Одрин

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, , Едирне, , катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция. Одрин е административен център на едноименния вилает и е столица на съвременна провинция със същото име. Градът има население от 180 901 души към 2020 г.

Градът е бил столица на Османската империя от 1369 до 1453 година. Има славата на отличен университетски център. Тракийския университет, създаден през 80-те години на ХХ век, е един от най-добрите в страната и има много добър медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.

Всички основни улици в Одрин започват от централния площад, който е заобиколен от 3 имперски джамии – Селимие, Уч Шерефели и старата джамия Талат Паша Булвари.

В Одрин има 2 действащи български църкви: „Свети Георги“ от 1880 г. и „Св. св. Константин и Елена“, построена през 1869 г. Етимология Градът е основан от римския император Адриан и е наречен Адрианополис (на английски: Adrianople; на гръцки: Ἁδριανούπολις). Преди това е бил древно тракийско селище, наречено Ускудама. Името му през османския период, Едирне (ادرنه), произлиза от гръцкото му име. На английски се пише като Адрианопол, а след реформата на турската азбука от 1928 г., Едирне става новото му международно име.

География Одрин е граничен град, разположен на магистрала D-100 (E-80), свързваща Турция с Европа. Одрин е разположен в равнината, където се срещат реките Тунджа, Арда и Марица (Мерич). Климатът му е континентален. Намира се на границата между Гърция и България. Центърът на града е на 7 km от Гърция, на 17 km от България и на 240 km от турския мегаполис Истанбул. Надморската височина на провинцията е 41 метра.

История

Одрин е основан на мястото на древно тракийско селище с името Ускудама. През 127 г. там римският император Адриан основава град и му дава своето име – Адрианополис, на гръцки - „Адрианов град“. Българската форма на името Одрин и турската Едирне, произлизат от гръцката кратка форма Адриану. Свидетелства за най-старото име на града дава Амиан Марцелин в своя труд Res gestae.

В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от Античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. Хан Кардам разбива голяма византийска армия край Одрин. Хан Крум превзема града в 813 г. През септември 914 г. Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, в 921 г. след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август 1002 г. цар Самуил отново превзема града.

След завладяването на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход при разделянето на земите на Византийската империя Одрин е даден на венецианците. Венеция обаче го отстъпва на Теодор Врана и местните жители. В сключения договор (Pactum Adrianopolitanum) e постановено, че градът и околностите му се отдават на жителите му и на Врана, който щял да ги управлява като техен господар и капитан. В замяна на това Врана и адрианополци трубва да доставят 500 конници като военна помощ на Венеция и да плащат годишна рента от 25 хиперпери. Теодор Врана полага клетва, както и Михаил Костомирес, от името на жителите на града.Дюлгеров, Никола. Западният модел на управление в Егея - франки и венцианци (XIII-XIV век), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2023, с. 164-165.

На 14 април 1205 г. в битката при Адрианопол цар Калоян разгромява тежко въоръжената рицарска армия на Латинската империя и пленява императора ѝ Балдуин I.

Градът е превзет от османските турци през 1369 г. и служи за тяхна столица до падането на Константинопол през 1453 г. Дори и след това Одрин е нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин. През XVI век е построена известната джамия на султан Селим II (Селимийе джамия).

Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 000 души. През 1738 г. населението на Одрин, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско. По оценка на Кепел през 1831 г. в Одрин турският квартал има 15 000 къщи, а еврейските, арменските, гръцките, българските и циганските квартали групират други 8000 къщи.

Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 140 хиляди жители, като 40 хиляди от тях са турци, живеещи в по-високата северна част, отделени от арменците, българите, гърците и евреите южно от центъра на града. Те определят Одрин като сравнително космополитен и либерален по отношение на религията град. След Кримската война край Одрин се заселват кримски татари.

През 1877 г. е построена железопътна линия между Цариград и Пловдив. От Одрин има отклонения към Дедеагач на Егейско море.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Адрианопол е посочен като град с 16 220 домакинства и 18 000 жители мюсюлмани, 10 000 жители българи, 16 000 гърци, 6800 евреи, 5200 арменци и 1000 други. В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите „Барутлук махлеси“ (източно от центъра на стария град) и „Узункалдаръм махалеси“ в югоизточната част на стария град. Те създават възрожденско българско класно училищеКоста Николов Спомени на един екзархийски учител, С 2001 прераснало в Одринска българска мъжка гимназия с пансион, българска девическа гимназия с пансион, българска католическа гимназия на отците възкресенциЛюбомир Георгиев. За просветното дело на българите в Одрин и мястото на отците възкресенци в него него – История, година XXI, книжка 6, 2013, с. 465 – 475. с пансион и църквата „Св. св. Кирил и Методий“.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 634 семейства българи екзархисти, 1016 семейства българи патриаршисти и униати и 2429 гръцки семейства.

В новата история особено значение има обсадата на Одрин по време на Балканската война (1912 – 1913). Гарата на Одрин Караагач е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята, което е извършено от български самолет на 29 октомври 1912 г. На 13 март 1913 г., крепостта е превзета от българските войски, днес в България датата се чества като Ден на Тракия.

До 1913 г. и изваждането на Източна Тракия от диоцеза на Българската Екзархия, в града действат няколко български храма. Днес са запазени 2 – действащата „Свети Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“. Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи Междусъюзническата война и после след 1920 г.

Демографията на Одрин драстично се променя през XIX и XX век. По време на Руско-турската освободителна война, Балканската война и през Втората световна война, той понася тежки поражения и почти се обезлюдява. Тази тенденция продължава до към края на XX век, като през 1980 г. градът има около 105 000 жители. Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък.

В днешно време в Одрин няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал „Барутлук“, разположена на около 500 м източно от знаменитата джамия „Селимие“.

Забележителности Градът е богат на исторически и културни паметници от различни епохи. Сред тях е джамията Селимие, построена през 1575 г. по проект на най-големия строител на Османската империя – Синан, който строи и джамията в София. Нейните 70-метрови минарета са изящни, неразделна част от архитектурния силует на сградата и са най-високите в Турция. Сградата е от типа ротонда, с отлични пропорции, без опори във вътрешното пространство. Интересна подробност са 999-те прозорци – специално магическо число.

Архитектурна забележителност от международно значение са и няколкото изящни стари моста на реките Марица, Тунджа и Арда, които функционират. Интерес представлява и затворническата кула от Средновековието, разположена в северната периферия на града – „Одринската кула“, както и старата гара Караагач (1890 г.), днес ректорат на Тракийския университет в града. Символ на града е историческата покрита чаршия, пострадала силно от пожар и външно възстановена, в която се помещават магазини и занаятчийски работилници.

Одрински дворец

От османския период на разцвет градът е бил нещо като втора (европейска) столица на империята в която султаните резидирали в известния нов дворец, след пренасянето на столицата от Бурса.

Храм „Свети Великомъченик Георги“ Българската църква „Свети Великомъченик Георги“ се намира в североизточната част на град Одрин, в квартал „Къйък“, махала „Барутлук“. Някога това е била една от българските махали в Одрин. Основите ѝ са положени на 23 април 1880 г. и е завършена същата година. Построена е със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с разрешението на Султан Хамид ІІ. Църквата е изградена на площ от 320 m² и представлява трикорабна псевдобазилика, просторна и с висок таван в характерен за късното българско Възраждане стил. 

Първоначално богослуженията са се извършвали на гръцки език, но под натиска на българската общност това бързо се променя и започва да се служи на български език. До 1940 г. свещениците в църквата са били български граждани, а след това богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, сред които отец Димитър Михайлов, отец Михаил Димитров и отец Венко. През 1951 г. църквата затваря врати. Богослужения вече не се извършват и сградата постепенно започва да се руши. В годините преди реставрацията църквата е поддържана на доброволни начала от един от малкото потомствени българи Филип Чъкърък.

Дълги години той крие в подземен тайник на църквата уникално издание на Светото Евангелие и ценна църковна утвар. Свещената книга е изработена в Москва през 1875 г., и е дарена на голямата ни одринска митрополитска църква „Св. св. Константин и Елена“. Днес реликвата се съхранява в олтара на храма „Свети Великомъченик Георги“. Продължител на делото на бай Филип сега е неговият син Александър Чъкърък, бившия свещеник в храма. Отец Александър почива от инфаркт на 17.03.2023 година и бива погребан в църковния двор. Гробът му е посещаван от миряни от цялото българско землище,които отдават почит към заслугите на отеца.

През 2001 г. е изготвен проект за реставрация на църквата. След получаване на официално разрешение от турска страна, на 1 октомври 2003 г. ремонтните дейности започват. Възстановеният храм е тържествено открит и осветен на 9 май 2004 г. от Русенския митрополит Неофит в присъствието на множество български и турски официални лица.

През 2008 г. на балкона на храма „Св. Георги“ е открита постоянна етнографска експозиция „Делници и празници на българите в Одринска Тракия“, в която са съхранени исторически материали, традиционно българско облекло, накити и битови предмети. На второто ниво на балкона е библиотеката с над 2500 книги на български език.

Църквата „Св. св. Константин и Елена“ Църквата „Св. св. Константин и Елена“ се издига в квартал „Киришхане“, в югозападната част на Одрин. Построена е през 1869 година със средства на българската общност в града от майстор Константин Казаков (Уста Костадин Казака) от село Булгаркьой. Градежът е започнал на 3 март 1869 година и е завършен на 25 септември същата година, в навечерието на учредяването на Българската екзархия.

Църквата представлява трикорабна псевдобазилика с разгърната площ от 600 m². Стените са изработени от смесена каменно-тухлена зидария в стила на православната архитектура от онова време. Два реда колони поддържат дървения таван и покрива, а над притвора в западната част са издигнати емпориите на две нива.