Антропологичните и генетични проучвания на прабългарите целят да бъде изяснен произхода на прабългарите. Съгласно наложилата се през 20 век теория за туранския произход на прабългарите, те са формирани като самостоятелен древнотюркски огуроезичен народ, сроден на хуни, авари и хазари, около средата на 2 век в Средна Азия чрез смесване на прототюрки, останки от хуно-алтайски, угърски и сарматски племена. Тя е поддържана от Геза Фехер, Веселин Бешевлиев, Иван Шишманов, Стефан Младенов, Васил Гюзелев, Димитър Ангелов, Петър Петров, Лев Гумильов, Арист Куник, Николай Карамзин, Вилхелм Томашек, Владимир Генинг, Алфред Халиков и др. Следва да се отбележи и същественото допълнение на американския тюрколог Омелян Прицак, че прабългарите се откъсват от туранската етническа общност, далеч преди тя да се обособи в VІІІ – ІХ век като тюркско-алтайска.

Според Валтер Пол племената на Евразийските степи не са били етнически хомогенни и често са съюзи на множество племенни групи.Pohl, Walter (1998), „Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies“, in Lester K. Little; Barbara H. Rosenwein, Debating the Middle Ages: Issues and Readings, Blackwell Publishers, pp. 13 – 24. Ерик Хобсбаум смята, че езикът им е почти винаги изкуствено наложена конструкция, като властващите елити, а не етно-лингвистичните особености на масите, са определяли езика на новите степни общности. Питър Голдън отбелязва също, че тюрко-монголските племена в Централна Азия, още от първото хилядолетие преди новата ера са имали контакти със скито-сарматите индоевропейци и са се смесвали с тях. Тези смесени племена са разглеждани от Голдън, като предци на носителите на огурските езици, към които се причислява и прабългарския език.Golden, Peter Benjamin (1992). An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East. Wiesbaden: Otto Harrassowitz. ISBN 978-3-447-03274-2, pp. 379 – 382. Според Голдън, тюркските народи от Централна Азия имат комплексен произход и са смес от различни степни племенни групи.Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 978-973-27-2152-0, p. 55.

Антропологични анализи

Според Рашо Рашев прабългарите са продукт от смесването на три етно-лингвистични групи: иранска, угърска и тюркска. Формирането им се извършило в рамките на хунския племенен съюз преди 375 г., през II – IV в., когато те се обособяват от хуните. Симбиозата между трите племенни групи се осъществява в степната и лесостепната област между Алтай и Урал. Етногенетичният процес завършва през V – VI век с присъединяване на ираноезично население от източноевропейските степи и на нови угърски групи от Азия. Обединяващото звено и през двата етногенетични етапа е било тюркско. През VII век под името „българи“ тези групи окончателно се сливат в степната зона на Източна Европа.Рашо Рашев. Прабългарите през V-VII век. Трето издание, София: Орбел, 2005. стр. 27. Тези етногенетични теории се подкрепят от антропологични особености на част от анализираните скелетни останки, както и от някои запазени изображения, на които се виждат някои туранидни черти. Такъв е например образът на победоносен конник запечатан на кана № 2 от златното съкровище от Наги сент Миклош.Златното съкровище на българските канове – анотация на проф. Иван Добрев. Военна Академия „Г. С. Раковски“, София. Пример за това е и възстановката по черепа на ичургубоила Мостич.Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201 Сходен вид има и намерена в Плиска каменна глава, изобразяваща войн с леко изразени азиатски черти.Вектник Дума, 12 септември 2006 г. Дървен палат отпреди Крум и надписи, приличащи на глаголица, откриха археолозите в първата столица на българската държава, Велиана Христова.Скулптурна глава от Плиска (резюме) Валери Григоров, сп. Археология, 2006, 1 – 4, 235 – 247. Такива черти има и изображението на плочката от Евксиноград, на която се вижда войн, облечен с кафтан и плитка на главата.Н. Хрисимов, М. Петров. Данни за мъжкото облекло от периода на Първото българско царство, Н Хрисимов, М Петров, Дриновски сборник 5, 94 – 111. Подобно е положението с намерения скелетен материал, еднозначно определен като прабългарски, като в него европеидните черти някъде са примесени с монголоидни белези. Същевременно, при някои от находките, монголодни белези липсват.Етнография на България: в 3 тома, том 1, Етнографски институт с музей, Веселин Димитров Хаджиниколов, Райна Пешева, Делчо Тодоров, Изд-во на Българската академия на науките, 1980 г. стр. 265. Палеоантропологичните находки от всички некрополи в Поволжието, Украйна и Молдова, които са приписвани на прабългари, свидетелстват за сложни етнообразуващи процеси. Във всички погребални обекти могат да бъдат проследени антропологичните типове, намерени в некропола край село Иличовка, в района на Донецк.Герасимова М. М., Рудь Н. М., Яблонский Л. Т. Антропология античного и средневекового населения Восточной Европы. – М.: Наука, 1987. – 253 с. Това са предимно брахиокранични европеиди с леко изразени монголоидни примеси. Така например в некрополите във Волжка България са установени три типа скелети с различна, но ниска степен на монголоидност, която чувствително се засилва след татарското нашествие.Газимзянов, И. Р. Антропология населения Волжской Булгарии золото – ордынского периода и некоторые вопросы этногенеза татар Среднего Поволжья, Российская Академия Наук, Институт этнологии и антропологии им Миклухо-Маклая, Вестник Антропологии No 1, Москва, 1996 г. Носителите на монголоидните елементи са основно представени в мъжката част от находките, докато женските находки са по-изразена европеидност.D. Dimitrov (1987). „Pit graves, artificial skull deformation, Sarmatians, Northern Bactria“. Prabylgarite po severnoto i zapadnoto Chernomorie. В изследвани гробове в Североизточна България и Южна Румъния се разкриват различни соматични типове, включително средиземноморски и по-рядко типове с изразени източноазиатски антропологични белези. Въпреки морфологичното сходство в находките на прабългарските погребения, в различните региони където са открити, има осезаемо антропологично въздействие от смесване с местното население върху открития скелетен материал. В Поволжието влиянията са угро-фински и пратюркски, в Украйна са сармато-алански, в Молдова са славянско-нордически, а в България и Румъния са от смесен тип – нордически и понтийски.Gerasimova M.M.; Rud' N.M.; Yablonsky L.T. (1987). Antropologiya antichnovo i srednevekovo naseleniya Vostochno i Yevropy [Anthropology of the Ancient and Middle Age Populations of Eastern Europe В част от черепите има следи от изкуствена деформация и тарапанация, която се предполага, че е резултат от шаманистки практики. В някои некрополи, изкуствената деформация е представена при около 80% от черепите. Според Ото Менхен-Хелфен и Рашо Рашев, изкуствената деформация на черепа, и други видове погребални находки в прабългарски гробове, са подобни на тези на сарматизирани тюрки или тюркизирани сармати от погребения, разкрити в Причерноморската степ.Maenchen-Helfen, Otto John (1973), The World of the Huns: Studies in Their History and Culture, University of California Press, ISBN 978-0-520-01596-8, стр. 443.Rashev, Rasho (1992), „On the origin of the Proto-Bulgarians“, Studia protobulgarica et mediaevalia europensia (Veliko Tarnovo): 23 – 33.

Генетични анализи

Описаната комплексна етногенетична теория се подкрепя и от генетични тестове. Според тях носителите на културата „ямна“, които на практика са протоиндоевропейците, се разселват от Понтийско-Каспийската степ през 4-то хилядолетие пр.н.е., достигайки постепенно и до границите на Източен Сибир. Впоследствие, през първото хилядолетие пр.н.е., индоевропейците губят технологичните си предимства, свързани с откриването на колелото и опитомяването на коня, като в Сибир и Централна Азия, посоката на миграцията се обръща. Така те отстъпват мястото си на други конници от Източна Азия, носители на монголоидни гени, които са въоръжени по-добре, а самите индоевропейци там постепенно са изтласкани и избивани, като са претопени и изчезват в новите миграционни вълни на източноазиатските номади.Българска наука, бр. 72, 2015 г., стр. 55: Кога и откъде навлизат индо-европейците в Европа – мащабно изследване на антично ДНК (65 скелета от Ямна, Самара и Бойна брадва) Светослав Стамов, антрополог, МА, Университетът в Дюк. Скелетни останки от Казахстан (Централна Азия), разкопани от различни места, които са датирани между 15 век преди новата ера и 5 век след новата ера, са изследвани генетично. Разпределението на източно и западноевразийски гени през периода в региона съответства с наличната археологическа информация. През периода от 13 до 7 век преди н.е., всички проби принадлежат на западноевразийски хаплогрупи, а по-късните свидетелстват за пристигането на носители на източноазиатски такива, които съжителстват с носителите на предходния генетичен субстрат и се смесват с него.Lalueza-Fox, C.; Sampietro, M. L.; Gilbert, M. T. P.; Castri, L.; Facchini, F.; Pettener, D.; Bertranpetit, J. (2004). „Unravelling migrations in the steppe: Mitochondrial DNA sequences from ancient Central Asians“. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 271 (1542): 941 – 7. doi:10.1098/rspb.2004.2698. PMC 1691686. PMID 15255049.

Генетични тестове на таримските мумии също насочват за смесен произход, предимно европеиден по бащина линия и за предимно сибирски по майчина.Chunxiang Li et. al. (2010). Evidence that a West-East admixed population lived in the Tarim Basin as early as the early Bronze Age. BMC Biology 8 (15). doi:10.1186/1741-7007-8-15. PMC 2838831. PMID 20163704.Chunxiang Li et al. (2015). Analysis of ancient human mitochondrial DNA from the Xiaohe cemetery: insights into prehistoric population movements in the Tarim Basin, China. BMC Genet. 16 (78). doi:10.1186/s12863-015-0237-5. PMC 4495690. PMID 26153446. Генетични тестове на древна мтДНК от хунски некропол в Бавария, Германия, говорят за хора от смесен антропологичен тип и произход.Huns in Bavaria? Genetic analyses of an artificially deformed skull from an early medieval cemetery in Burgweinting (Regensburg, Germany) Schleuder R, Wilde et al. To identify the possible foreign origin of this female with alleged „Asian“ skull deformation we sequenced the HVRI and HVRII region of the mitochondrial DNA. Our results show that the ancestry of a woman with artificially deformed skull can be linked to an at least partly Asian origin. So this indicates that at least some of the few individuals with skull deformation had not adopted the costume but can be seen as former members or descendants of the hunnish tribal community. Генетичен анализ на скелет в хунски некропол в Унгария, разкрива централноазиатски хаплогрупи, които почти не се срещат днес в Европа. Анализи по женска линия на останки от хазари, открити в Унгария, които са датирани от 10 век, показват също както източноазиатски, така и западноевразийски хаплогрупи.Maternal Genetic Ancestry and Legacy of 10th Century AD Hungarians, Aranka Csősz et al. Scientific Reports 6, Article number: 33446 (2016), doi:10.1038/srep33446. Изследвани по майчина линия останки на кумани, открити в Унгария, показват, че те са се били смесили с носители на западноевразийски генетични хаплогрупи, далеч преди да достигнат до Централна Европа. Така от шест скелета са извлечени женски хаплогрупи, като само една е източноазиатска, а останалите западноевразийски. Същевременно в изследването се отбелязва, че 5 от 6-те скелета, носят монголоидни белези.Erika Bogacsi-Szabo et al. Mitochondrial DNA of Ancient Cumanians: Culturally Asian Steppe Nomadic Immigrants with Substantially More Western Eurasian Mitochondrial DNA Lineages, Human Biology 77(5):639 – 62, November 2005, DOI: 10.1353/hub.2006.0007.