Вардзия () е пещерен манастирски комплекс от XII – XIII век, разположен в южната част на Грузия, важен паметник на грузинското фортификационно, архитектурно и художествено изкуство.
През годините играе важна роля в политическия, културния, образователния и духовния живот на страната. Паломнический центр Украинской православной церкви/Вардзия, пещерный монастыр (Замок Роз) Със стенописите на Вардзия са положени основите на нов, динамичен декоративен художествен стил. UNESCO/World Heritage Convention/Bureau of the World Heritage Committee/Evaluations of Cultural Properties/Nominations 2001/Vardzia-Khertvisi (Georgia), № 1019 През 2007 г. манастирът е предложен за включване в Списъка на световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО, заедно с историческата крепост Хертвиси. UNESCO/World Heritage Convention/Tentative lists/Vardzia-Khertvisi
География Вардзия се намира в административната област Самцхе-Джавахети, район Аспиндза, на 30 km от арменската граница и 10 km от турската. Avantour/Древние города Грузии/Вардзия Грузия для всех/Самцхе-Джавахети/Аспиндза/Вардзия Travel/Пещерный монастырь Вардзия, Грузия Разположена е на 18 km от град Ахалкалаки, на 60 km от главния град на областта Месхетия – Ахалцихе и на 19 km от Хертвиси, следващата крепост по търговския път от Персия за Армения и Турция. Изградена е в историко-географската област Джавахетия, откъдето започва разпространението на християнството в Грузия. Комплексът е изсечен в планината Ерушети (Меча планина), на стръмна мека туфова скала от типа брекча, на левия бряг на река Мтквари (Кура). Тамар тур/Достопримечательности Аспиндза/Вардзия
Уникалният пейзаж дава много възможности с тясното си ждрело от вулканичен произход и различните видове лава, достигащи до речното корито. Изсеченият скален комплекс е органично свързан с подобното на каньон ждрело на реката. Сравнително отворените, по-широки части на пролома са покрити с изкусно направени изкуствени тераси, а човешката намеса не нарушава единството на природата.
Туристическият интерес към Вардзия силно се повишава след прокарването на нов път към манастира от Ахалцихе.
История
Ансамбълът Вардизия е замислен като манастир-крепост, който да охранява югозападната граница на Грузия от персийско, иранско и турско нападение. Строен е по време на Златния век на страната, в периода 1156 – 1205 година, при управлението на Георги III и неговата дъщеря царица Тамара. Първите пещери са издълбани по времето на Георги III, изсечени край извора, на мястото на днешния Успенски храм.
През 12 – 13 век Грузия е най-мощната държава в Близкия изток и е носител на най-добрите постижения в културните традиции. През 1184 г. цар Георги умира и е наследен от Тамара. Тогава започва втората фаза на строителството, с издигането на храма „Успение Богородично“. По разпореждане на еристави Рати Сурамели църквата е изписана със стенописи. Вероятно в този период (1184 – 1185) се появяват стенописите с портретите на Тамара и еристави Рати.
В периода 1184 – 1205 започва третият, и най-мащабен период от изграждането на Вардзия. Около Успенския храм са изсечени килии за монасите и строителството продължава и в двете посоки от църквата. По това време се появяват и първите монаси. В периода 1193 – 1195 г. Тамара, заедно с децата и цялата си свита, живее в пещерния град.
Четвъртият период на строителство протича през 1285 – 1306 година, когато по заповед на Бека I Джакели, владетел на Самцхе, са изградени камбанарията и арките на притвора.
Днес Вардзия се намира в окрайнините на Грузия, но някога е била почти в нейния център. През 1201 или 1204 многочислени грузински войски от цялата страна се събират край пещерния град и се подготвят за битка с мюсюлманите Селджуки, чиято армия по това време наброява 400 000 души. Царица Тамара, която ги предвожда, отсяда в манастира. Сражението се състои в местността Басиан и грузинските войни побеждават. Битката е описана от поета Йоан Шавтели в одата му „Похвала на вардзийската Богородица“ или „Песнопения за вардзийската Богородица“. Произведението дълги години се пази в библиотеката на манастира, но до нас успява да достигне само като миниатюра. Оттогава много от грузинските победи над настъпващите мюсюлмани са приписвани на чудотворната икона „Девата от Вардзия“, а самият манастир се приема като свято място за всички грузинци. Eurasia Travel/Vardzia
Според една от версиите, царица Тамара е погребана във Вардзия. За да не могат крадци и вандали да открият гроба ѝ, от Тбилиси тръгват едновременно 8 погребални процесии, които се отправят в различни посоки – Гелати, Вардзия и други места. Всъщност не е съвсем ясно на кое от осемте места е погребана, но се предполага, че това е Вардзия.
През 1283 година Вардзия претърпява сериозни щети заради силно земетресение. Тогава от скалния масив се отделя пласт скала с ширина 15 метра и пада във водите на река Кура. От съществуващите 600 помещения, 2/3 са унищожени. Рухва цялата предна страна на града – стени, галерии и стълбища. В резултат на това много от помещенията се оголват, остават незащитени, и манастирът губи значението си на отбранителна крепост. По-късно през същия век Вардзия пострадва и от монголско нашествие.
През 1551 г. битката с войските на иранския шах Тахмасп I се води от Луарсаб I Велики, цар на Картли, и протича в самия манастир. Голяма част от него е разрушена, а погромът е описан от сефевидския хронист Хасан-бек Румлу, според когото в храма, освен бойците, са избити и 20 монаха. От църквата е изнесено голямо количество скъпоценности. В края на 16 век комплексът е завзет от турците. При превземането му, в средата на Успенския храм, войниците запалват живи обезсилените и изтощени монаси. От пожара стенописите се покриват с плътен слой сажди, които продължават да се наслояват и от огньовете на турските пастири, които се подслоняват в манастира през зимата. През 16 – 17 век Вардзия напълно запустява.
През 1828 г. в местността Джавахетия пристигат руснаци и християнският манастир се оживява. През 1936 г. Вардзия е разкрит за археологически проучвания,Варненски новини - ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков . - Варна; печ. Взаимност / No. 5596, 22/03/1936, стр.2 а през 1938 е обявен за музей. През съветския период монашеският живот е прекратен, а цялата област е обявена за погранична зона, влизането в която става само с пропуск. Монаси се заселват отново в манастира едва в края на 1980-те години. Тогава грузинският патриарх Илия II отслужва в него първата литургия. Туристер/Манастырски комплекс Вардзиа
Широка Вардзия В Грузия, страна с високи и скалисти планини, се е развила особен вид архитектура на изсечени в скалите монолитни храмове, крепости и даже цели градове. Обектите на тази уникална архитектура представляват огромен интерес както в историческо, така и в културно отношение. Такива са пещерният град Уплисцихе, комплексът от манастири от 6 век Давид Гареджа и древният град Вардзия.
Широката площ на Вардзия включва в себе си ранната църква в Зеда Вардзия (Горна Вардзия) и скалното село Ананаури от 10 – 12 век със своята интересна църква, разгърнало се на голяма площ. В миналото се е правила разлика между двете зони, но днес те носят общото название Вардзия. Само църквата в селото се нарича Ананаури. По терасите над и под камбанарията се различават останки, свързващи източната и западната част. Това са тунели, стъпала, канал за доставяне на вода и напоителен канал. Всичко това свидетелства за постепенното усвояване на територията на селото от манастира.
Около манастира са разположени няколко действащи храма с интересни стенописи. В ансамбъла попадат 15 църкви, най-големи от които са „Успение Богородично“ и Ананаурската църква. Целият комплекс е ограден, снабден със стълбища и електрическо осветление. На територията му има даже и един извор.
Архитектура
Вардзия представлява град, издълбан в скалите на средно 13 нива, разположени едно над друго и свързани помежду си с дупки, тесни тунели и стръмни стълбища. На някои места броят на нивата достига 8, на други – 19, а най-голямата височина – до 105 m. Изсечени са улици, крепост, манастир, тронна зала, бани, библиотеки, аптека, жилища, складове, трапезарии, съкровищница и други. Това са над 600 помещения, съединени с ходове, които се простират на 800 m дължина, от запад на изток. Навлизат навътре в планината на дълбочина около 50 m и имат височина на съвременна 8-етажна сграда. Тук се намират едностайни, дву-, три- и четириетажни жилища, свързани с вертикални тунели. В случай на нападение в комплекса могат да намерят убежище до 20 000 души. От него излизат 3 тайни входа, от които, по време на битка, могат неочаквано да се появят хиляди грузински войни. Изграден е и водопровод, който в наши дни е полуразрушен.
Главната особеност на Вардзия е фактът, че преди земетресението, отвън крепостта въобще не се е виждала. Била е свързана с повърхността само с три, добре замаскирани, отверстия. Това е давало възможност на грузинските бойци да се появяват неочаквано и внезапно пред чуждите нашественици.
На запад от църквата, на 13 нива, са развити пещерните жилища, състоящи се от 40 пещерни групи с общо 165 помещения и 6 по-малки църкви. На източната страна, на 8 нива, има още 79 пещерни групи с 242 стаи и още 6 църкви. На тази територия са изградени общо 25 винарски изби, големият брой на които свидетелства за важността на винопроизводството в манастира.
Интересен е тунелът, който се намира зад Успенския храм, до северната му страна, след малък параклис и дървена стълба. Изкачването по няколкото ѝ стъпала води до началото на нисък тунел, който излиза високо на върха, на няколко нива над храма. Изходът му е в едно от горните помещения, откъдето има външна стълба надолу. Целият тунел е изсичан на ръка.
Църквата „Успение Богородично“
Християнският манастир Вардзия е съхранил един от най-добрите примери за определен тип църковни сгради. В центъра му е изсечен най-важният и най-голям храм – „Успение Богородично“. Построен е в голяма пещера, а зад него в планината съществува още свободно пространство, в което е изградена една доста по-малка църква. Храмът представлява смисловото и архитектурно сърце на Вардзия и от него, в две посоки, започва строителството на останалите елементи от ансамбъла.
Хронистът Румлу разказва за голямо пространство, в което е изсечена църква с 4 обширни помещения и дълъг притвор, а стенописите по стените са изработени в злато и лазур. Във второто помещение се издига място за престол, до който е поставена златна икона, украсена със скъпоценни камъни и очи от брилянти.
Днес храмът попада изцяло във вътрешността на планината, а отвън се виждат само арките на притвора, който в миналото е бил по-голям, но в наше време е частично срутен. Оригиналните сводести арки на портика са унищожени от земетресението от 1283 и са възстановени по времето на строителството на камбанарията. В източната част на църквата и до днес има следи от нещо като олтарна ниша. Според археолозите тази ниша е част от един по-рано строен храм. Навътре продължава с голяма зала и закръглена апсида в източната си част. Олтарът е леко приповдигнат, а под него има таен вход към подземно помещение, където най-вероятно са съхранявали църковната утвар и одеждите. Всички стени са изградени от камък и само апсидата е оставена на скала. За влизане в храма са оставени няколко входа, западният от които е изсечен по-късно за да се осигури достъп до извора.