киевският княз Михаил Всеволодович, водач на черниговските Олговичи, заминава за Унгария, но опитът му да сключи династичен съюз с крал Бела IV се проваля.
През пролетта на 1240 г. Великият хан Угедей приема решение за отзоваването на войските на Гуюк и Мунке от западния походРашид-Ад-Дин. но, според руските летописи, те участват при превземането на Киев, и се отделят от войските на Бату и Субетей по-късно.
Обсада и щурм Монголите нахлуват в Киевското княжество, опустошават Поросието и обсаждат Киев на 5 септември 1240 г. Отбраната ръководи хилядника на Даниил Галицки, Дмитро. Самият Даниил още преди пристигането на монголите е заминал за Унгария с цел да сключи династичен съюз с крал Бела IV, но опитът се оказва неуспешен.
Съгласно летописите, Даниил се завръща към Киевска Рус по време на нашествието, но не успява да премине в руската земя, тъй като княжеската му дружина е малка, и се завръща в Унгария.
Решаващият щурм се провежда на 5 декември 1240 г. Монголите пробиват стените на града едновременно на няколко места, но защитниците на Киев се оттеглят в детинеца (вътрешната крепост). На следващия ден, войските на Бату пристъпват към щурм на централните части на града. Сломявайки съпротивата на киевляни, монголите извършват масово клане и подпалват Десетинната църква, в която са се укрили последните защитници на града. Хилядникът Дмитро попада в плен.
Последствия Монголската войска се отправя към Волин, откъдето частите на Гуюк и Мунке се оттеглят на изток. Част от войските на централния улус, начело с Кадан, и на улуса на Чагатай, начело с Байдар, продължават участието си в похода на запад, заедно с войските на улуса Джучи. Съгласно Ипатиевската летопис, плененият Дмитро, жалеейки за разорените руски земи, ги посъветва бързо да продължат към Унгария, за да изпреварят организирането на съпротива там.
Вижте също Битка при Легница (1241) Битка при река Шайо Битка при Оломоуц
Източници
Външни препратки Ипатиевска летопис Жизнеописание на Даниил Галицки Завоюване на Рус от татаро-монголите \\ Интерактивна карта
Литература Р. П. Храпачевский. Военная держава Чингисхана – М.: ООО „Издательство ACT“, 2004
Категория:1240 година Категория:Киевска Рус