Кава̀дарци (в по-старата литература понякога и Тиквеш; ) е град в Северна Македония, разположен на река Луда Мара в Повардарието, един от центровете на областта Тиквеш (Тиквешия). Кавадарци има около 30 000 души население и е център на едноименната община Кавадарци.
География Градът е разположен в средния дял на котловината Тиквеш е представлява неин административен, културен и стопански център. От Скопие Кавадарци отстои на 105 километра, а най-близък град е Неготино отдалечен на 10 километра. Чрез отличен път Кавадарци се свързва с Прилеп (51 километра), а от там с Битоля, Ресен и Охрид. Кавадарци е разположен на двата бряга на река Луда Мара, наричана също Ваташка река, на надморска височина от 230 до 270 метра.
История За първи път за Кавадарци се споменава през 1519 година в османски данъчен регистър на Кюстендилски санджак на Османската империя. Първоначално е средище на нахия в рамките на Струмишка каза, а от XVII век – на самостоятелна каза. Сведения за паланката Тиквеш дава и известният османски пътешественик Евлия Челеби, посетил този край през 1664 година. Той пише, че градчето е център на каза със 70 оживени села и има 300 покрити с керемиди къщи. Има четири махали, три джамии и една хубава баня. Има два хана за търговци и чаршия с около 74 дюкяна.Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.267 – 268.
В 1856 – 1857 година Панайотис Аравантинос пише:
В града никога не е имало гръцко училище и в църквите винаги се е чело на български. В градчето е формирана българска църковна община, която се бори и с плъзналата в Тиквеш униатска пропаганда.
В 1876 година в Кавадарци е открита поща.Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 56.
През 90-те години на XIX век Васил Кънчов посещава Кавадарци и пише, че градът:
Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кафадарци живеят 1940 българи християни, 3000 българи мохамедани, 120 цигани и 32 власи.
На практика всички християнски жители на Кавадарци са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 3040 българи екзархисти, 16 българи протестанти и 20 гърци и функционират едно българско основно и едно прогимназиално училище. Българското просветно дело в града се развива възходящо. През 1901 година броят на учениците е 236, а през 1906 година – 364. Общият бюджет за издръжка на училищата е 25875 гроша за заплати на учителите, от които Екзархията поема 17200, а останалите общината. Главен учител е Христо Кръстев от Радовиш, който е завършил Кюстендилското педагогическо училище и е следвал две години педагогика в Йена, Германия. Учителският колектив се състои от 6 учители – всичките родом от Македония – Велес, Ваташа, Неготино. Повечето са завършили Солунската българска гимназия.Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2000, стр.272 – 273. В Спомените си просветният деятел Георги Трайчев пише, че в края на XIX век помаците в града и околността не знаят турски, а отношенията между тях и останалите българи са „едни от най-дружелюбните“.Трайчев, Георги. Спомени от моето 40-годишно учителство, София 1930, с. 8 След Балканските войни 1912 – 1913 година – до 50-те години на XX век по-голямата част от мохамеданите в Кавадарци се изселват.
Тиквешки управители XIX–XX век Номер Име Име Година 1. Черибашъ Кантур Сюлейман ага Çeribaşı Kantur Süleyman Ağa 1798 2. Аян Тахир ага Ayan Tahir Ağa 1813 3. Черибашъ Кантурзаде Мустафа ага Çeribaşı Kanturzade Mustafa Ağa 1824 4. Кадъ Джабарзаде Абдулфетах ефенди Kadı Cabbarzade Abdülfettah Efendi 1826 5. Черибашъ Хюсеин ага Çeribaşı Hüseyin Ağa 1829 6. Наид Морави Афир ефенди Naib Moravî Afir Efendi 1846 7. Кадъ Сеид Абдурахим ефенди Kadı Seyid Abdürrahim Efendi 1847 8. Мюдюр Осман Тайиб ефенди Müdür Osman Tayyib Efendi 1849 9. Мюдюр Сюлейман ефенди Müdür Süleyman Efendi 1850 10. Мюдюр Якуп ефенди Müdür Yakup Efendi 1852 11. Мюдюр Мехмед Бесим ефенди Müdür Mehmed Besim Efendi 1853 12. Мюдюр Ахмед ага Müdür Ahmed Ağa 1853 13. Мюдюр Хайри бей Müdür Hayri Bey 1854 14. Мюдюр Хасан бей Müdür Hasan Bey 1855 15. Мюдюр Ахмед Шюкрю бей Müdür Ahmed Şükrü Bey 1856 16. Мюдюр Осман Тайиб ефенди Müdür Osman Tayyib Efendi 1857 17. Мюдюр Хасиб ефенди Müdür Hasib Efendi 1861 18. Мюдюр Ахмед Шюкрю ефенди Müdür Ahmed Şükrü Efendi 1862 19. Каймакам Фейзи бей Kaymakam Feyzi Bey 1871 20. Каймакам Джелал бей Kaymakam Celâl Bey 1873 21. Каймакам Халил Съдкъ бей Kaymakam Halil Sıdkı Bey 1878 22. Каймакам Мехмед бей Kaymakam Mehmed Bey 1879 23. Каймакам Али Сеид ефенди Kaymakam Ali Seyid Efendi 1884 24. Каймакам Махмуд ефенди Kaymakam Mahmud Efendi 1885 25. Каймакам (Векил) Осман Рагъб ефенди Kaymakam (Vekil)Osman Ragıb Efendi 1886 26. Каймакам Али ефенди Kaymakam Ali Efendi 1886 27. Каймакам Хюсеин Авни бей Kaymakam Hüseyin Avni Bey 1886 28. Каймакам Мустафа Нури ефенди Kaymakam Mustafa Nuri Efendi 1889 29. Каймакам Ахмед Вахид ефенди Kaymakam Ahmed Vahid Efendi 1893 30. Каймакам Нимети Хайдар бей Kaymakam Nimetî Haydar Bey 1893 31. Каймакам Хюсеин Хюсню бей Kaymakam Hüseyin Hüsnü Bey 1896 32. Каймакам Ибрахим Сами бей Kaymakam İbrahim Sami Bey 1897 33. Каймакам Махмуд бей Kaymakam Mahmud Bey 1897 34. Каймакам Асъм бей Kaymakam Asım Bey 1899 35. Каймакам Муса Хилми Kaymakam Musa Hilmi 1901
При избухването на Балканската война през 1912 година 31 души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Поне 23 души родом от Кавадарци, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.ДВИА, ф. 39
През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война Кавадарци е един от центровете на Тиквешкото въстание, което избухва срещу налагането на новата сръбска власт. От 19 до 24 юни градът е освободен от въстаниците. На 25 юни 1913 година сръбски войски опожаряват голяма част от него, ограбват над 60 дюкяна и богати къщи, а 24 местни българи са убити.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, София 1981, с. 49 – 50
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кавадар (Kavadar) като смесено българскохристиянско-турско селище.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Благой М. Атанасов е български кмет на Кавадарци от 8 август 1941 година до 24 август 1942 година. След това кмет е Благой П. Дубровски (24 август 1942 - 22 юли 1943, 4 декември 1943 - 9 септември 1944).
Стопанство Най-значителните отрасли са лозарството и винопроизводството, отразени и върху герба на града. Сред големите предприятия в града са Винарската изба „Тиквеш“, Металургическият комбинат за фероникел „ФЕНИ“, фабриката „Металекс“ и други. Работят и много по-малки винарски изби.
Демография Според преброяването от 2002 година градът има 29 188 жители.
Националност Всичко македонци 28354 (97,14%) албанци 2 турци 151 роми 368 власи 22 сърби 159 бошняци 4 други 128
Личности
Видни български дейци на ВМОРО от Кавадарци са Михаил Шкартов (1884 – 1936), Добри Даскалов (1882 – 1912), Атанас Божков (? – 1913) и Ефтим Темков. Атанас Калчев (около 1883 – 1944) е войвода на ВМРО, убит от комунистическата македонистка власт. Илия Чулев (1908 – 1950) е деец на ВМРО (обединена) и борец срещу македонистката власт, а Йордан Анастасов (1893 – 1976) също е деец на ВМРО (обединена) и български политик. Александър Ицев (р. 1921), Ангел Чемерски (1923 – 2005), Мито Хадживасилев (1922 – 1968) и Владимир Митков (р. 1931) са видни югославски политици. Ефтим Манев (1931 – 2010) е писател от Северна Македония. Стоян Андов (р. 1935) е председател на Събранието на Република Македония.
Побратимени градове Болевац, Сърбия Горни Милановац, Сърбия Добрич, България Измаил, Украйна Камалпаша, Турция Ковин, Сърбия Макарска, Хърватия Насауд, Румъния Перник, България Плевен, България Панагюрище, България Углевик, Босна и Херцеговина
Вижте също Списък на градовете в Северна Македония
Външни препратки Община Кавадарци Kavadarci
Бележки