Гаврил (Гавраил, Гавриил) Радомир е български цар в периода 1014 – март 1015 г., първороден син на цар Самуил и Агата. Във византийски извори е наричан и „Роман“.Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, с. 704 (изд. София 1971)
Биография На 14 юни 987 г. избухва свада между Самуил и брат му Арон, водил преговори за мир с Василий II. Тя завършва с унищожаването на целия Аронов род с изключение на сина му Иван Владислав, за когото се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. Допуска се, че Иван Владислав и Гаврил Радомир участват в битката при Траянови врата в Ихтиманския проход през 986 г., когато византийците са разгромени. Тази теза е застъпена в някои исторически трудове, но редица изследователи я отхвърлят.Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, с. 639 – 640 (изд. София 1971)
Самуил и Гаврил Радомир са ранени при успешната за византийците битка при река Сперхей през 996 г. Цар Самуил, на върха на своята мощ, оженва Гаврил Радомир за дъщерята на унгарския владетел Геза. Този брак е разтрогнат след смъртта на Геза, тъй като българите не подкрепят сина му Стефан I в претенциите му за унгарския престол. В резултат на това византийци и унгарци чрез съвместни действия разгромяват българските войски на северозапад. Видин пада през 1003 г.
Непосредствено след битката при Беласица през лятото на 1014 г. Гаврил Радомир разгромява войската на солунския дук Теофилакт Вотаниат край Струмица.Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 698 – 699 Цар Самуил умира на 6 октомври същата година.Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 701 Девет дни по-късно Гаврил Радомир заема престола.Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 704 – 705 Същата есен (1014 г.) император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир.Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 706
Според Йоан Скилица Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав (март месец 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир. Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Според Дуклянската летопис Василий II обещава Драч на Иван Владислав за убийството.Летопись попа Дуклянина, XXXVI Най-възрастният син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица Мария, нейните деца, както и войводите.
Брак и потомство Гаврил Радомир се жени два пъти:
∞ 1. за дъщерята на унгарския владетел Геза Унгарски, развод 988 или ок. 1000, от която има един син:
Петър Делян (* ок. 1001, † 1041, Константинопол), български цар в периода 1040 – 1041 г., през 1040 г. застава начело на въстанието на българите срещу византийското владичество.
Според хипотеза на Ян Младжов,Mladjov, Ian. „Reconsidering Agatha, Wife of Eadward the Exile“, in The Plantagenet Connection, vol. 11, Summer/Winter 2003, pp. 1 – 85. византолог в Историческия факултет на Университета по хуманитарни науки в Сан Диего, Гаврил Радомир и унгарската принцеса имат и дъщеря Агата, която е омъжена за английския престолонаследник Едуард Изгнаника. Втората хипотеза за българския произход на Агата е на руската византоложка К. Капсаликова. Според нея Агата не е дъщеря, а внучка на Гаврил Радомир от неговия син Петър Делян.
∞ ок. 999 за Ирина от Лариса, известна и като Ирина Каматерос/ Ирина Радомироваза да се отличи от другата Ирина – императрица на Византия, от която има:
петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.Родословна таблица на комитопулите, в: Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 2, София 1971, с. 832 . Посетен на 16 декември 2007.
Памет В чест на Гаврил Радомир от 1942 г. най-високият връх на планината Беласица носи името Радомир.
Бележки
Външни препратки Васил Златарски. За смъртта на цар Гаврил Радомир в чудесата на Св. Димитър Солунски
Категория:Монарси на Първата българска държава Категория:Комитопули Категория:Православни монарси Категория:Починали през 1015 година