Алтѝмир е село в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина.
География Селото е разположено в плодородната Дунавска равнина, по левия бряг на река Скът. Село Алтимир е разположено в плодородната Дунавска равнина. На 40 км е от Козлодуй, на 14 км от общинския център Бяла Слатина.
История Най-ранните обитатели в околностите на селото са първобитни хора. Те се заселват там в началото на Новокаменната епоха, като образуват селище в м. Бреста, на 1 км северозападно от днешното село Алтимир. Представлява естествено укрепена височинка сред равнината, оградена на изток и юг с блато.
Разкриване на останките от това селище става през 1924 г. при изкопи за трасето на железопътна линия Оряхово – Червен бряг. Намерени са артефакти от кремък, кости от животни, глина. През 1951 г., при изкопите за новата жп. линия Враца – Оряхово, са намерени още няколко каменни брадвички и чукове, парчета от глинени съдове и кремъчни стъргала. След римската инвазия то става собственост на Римската империя. За това свидетелстват разкритите основи в м. Обръшина на римска вила рустика.
В края на 18 век селото е опожарено и опустошено от кърджалиите. Жителите му се разбягват в горите из околността, във Влашко. След време стари родове, като Влъчковци, Горановци, Динковци, Кожуарците, Оджовци, Пенелците / Гаевци, Драгиевци, Моновци и Йорговци/, Нюшаковци, Проданчовци, Пълчовци и Резаците се връщат и възобновяват селото, но малко на изток от старото селище.
Вероятно в края на седми век е образувано Алтимир с днешното си име. Името и производните му е лично име на прабългарски или куманско-печенежки големец или владетел и на тюркските езици означава: Ал – ръка, и темир, домир, демир, тимур – желязо.
В Алтимир са родени: Йото Мильов Стефанов – Фандъшки и Герго Миков Нюшаковски – Комитата, участници в националноосвободителната борба.
Йото Мильов е участник в Ботевата чета. Загива при Стара Загора в защита на Самарското знаме на 31 юли 1877 г.Руменин, Р., Българското опълчение 1877-1878 г. Личен състав. С., 1978, с.316, №5661; Николов, Б., Подвигът. -Алманах „Околчица“, 1980, стр.135-138; цит. Николов, Б. „От Искър до Огоста“, 2014, стр.18 Герго Миков Комитата се присъединява към четата на Панайот Хитов и Филип Тотю през 1876 г. По-късно участва като опълченец в Руско-турската освободителна война. Ранен е в боевете при връх Шипка, но остава жив.
В землището на Алтимир на северозапад, на височината Прапора, в м. Стоянов гроб е лобното място на Ботевия четник Стоян Димов Стоянов, роден в с. Казанка, Старозагорско, през 1842 г.Николов, Б., Стоян Войвода.-Алманах „Околчица“, 1981, стр.89-94; цит. Николов, Б., „От Искър до Огоста“, 2014, стр.18 Той загива в бой с турците на 18 май /стар стил/ 1876 г.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1895 година е завършена църквата „Света Параскева“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.
Население Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 1179 100.00Българи 936 79.38Турци 0 0.00Цигани 162 13.74Други 6 0.50Не се самоопределят 0 0.00Неотговорили 73 6.19
Личности
Родени в Алтимир Богдан Николов (1926 – 1997), археолог Йордан Милев (1933 – 2019), писател и поет Цвятко Николов (1929 – 1970), актьор Хинко Георгиев (1940 – 2013), поет
Други Ледник Алтимир на остров Анвер в Антарктика е наименуван в чест на село АлтимирSCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Altimir Glacier.
Бележки
Категория:Села в област Враца Категория:Населени места в община Бяла Слатина