Еврабия е политическо клише, наложено в употреба от египетския евреин Бат Йеор.Observatoire du Monde Juif. 2002.
Описание Това е изразна еманация в антипод на културното сближение между християнските култури на Европа и арабската култура, съществуваща още от Средновековието.
Според Бат Йеор клишето е насочено срещу три основни европейски постулата: Поддържането на Държавата Палестина, Организацията за освобождение на Палестина и въобще на палестинската кауза от ЕС като цяло; Историческа и политическа делегитимация на държавата Израел, с цел да бъде отслабена и въобще нежизнеспособна, т.е. неспособна да удържи владението над Светите земи; Антиамериканизъм.
В книгата си „Еврабия: Евро-арабската ос“ () той казва, че Еврабия е резултат от Евро-арабския диалог, основан на предполагаемата френска европейска политика, целяща да увеличи европейската мощ срещу Съединените щати чрез съгласуване на интересите си с тези на арабските страни. По време на петролната криза от 1973 г. Европейската икономическа общност (предшественик на Европейския съюз) влиза в Евро-арабския диалог с Лигата на арабските държави. Йеор казва, че това е основна причина за предполагаемата европейска враждебност към Израел, визирайки съвместните евро-арабски външни политики, които характеризира като антиамерикански и антиционистки. English translation Йеор твърди за тясна връзка с конспирацията в Еврабия и използва термина „димитюд“ (на англ. Dhimmitude), обозначаващ предполагаемото западно подчинение на Исляма. Самият термин се основава на бюлетин, публикуван през 1970 г. от Европейски комитет за координация на асоциациите за приятелство с арабския свят, евро-арабски комитет за приятелство.
Книгата на Йеор е първото печатно издание в жанра „Еврабия“, който се разраства оттогава до редица заглавия, включително „Лондонистан: как Британия създава терористична държава в себе си“ (на англ. Londonistan: How Britain Is Creating a Terror State Within) на Мелани Филипс, „Силата на разума“ (на итал. La forza della ragione) на Ориана Фалачи и „Докато Европа спеше: как радикалният ислям унищожава Европа отвътре“ (на англ. While Europe Slept: How Radical Islam is Destroying the West from Within) на Брус Бауър. Терминът често се използва от писателите Ориана Фалачи, Марк Стейн и няколко уебсайта, много от които са свързани с движението за контраджихад. „Победата над Еврабия“ (на англ. Defeating Eurabia) от Фьордман му спечелва висок авторитет сред крайнодесните екстремисти.
Важна част от наратива е идеята за демографска заплаха, страхът, че в някакъв момент в бъдещето Ислямът ще завладее Европа, или както казва Бърнард Луис, „Европа ще бъде ислямска до края на века“. „Последните дни на Европа: Епитафия за един стар континент“ (на англ. The Last Days of Europe: Epitaph for An Old Continent) на Уолтър Лакьор е често цитирана в литературата за Еврабия.
Влияние Значение след 11 септември Бат Йеор използва за първи път термина „Еврабия“ през 2002 г. и отново в друга своя книга от 2005 г. Консервативният историк Нийл Фъргюсън се позовава на концепцията, която той приема като потенциална бъдеща ислямизация на Европа, основана на демографски факти и липса на идеали на континента.
Европа през 2010-те г. Идеята за евро-арабска конспирация става основна тема в европейската екстремистка и популистка десница и изразява също така значителна промяна в стратегията. Хосе Педро Зукете пише, че: „Заплахата, че Полумесецът ще се издигне над континента, и призракът на мюсюлманска Европа са се превърнали в основни идеологически характеристики и теми на европейската крайна десница“.Zúquete, José Pedro (October 2008). "The European Extreme Right and Islam: New directions?". Journal of Political Ideologies. 13 (3): 321–344
Мюсюлманските малцинствени групи и мюсюлманската имиграция придобиват ново политическо значение. Това довежда до приемането на политически позиции, които преди това са се смятали за маргинални или третопластови от двете страни. Основната антиислямска тема прониква и в мейнстрийм европейската политика, например в случая с лидера на нидерландската популистка Партия за свобода Герт Вилдерс: „Това правителство ентусиазирано сътрудничи с ислямизацията на Нидерландия. В цяла Европа елитът отваря широко шлюзовете. Само след малко един на всеки пет души в Европейския съюз ще бъде мюсюлманин. Добра новина за това мултикултурно правителство, което смята поклонението пред ужасите на Аллах за своя най-важна задача. Добра новина за ХДС: ХДС, междувременно, означава „Християни служат на Аллах“ (Christenen Dienen Allah).“.Geert Wilders. "реч в идерладския парламент, 16 септември 2009"
Проблеми Концепцията за Еврабия е ислямофобска конспиративна теория. Еврабия омаловажава сложното взаимодействие между САЩ, Франция, Израел, арабските и мюсюлманските страни на базата на „ние срещу тях“. Теориите за Еврабия се отхвърлят като ислямофобски, екстремистки и конспиративни теории в академичната общност. В началото академичните среди проявяват малък интерес към теориите за Еврабия поради липсата им на фактическа основа. Темата е разглеждана в изследвания на десния екстремизъм и политиката в Близкия изток. Това се променя след атаките в Норвегия през 2011 г., които довеждат до публикуването на няколко труда, специално разглеждащи конспиративните теории за Еврабия.
Демография През 2011 г. iзследователският център Pew заявява, че „данните, с които разполагаме, изобщо не сочат в посока „Еврабия“: и прогнозира, че процентът на мюсюлманите се очаква да нарасне до 8% през 2030 г. През 2007 г. учени, които анализират демографските данни, отхвърлят прогнозите, че ЕС ще има мюсюлманско мнозинство.
Макар че е разумно да се предположи, че общото мюсюлманско население в Европа ще се увеличи и мюсюлманските граждани имат и ще имат значителен отпечатък върху европейския живот,Kaufmann, Eric (20 March 2010). "Europe's Muslim Future" , Prospect (magazine), Issue 169. значението му може да бъде преувеличено. Джъстин Вайс се стреми да дискредитира това, което той нарича „четири мита на алармистката школа“, използвайки мюсюлманите във Франция като пример. По-конкретно, той пишие, че темпът на растеж на мюсюлманското население е по-нисък от прогнозирания от Еврабия, отчасти защото коефициентът на плодовитост на имигрантите намалява с интеграцията.Вж. също Randy McDonald, France, its Muslims, and the Future, 2004-04-13, Doug Saunders, "The 'Eurabia' myth deserves a debunking ", The Globe and Mail, 2008-09-20, Fewer differences between foreign born and Swedish born childbearing women, Statistics Sweden, 2008-11-03, Mary Mederios Kent, Do Muslims have more children than other women in western Europe? , Population Reference Bureau, prb.org, February 2008; за плодовитостта на мюсюлманите извън Европа вж. изречението "The dramatic decline in Iran's fertility provides a recent example of how strict Islamic practices can coexist with widespread use of family planning.", и (статиите) Farzaneh Roudi-Fahimi and Mary Mederios Kent, Fertility Declining in the Middle East and North Africa , prb.org, април 2008, особено figure 2, Mohammad Jalal Abbasi-Shavazi, Recent changes and the future of fertility in Iran, особено figure 1; Той допълнително посочва, че мюсюлманите не са монолитна или сплотена група Вж. "Merely speaking of a 'Muslim community in France' can be misleading and inaccurate: like every immigrant population, Muslims in France exhibit strong cleavages based on the country of their origin, their social background, political orientation and ideology, and the branch or sect of Islam that they practice (when they do)." в Justin Vaisse, Unrest in France, November 2005 , 2006-01-12 и че много мюсюлмани се стремят да се интегрират политически и социално. Накрая той пише, че въпреки броя си, мюсюлманите са оказали малко влияние върху френската външна политика.Вж. Justin Vaïsse, La France et les musulmans: une politique étrangère sous influence? , април 2007
Освен това водещите европейски мюсюлмани са доста откровени срещу религиозния фундаментализъм и са далеч от това да признават арабските страни за пример за подражание.Europas muslimische Eliten: Wer sie sind und was sie wollen Jytte Klausen, Campus Verlag, 13.03.2000 Walter Laqueur (2009). Best of Times, Worst of Times. University Press of New England. с. 211.
Разпространение и влияние Германия През 2010 г. германският политик Тило Сарацин публикува книгата „Германия се самоунищожава“ (а немски: Deutschland schafft sich ab). В нея се твърди, че с продължаващата ислямска имиграция Германия ще се превърне в мюсюлманска нация с мнозинство. Журналистът Саймън Купер твърди, че с над 1 милион продадени копия Сарацин е направил повече за популяризирането на концепцията за Еврабия от всеки друг в Европа.
В политическата си кампания за изборите за Европейски парламент през 2019 г., крайнодясната германска партия ;Алтернатива за Германия“ използва картината на Жан-Леон Жером от 1886 г. „Пазарът на роби“ със слоганите „Европейците гласуват за „Алтернатива за Германия!“ и „За да не се превърне Европа в Еврабия!“. „[Дойче веле]]“ съобщава, че репродукцията на картината изобразява внушаващо тъмнокожи мъже с бради и чуждестранно облекло, разглеждащи зъбите на гола бяла жена.
Италия През 2004 г. журналистката Ориана Фалачи твърди, че мюсюлманската имиграция и високата раждаемост са част от теорията на конспирацията. През 2005 г. Фалачи казва пред „Уолстрийт Джърнъл“, че „Европа вече не е Европа“, добавяйки, че „тя е „Еврабия“, колония на исляма“.
През 2011 г. Fранческо Сперони, действащ евродепутат от Лига Норд, заявява, че споделя същото мнение като идеята на Андеш Брайвик, „че вървим към Еврабия“. След стрелбата Сперони потвърди съгласието си с Брайвик относно конспиративната теория в интервю зa италиаинското Radio 24.
През 2018 г. Джулио Меоти използва теорията във връзка с демографията на Европа, пишейки, че „Европа е свършила. Бъдещето ѝ ще бъде смесица от Еврабия и гериатрично отделение.“
През май 2019 г., преди европейските избори, лидерът на Северната лига за Сардзана заявява, че както Европейската народна партия, така и Партията на европейските социалисти се опитват да постигнат Еврабия. В деня преди гласуването, италианският вицепремиер Матео Салвини подкрепи теорията като реална заплаха. Той настоява, че в Швеция вече е съществувала държава Еврабия – твърдение, което шведското посолство незабавно отрича с официално изявление. Позовавайки се на паметта на Ориана Фалачи, той публикува антимигрантска реч в Туитър, придружена от посланието „Не на Еврабия“.
Нидерландия През 2008 г. журналистът Артур ван Амеронген описва Моленбек като „Брюксел: Еврабия“. Въпреки твърденията, че писателят Вим ван Рой вече е измислил фразата, Амеронген се сблъсква с остри критики от страна на колегите и медиите за подкрепата на конспиративната теория. След атаките в Париж през ноември 2015 г. и откриването на терористична клетка на ИДИЛ в Брюксел, фотожурналистът Теун Вутен се съгласява с описанието на Амеронген, наричайки общината „етнически и религиозен анклав“.
Лидерът на Партията за свобода Герт Вилдерс, който е член на Камарата на представителите на Нидерландия, открито заявява, че „ако не спрем ислямизацията сега, Еврабия и Нидерландия ще бъдат само въпрос на време“. Като поддръжник на конспиративната теория, Вилдерс смята, че мюсюлманската имиграция в Европа се обуславя от споразумение между Европейския съюз и ислямските страни. Той изнася речи в нидерландския парламент относно Еврабия.
Норвегия През 2008 г. Педер Аре Ньостволд Йенсен, пишещ под псевдонима Фьордман, публикува книгата „Победата над Еврабия“ (Defeating Eurabia). В книгата се твърди, че едно на всеки три бебета, родени във Франция, е от мюсюлмански произход и че в страната има стотици мюсюлмански гета, следващи закона на Шариата, които според Фьордман или ще бъдат превзети, или ще се изправят пред предстояща гражданска война.