Би́тенг (изначално бе́тинг, от ) – здрава опора, извисяваща се над палубата на съд или кораб. Являва се част (опора, лапа, основа) на буксирното устройство и швартовите механизми на съда.
Битенга има усилено закрепване към корпуса. За укрепване на битенга във вертикално положение служи особена кница – битенг-стандерс.
Битенгите могат да бъдат от дървени (първоначал те са били дървени стойки), но най-често се правят от метал (от стомана или чугун)Битенг, прибор//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907..
Битенга може да е единичен или двоен. На двойния битенг може да има напречна връзка, която се нарича битенг-краспица.
Битенга служит за следните цели:
Намаляване на скоростта с тралене на котвената верига. Закрепване на буксирните въжета или котвения канат. Създаване на равномерен ход при канатна тяга. Закрепване на швартовите при малките кораби и катери, швартуващи се по борда. Закрепване на швартовите при съдове, буксируеми лагово (борд до борд).
Източници
Литература Морской Словарь, М, Военное издательство МО СССР, 1959 Морской Энциклопедический Словарь, Л-д, „Судостроение“, 1991, ISBN 5-7355-0280-8 Битенг, прибор//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
Външни препратки Кофель-планки и битенги Хоккель Р. Битенги // Постройка моделей судов 16 – 17 веков.
Категория:Морски термини Категория:Части на кораба