Европейската космическа агенция или ЕКА ( или ASE, или ESA) е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1975 г. и включваща 22 страни-членки. Тя наброява около 2300 сътруднициDie ESA: Fakten und Zahlen и има бюджет от около 6,5 милиарда евро за 2021 г.ESA - Funding (esa.int)
Главната квартира на организацията се намира в Париж, Франция. Космодрумът на Европейската космическа агенция е в Куру, Френска Гвиана. Той е разположен близо до екватора, като по този начин се улеснява достъпът до геостационарни орбити. Технологичният център на ЕКА (ESTEC) се намира в Нордвейк, Холандия, Центърът за обучение на астронавти (EAC) в Кьолн, Германия, Контролният център (ESOC) в Дармщат, Германия, а Институтът за научни изследвания (ESRIN) във Фраскати, Италия.
През последните години Европейската космическа агенция, със своята ракета-носител Ариана 5, се утвърди като лидер в извеждането на търговски спътници и се превърна в основен конкурент на НАСА. Наред с тези задачи, ЕКА изпълнява и много научни мисии с цел изучаването на Земята и планетите от Слънчевата система.
Страни-членки
Страни членкиМандатнастранаФакултативнастранаОбщо(€ млн.)Общо(%)Франция15,63%31,55%718.222,2%Германия23,41%21,45%797.424,6%Италия12,88%14,59%329.910,2%Великобритания16,93%5,91%322.39,9%Белгия2,83%7,37%189.55,8%Испания6,87%5,76%131.74,1%Швейцария3,40%3,49%134.94,2%Нидерландия4,43%2,87%74.72,3%Швеция2,61%2,11%80.32,5%Австрия2,26%0,87%51.51,6%Норвегия1,70%1,02%59.81,8%Дания1,82%0,78%26.80,8%Полша300,9%Румъния25,40,8%Финландия1,37%0,54%19.60,6%Ирландия0,95%0,30%180,6%Гърция1,50%0,12%12,60,4%Чехия14.20,4%Португалия1,20%0,19%16.70,5%Люксембург0,21%0,13%230,7%УнгарияЕстония0.80,1%Канада15.50,5%
Таблицата по-горе съдържа списък на всички държави членки и техните вноски през 2015 г.
Единственият асоцииран член на ESA е Канада.
Европейската космическа агенция включва националните космически агенции и други организации от следните двадесет и две държави: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Италия, Испания, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция.
Агенцията е сключила договори за партньорство с различни държави извън Европейската общност и вероятно част от новите страни-членки на Европейския съюз ще се присъединят в най-скоро време към ЕКА. Латвия и Словения са подписали петгодишен план за сътрудничество, който е последната фаза преди пълноправното членство. Тези страни могат да участват в голяма част от програмите на агенцията. България, Литва и Словакия са подписали временен план за сътрудничество. Израел, Малта, Кипър, Турция и Украйна са подписали ограничен план за сътрудничество. Канада има специален статут на сътрудничеща държава и участва в органите за взимане на решения. Русия и Китай са двата основни партньора на Европейската космическа агенция и сътрудничат в множество проекти.
Официални езици В заседанията на органите, комитетите или работните групи на организацията се използват английски, френски и немски език; преводът на тези три езика е осигурен. Всички официални документи също се пишат на тези три езика, според резолюция 8, алинея 1, от Конвенцията за основаване на Европейската космическа агенция.Конвенция за основаване на Европейската космическа агенция, Annex 1 Resolution 8 page 125
Взаимоотношения с Европейския съюз ЕКА не е част от органите на Европейския съюз (ЕС) и в нея членуват страни, които не са членки на ЕС, като Швейцария и Норвегия, и още две страни от EFTA. Обаче има връзки между тези две организации, заедно с различни споразумения, по които се работи, за да се установи легален статут на ЕКА под наблюдението на ЕС.Информация от ЕКА за връзките ѝ с ЕС. ето тук ЕКА и ЕС имат общи цели.
Ракети-носители на ЕКА
ЕКА има голям напредък в разработването и изстрелването на ракети-носители. Скоро арсеналът на ЕКА ще се състои от три основни ракети: Ариана 5, Союз и Вега. Изстрелванията са поети от Арианаспейс и се извършват от Гвиански космически център в Куру, Френска Гвиана. Тъй като повечето комуникационни спътници имат екваториални орбити, изстрелването от този космодрум позволява носенето на по-големи товари, отколкото при изстрелвания от космодрумите на север. Космодрумът в Куру дава по-голямо ускорение поради разположението си близо до екватора.
Ариана 5
Ариана 5 е основната ракета-носител на ЕКА. Може да изведе от 6 до 10 тона в геостационарна орбита и 21 тона в ниска околоземна орбита. Ракетата е на служба от 1997 г. и заменя старата Ариана 4. Ариана има няколко модификации, от които най-тежка е Ариана 5 ECA, която се проваля при първия си полет през 2002 г., но след това прави 10 последователни успешни полета.Information on Ariane 5 provided by ESA
От семейството ракети Ариана, Ариана 1, 2, 3 и 4 са излезли от употреба.
Союз-2
Союз е среднотоварна ракета-носител (може да изведе 3 тона в ГТО), планирана първоначално да обслужва ЕКА от 2007 г.Article by ESA on the launch date of Soyuz from French Guiana Агенцията е платила 340 млн. евро на Федералната космическа агенция на Русия за да използва ракетата.ESA information on the cooperation with Russia on the Soyuz spacecraft. Русия поема ангажимента да произвежда частите за ракетите и да ги превозва с кораб до центъра във Френска Гвиана, където те да бъдат сглобявани. Така ЕКА печели ракета-носител, като съкращава разходите за развитието на тези технологии и направо ги купува от Русия. Освен това ракетите Союз имат 40-годишна история и много успешни полети. Близостта на космодрума до екватора позволява изстрелването на почти двойно по-тежки товари, отколкото от Байконур (3.0 срещу 1.7 тона). И двете агенции (ЕКА и Роскосмос) имат ползи от сътрудничеството. Смята се, че Франция, която е най-големият участник в ЕКА, е спомогнала много за подписването на споразумението. Това е така, защото Франция и Русия имат многогодишни добри отношения.
Към януари 2011 г. се очаква стартовият комплекс за Союз-2, след неколкократни забавяния, да бъде одобрен през април, и първото изстрелване от него да се състои между 15 август и 15 септември.ВВС: 2011 'year of rockets' for Europe
Вега
Вега е ракета-носител, способна да изведе малък товар (1,5 тона) в ниска околоземна орбита. Първоначално е планирано първият полет да бъде през 2008 г.; след неколкократни отлагания той е предвиден за втората половина на 2011 г.
Основният изпълнител на програмата Вега е Италия, която поема 65% от цената на проекта. Ракетата има три степени с твърдо гориво и допълнителен двигател с течно гориво. Въпреки че е малка ракета, Вега може да изведе многокомпонентен товар в орбита.
Проекти Международна космическа станция
Не всички страни членки на ЕКА участват в изграждането на МКС. Само 10 страни от общо 20 участват. Европейската космическа агенция участва в изграждането на два от модулите на Международната космическа станция: Кълъмбъс – научна лаборатория, модул от международната станция, изведен в орбита с Космическа совалка на борда на мисия STS-122. Купола – модул-обсерватория, завършен през юли 2005 г. Изстрелян е на 8 февруари 2010 г. и скачен със станцията на 12 февруари.
Цената на МКС се оценява на около €100 милиарда (разработка, конструиране и управляване на станцията в период от 10 години), от които ЕКА трябва да плати €8 млрд.ESA website on the International Space Station and its share of the costs.
Трябва да се отбележи, че само 5 от общо 25-те страни-членки участват в изграждането на модулите. Основната причина за неучастието е високата цена на модулите, която според последни оценки е около 8 милиарда евро. 90% от сумата се плаща от Германия (41%), Франция (28%) и Италия (20%).
ЕКА е разработила Автономния товарен кораб (АТК) за извършване на доставки до станцията. Всеки АТК може да пренася до 7667 kg товари до МКС. Първият кораб се именован Жул Верн и е изстрелян на 9 март 2008 г. Скачването с МКС е осъществено на 3 април 2008 г. Тази маневра се счита за главен технически подвиг на мисията и включва използването на автоматични системи, които позволяват на АТК да проследи МКС, движеща се с 27 000 km/h, и да се скачи с нея с точност до 2 cm.
Към 2014 година МКС се обслужва от руските космически кораби Прогрес и Союз, европейския Автономния товарен кораб (ATK), японския товарния кораб H-II и американските Дракон и Сигнъс.
Активни проекти Настоящи Артемис – европейски телекомуникационен спътник. Касини-Хюйгенс – програма за изследване на Титан, спътник на Сатурн. Клъстър 2 – група от 4 сонди за изследване на магнитосферата на Земята. Двойна звезда – програма за изследване на влиянието на Слънцето върху Земята (в сътрудничество с Китай). Енвисат – най-големият сателит в света за изследване на околната среда. ERS-2 – сателит за наблюдаване на Земята, изведен в орбита през 1995 г. Хъбъл – космически телескоп, съвместен проект с НАСА. Интеграл – най-чувствителната космическа лаборатория за наблюдение на гама лъчи. Марс експрес – мисия до Марс. Розета – програма за изследване на кометата 67P/Churyumov-Gerasimenko през 2014 г. СМАРТ-1 – лунна сонда и програма тестваща нова двигателна технология. СОХО – космическа обсерватория за изследване на Слънцето (в сътрудничество с НАСА). Одисей – изследване на Слънчевата система. XMM-Newton – рентгенов сателит. Венера експрес – мисия до Венера. Хершел – космическа обсерватория, работеща в далечния инфрачервен и субмилиметровия диапазон. Планк – космическа обсерватория за изучаване на реликтовото излъчване на Вселената и други видове наблюдения.
Предстоящи ADM-Aeolus – програма за изследване на профила на Земните ветрове (2007 г.) BepiColombo – мисия към Меркурий Чандраян 1 – индийска лунна сонда с инструменти на ЕКА (2007 г.) Корот – космически телескоп за търсене на планети от земен тип. Проект на Френския център за космически изследвания. КриоСат – мисия за изследване на дебелината на ледената покривка на Земята. През октомври 2005 г. изстрелването на сателита се проваля и ЕКА проучва възможността за нов сателит, който може да бъде изстрелян след около 3 години. Галилео – Европейска навигационна система, подобна на GPS. Гая – космически телескоп за съставяне на триизмерна карта на Галактиката Космическа обсерватория Хершел КЕО – сателит, носещ послание към бъдещите жители на земята, спонсориран от ЕКА. Космическата капсула ще се завърне на земята през 52 006 г. LISA Pathfinder – сонда за изследване на технологии, необходими за мисията LISA (програма за изучаване на гравитационните вълни)
Бъдещи Аврора – програма за изследване и за изпращане на човек на Марс и други планети от Слънчевата система. Дарвин – интерферометър за откриване на планети с размерите на Земята. EADS Phoenix – Европейска космическа совалка. JWST – космически телескоп, приемник на Хъбъл – съвместен проект с НАСА XEUS – рентгенов спектроскоп.
Бележки
Външни препратки
Официална страница на Ека Сайта на ЕКА за наука и технология
Категория:Организации в Париж Категория:Основани в Европа през 1975 година