Великата емиграция () е емиграционна вълна сред полския народ настъпила през първата половина на XIX век. Подбудена от патриотични и политически мотиви, непосредствена причина за нея е поражението на Ноемврийското въстание от 1830.
Представители Емигрантите са предимно представители на шляхтатаИстория России с древнейших времен до наших дней: учебник: в 2 т. Т. 2. / А. Н. Сахаров, А. Н. Боханов, В. А. Шестаков; под ред. А. Н. Сахарова. – М.: Проспект, 2009. – С. 75. , войници, офицери, членове на националното правителство (образувани по време на въстанието на 1830 – 1831), политици, писатели, художници и интелектуалци. По-късно към тях се присъединяват и други, най-вече от територията, която вече е част от Руската империя. Повечето от имигрантите пътуват до ФранцияДенисов Ю. (на първо място – в Париж), по-малко – в други страни. Сред емигрантите са: Адам Мицкевич, Юлиус Словацки, принц Адам Йежи Чарториски, Бонавентура Немойевски, Теодор Mоравски, Ернест Малиновски, Зигмонт Красински, Фредерик Шопен, Игнаци Домейко, Циприан Норвид, Северин Гошчински, Маурици Мохнацки и други.
Историята на емиграцията Начало на емиграцията История на Великата емиграция започва още по време на Ноемврийското въстание. От юли до октомври 1831 г. някои групи от полските войски, притиснати от руските войски, преминават границите с Прусия и Австрия и слагат оръжие тамГрабеньский М. История польского народа. – Мн.: МФЦП, 2006. – С. 624. . Преди окончателното потушаване на въстанието през есента на 1831 в чужбина бягат основните бунтовнически сили и представителите на правителството (членове на правителството и на Сейма)История Польши. До октомври 1831 около 50 хиляди поляци са били извън границите на Кралство Полша (на територията на Прусия – около 30 хиляди, в Австрия – около 20 хиляди).
За Прусия и Австрия тази ситуацията неудобна. От една страна, те не биха могли да се противопоставят директно на полските въстаници поради общественото мнение – хората симпатизират на поляците. От друга страна, в прегрупирането на полските войски на тяхна територия създава опасност за абсолютистките режими (в Прусия и Австрия, част от населението има революционни настроения). В тази ситуация те се опитват по някакъв начин да неутрализират полските въстаници.
На първо място – те са обезоръжениВойна женскими глазами. Русская и польская аристократки о польском восстании 1830 – 1831 годов. – М.: Новое литературное обозрение, 2005. – С. 269. Денисов Ю. , войниците са отделени от офицерите и са изпратени в крепостите на Трансилвания. Офицерите са разквартировани в Щирия и в Моравия. Прусаците изпращат полските висши военнослужещи в замъка Голуб, а редовите войници – в лагери в Елбльонг, Мариенбург, Щум, Тчев, Квидзин, Толкмичко и околните села.
Когато на 1 ноември 1831 г. император Николай I обявява амнистия за участниците във въстанието, много бунтовници, които са повярвали на тези обещания и мотивирани от копнеж за дома, се връщат обратно в страната си. Някои от тях веднага са изпратени на заточение в Сибир или Кавказ. Като действат в координация с Русия, Прусия и Австрия принуждават със заплахи и дори сила бунтовниците да се върнат у дома по време на управлението на император Николай I. В резултат на това в края на 1831 общо около 3000 бунтовници остават в Прусия и Австрия. Останалите или се завръщат в Русия, или самостоятелно се преместват на Запад.
През октомври 1831 г. някои имигранти започват да се движат на запад – но това се отнася само за най-богатите политици, държавни служители, военни и благородниците. Сериозен проблем е предислоцирането на хиляди интернирани войници от Прусия и Австрия. С тази задача се заема Юзеф Бем. Той решава, че във Франция трябва да бъдат изпратени 10 хиляди войници (които да продължат борбата в бъдеще). За да се намерят средства Бем организира на различни места комисии от приятели на Полша. С тяхна помощ и с подкрепата на местното население средства са намерени.
Преход през Прусия и Австрия Първата колона поляци се премества в средата на декември 1831 г. Маршрутът премина през Елбльонг, Малборк, Тчев, Староград, Хойнице, Валч, Хожов, Костжин и след това през Любин, Торгау до границата със Саксония, и там в Лайпциг, Айзенах, Франкфурт и до границата с Франция в град Лотербург.
Емигриралите в Австрия поляци преминават през Моравия и Бохемия до границата с Бавария. След това преминават през Нюрнберг и Вюрцбург в Страсбург – или през Регенсбург, Аугсбург, Улм, Щутгарт, Тюбинген, Фрайбург до Франция – или швейцарската граница, Шафхаузен и Базел до Франция. Също така известен брой преминават през Прусия в Белгия през Хановер. Те се движат предимно по тези маршрути индивидуално или в малки групи.
Австрийците изпращат емигрантите до границата с Бавария под контрола на войска, придружени от служител, отговорен за правилното преминаване на колоната. В Прусия по пътя им има и пруска жандармерия.
След преминаване на пруската и австрийската граница всички разходи поемат комисиите на полските приятели. Поляците, търпели дълго време страдание и унижение, не хранят към германците симпатия или възхищение. Въпреки това германското население, което се противопоставя на абсолютистките правителства, с възхищение гледа на полските войници, осмелили се да се разбунтуват срещу руския император. Ето защо преминавайки през територията на тези страни, поляците срещат и много доказателства за приятелство и гостоприемство. Това се отнася особено до Лайпциг, където след ноември 1831 действа „Съюз за нуждаещите се поляци.“ Влизането на колоната полски емигранти в Лайпциг е съпроводено от почетна стража на Саксония и градската гвардия. Тълпа от хора от различни социални класи възкликва: „Да живеят поляците!“ под тътена на церемониални топовни салюти. Подобни сцени е наблюдават и в някои други градове. Поляците са приети в хотели, както и в някои частни домове. В тяхна чест са окачени плакати: „Още Полша не е загинала, докато германците живеят“ (парафраза на Домбровската мазурка). В Гота емигрантите са посрещнати с почести и са настанени в двореца на принца. Във Франкфурт, под влиянието на същото чувство, някои местни хора чупят прозорците в руското консулство.
Този ентусиазъм предизвика загриженост у консервативните правителства на Прусия и Австрия. Под влияние на дипломатическата ситуация, правителствата се опитват да ограничат про-полската кампания. Например, през 1832 г., когато общественият ентусиазъм намалява до известна степен, властите в Саксония забраняват на поляците да живеят в Дрезден. През пролетта на 1832 Саксония затваря границата си. Скоро така правят Вюртемберг и Бавария.
Ентусиазмът на обикновените германски граждани при посрещането на полските емигранти е проява на либерално-демократичната опозиция и играе роля в укрепването на германския патриотизъм. Про-полското общество в Прусия и Австрия по-късно се преобразува в политически клубове, които имат за цел да се продължи борбата срещу авторитарните правителства.
Емигрантите във Франция В съответствие с плана на Йозеф Бем повечето имигранти се заселват във Франция. Първите полски имигранти са пристигнали там през октомври 1831 г. Те са предимно държавни служители и заможни граждани, както и военен персонал. От януари 1832 на германските държави започнаха да пристигат вълна на полски имигранти. Във Франция емигрантите са посрещани с ентусиазъм, често с участието на армията, Националната гвардия и голямо събиране на хора.
С течение на времето комитетите за помощ на Полша прекратяват работа и имигрантите се изправят пред необходимостта сами да търсят прехрана. Френският министър-председател на Луи-Филип от една страна не може да откаже да приеме имигранти поради съществуващото обществено мнение, а от друга страна не иска да предизвика конфликт с Русия, Австрия и Прусия. Взето е решение да се създаде лагер за полската армия в Авиньон. През март на 1832 там има вече 1200 души. След това започват да се организират лагери в Безансон, Шатору, Бурж, Льо Пюи, Бержерак, Сален и други, включително лагер за цивилни. Във всеки лагер има около 300 душиГрабеньский М. История польского народа. – Мн.: МФЦП, 2006. – С. 636. .
Първоначално, поради напрегнатата ситуация в Европа френското правителство се надява да използва полската армия в евентуална война. Когато международното положение започва постепенно да се стабилизира, властите губят интерес към идеята за „полски легиони.“ През пролетта на 1833 г. правителството закрива лагерите и поляците са прехвърлени в малки колонии в различни части на страната (до около 100 места). Всеки получава държавни помощи, ако е признат за политически бежанец. Тази надбавка разговорно се нарича „жолд“. Според постановлението на 21 февруари 1832 г. „жолдът“ е намален наполовина и като резултат много имигранти изпадат в затруднено финансово положение. Мнозина се захващат с черна работа. Въпреки това имигрантите смятат, че трудностите им са временни и че скоро ще се върнат в Полша, за да продължат борбата за независимост.
Освен във, Франция част от полските емигранти остават в Прусия и Австрия, а някои намират убежище в Белгия (около 200 души), Великобритания (около 700 души), Швейцария (около 50 души). Малка група заминава за Скандинавия, САЩ, Турция и Алжир.
Политически тенденции в полската емиграция На 6 ноември 1831 г. жители на Калиш създават „Временен комитет на полската емиграция“. Председател на комисията става Бонавентура Немойевски, последният президент на правителството на бунтовниците. Този комитет е атакуван от журналисти-членове на бившия Варшавски политически клуб, включително и Мориц Мохнацки с обвинения за „аполитичност.“ След това той се превръща в „Полски национален комитет (KNP)“ (създаден на 5 декември 1831 г.). От първите дни на емиграция предмет на разгорещени спорове са причините за поражението, начините за по-нататъшна борба и политическа структура за бъдещето на Полша. Веднага е имало разцепление в консерватори (вдясно) и демократи (вляво).
Демократическо крило: лелевелци Демократичното ляво крило в KNP е под ръководството на историка Йоахим Лелевел Лелевель Иоахим . Комитетът е с ясно развита социална програма и заявява, че в борбата трябва да бъдат включени представители от всички сфери на живота под ръководството на патриотична шляхта. Липсва разработена програма за селския въпрос. Като цяло, Комитетът е доминиран от републикански настроения.
През март 1832 г. се наблюдава разцепление в комитетаГрабеньский М. История польского народа. – Мн.: МФЦП, 2006. – С. 639. . Лявоориентирана група начело с Тадеуш Креповецки обявява, че, според тях, е налице тясна връзка между борбата за полския независимост и борбата срещу старите феодални отношения, както и изисква предоставянето на равни права на селяните. На 17 март 1832 групата обявява напускането си на KNP и създаването на Полско демократично общество (TDP).
Въпреки това Лелевел не бърза да се откаже от ролята на лидер на лявата страна на емиграцията. След като френската полиция го експулсира от страната, той се установява в БрюкселГрабеньский М. История польского народа. – Мн.: МФЦП, 2006. – С. 643. , откъдето води центристка политика спрямо TDP и десния лагер на княз Чарториски. Въз основа на своята връзка с Карбонариите, Лелевел основава тайна организация, наречена „Народна мъст“Денисов Ю. . Тази организация прави неуспешен опит за въстание под ръководството на Йозеф ЗаливскиДенисов Ю. Грабеньский М. История польского народа. – Мн.: МФЦП, 2006. – С. 636 – 637. . През 1834 – 1836 GG Лелевел води организация „Млада Полша“, подразделение на революционната организация „Млада Европа“.
Всички лелевелски организации провеждат републиканска програма и се уповават на народите, борещи се за независимост и демократични промени. Говорейки за освобождаването на селяните, акцент се поставя върху „националното съгласие“, солидарността и сътрудничеството между шляхтата и народа.
Демократическо крило: TDP