Баскетбол

Баскетболът () е отборен спорт с топка.

Играе се от 2 отбора, най-често с по 5 играчи, на правоъгълно игрище. Всеки отбор се стреми да вкара топката (приблизително 24 сантиметра в диаметър) в коша на противника, като в същото време се стреми да попречи на другия отбор да вкара топката в неговия собствен кош. Кошовете са с диаметър 46 сантиметра и са монтирани на височина 3,05 m на табла в двата насрещни края на игрището. На определено разстояние от кошовете настилката е маркирана с линия за три точки – кошовете, отбелязани зад нея носят по три точки, а отбелязаните след нея – по две точки. При нарушение продължителността на играта спира да се отчита, а загубилият отбор получава право на един или повече изстрела, които носят по една точка при успех. Отборът с най-много точки в края на играта печели, а при равенство в края на определеното време играта получава продължение.

Топката може да се придвижва по игрището като се дриблира при ходене или тичане или като се хвърли към съотборник. В нападение играчите могат да използват различни изстрели, а в защита да отнемат топката от дриблиращия, да прехващат подавания или да блокират изстрели, като и в двата случая могат да улавят топката при отскачане от пръстена на коша или от таблото. Нарушение на правилата е да се повдига или влачи водещия крак без дриблиране на топката, тя да се пренася или да се продължи дриблирането, след като топката е хваната с две ръце.

Освен различни техники на стрелба, подаване, дриблиране и отскачане, баскетболните отбори разработват свои системи на разположение на играчите в нападение и защита. Традиционно най-високият играч е в позиция център, най-силният и висок играч е тежко крило, малко по-нисък, но по-пъргав – леко крило, а най-ниските или най-добре владеещи топката – пойнт гард и атакуващ гард.

Баскетболът е един от най-популярните и най-гледани спортове в света.

История Възникване

В началото на декември 1891 година канадецът Джеймс Нейсмит, преподавател по физическо възпитание в училище на ИМКА (днес Спрингфийлдски колеж) в Спрингфийлд, Масачузетс, се опитва да създаде занимания за учениците си през дъждовен ден. Той търси активна игра на закрито, която да ги занимава и да поддържа физическата им форма през продължителните зими на Нова Англия. След като отхвърля няколко други възможности като прекалено груби или неподходящи за затворено помещение, той описва основните правила и заковава кош за праскови на височина 10 фута. За разлика от днешните баскетболни кошове, първият кош на Нейсмит не е с пробито дъно и топката трябва да се вади от него след всяка точка. Впоследствие, за да не се качват играчите по стълба за изваждане на топката, дъното на коша е пробито, така че топката да се вади с дълга пръчка.

Първите топки, специално предназначени за баскетбол, са кафяви, а обичайната днес оранжева топка е въведена едва в края на 50-те години от Тони Хинкъл, който иска да направи топката по-добре видима както за играчите, така и за публиката. Дриблирането не е част от първоначалната игра с изключение на подаването с отскок на топката – основният начин за придвижване на топката е подаването. По-късно дриблирането е разрешено, но през ранния период е затруднено от несиметричните топки. То се налага като съществена част от играта през 50-те години, когато започват да се произвеждат топки с по-правилна форма.

Кошовете за праскови се използват до 1906 година, когато са заменени с метални обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става възможно топката да преминава през коша. През този период отборът получава точка за всеки кош и отборът, получил повече точки печели. Първоначално кошовете са заковани за галерия около игрището, но това се оказва непрактично, защото зрители от галерията се намесват в играта. По тази причина е въведено таблото зад коша, което в допълнение дава възможност за изстрели с удар в него.

Дневниците на Найсмит, открити от неговата внучка в началото на 2006 година, показват, че той е бил притеснен за създадената от него игра, заимствала някои правила от по-стара детска игра с топка, заради множеството предишни неуспешни опити. Найсмит дава на играта името „баскет бол“. Първият официален мач е изигран в спортния салон на ИМКА в Олбани на 20 януари 1892 година с 9 играчи. Той завършва с резултата 1:0 с кош, отбелязан от 7,6 m на игрище, два пъти по-малко от съвременните. Петчленните отбори стават стандартни през 1897 – 1898 година.

Любителски баскетбол

Първите привърженици на баскетбола са разпръснати из клоновете на ИМКА в Съединените щати, а скоро играта се разпространява и в Канада, както и в няколко женски гимназии. Макар ИМКА да изиграва важна роля за първоначалното развитие на играта, в края на десетилетието организацията променя отношението си към новия спорт, тъй като грубата игра и събираните тълпи от зрители са в разрез с нейната основна мисия. Празнината бързо е запълнена от други любителски спортни клубове, колежи и професионални клубове. В годините преди Първата световна война Любителският атлетически съюз и Междуколежанската атлетическа асоциация на Съединените щати си оспорват правото да контролират правилата на баскетбола. Първата професионална лига, Националната баскетболна лига, е създадена през 1898 година, за да защитава играчите от експлоатация и да пропагандира не толкова груба игра, но пет години по-късно тя е закрита.

Джеймс Нейсмит продължава да играе важна роля и при утвърждаването на баскетбола в университетите. Неговият колега К. О. Биймис основава първия университетски отбор още през 1893 година в питсбъргския Женевски колеж. Самият Нейсмит в продължение на шест години тренира отбора на Канзаския университет, оглавен след това от известния Фог Алън. Ученикът на Нейсмит Амос Алонсо Стаг пренася баскетбола в Чикагския университет, а Адолф Руп, също обучаван от Нейсмит в Канзас, постига големи успехи като треньор в Университета на Кентъки. На 9 февруари 1895 година се играе първият мач между университетски отбори с по 5 играчи между Университета „Хемлайн“ и Архитектурното училище при Университета на Минесота.

През 1901 година някои висши училища, сред които Чикагския университет, Колумбийския университет, Колежа „Дартмут“, Университета на Минесота, Военноморска академията на Съединените щати, Колорадския университет и Йейлския университет, започват да спонсорират баскетболни мачове. През 1905 година честите травми в американския футбол стават повод са създаването на Междуколежанска атлетическа асоциация на Съединените щати, преименувана през 1910 година на Национална колежанска атлетическа асоциация (НКАА). През този период баскетболът се разпространява и в канадските висши училища, като на 6 февруари 1904 година се играе първият официален мач – между Университета „Макгил“ и Университета „Куинс“.

Първият национален шампионат в Съединените щати е организиран през 1937 година от Националната асоциация за междуколежен баскетбол и се провежда и до днес. През следващата година започва Националният турнир с покани в Ню Йорк, а през 1939 година национален шампионат организира и НКАА. Между 1948 и 1951 година университетският баскетбол е разтърсен от скандали със залагания, като десетки играчи от водещи отбори са уличени в нагласяване на мачове и точки, а Националният турнир с покани е прекратен за сметка на шампионата на НКАА.

Професионален баскетбол

Баскетболът става все по-професионален спорт и се развиват лиги като Националната баскетболна асоциация в Съединените щати.

Международен баскетбол

Баскетболът добива олимпийски статут през 1936 и въпреки че е американски спорт, бързо се разпространява и сега има известни играчи и отбори по целия свят.

Женски баскетбол През 1891 г. Университета на Калифорния и училище „Мис Хед“ изиграват първите женски междуинституционални игри. Баскетболът за жени започва през 1892 година в колежа „Смит“, когато Сенда Беренсон е учител по физическо възпитание и прави модифицирани правила за жени. Малко по-късно след като е наета в Смит, тя отива в Нейсмит да научи повече за играта. Очарована от новия спорт, тя организира първо жените в колежанската игра на баскетбол през март 1921, когато Смит и първокурсници и второкурсници играят един срещу друг. Нейните правила са публикувани за пръв път през 1899 г. и две години по-късно Беренсон става редактор на първото женско AG Spalding баскетболно ръководство. През същата година, „Маунт Холиоук“ и колежа „Софи Нюкомб“ (треньор Клара Грегъри Баер) жени започват да играят баскетбол. До 1895 г. играта се разпространява в колежи в цялата страна, включително Уелсли, Васар и Брин Мор. Първата игра между колежански отбори при жените е на 4 април 1896 г., като Станфорд играе срещу Бъркли. Срещата завършва с победата с 2:1 на Станфорд.

Правила и движения Точки се получават за преминаването на топката през мрежата на коша от горе надолу (стрелба), а отборът с повече точки в края на играта печели. Топката може да се придвижва чрез тупкане в земята (дриблиране) или чрез подаване между съотборници (пас). Близките контакти (фалове) не са разрешени и има ограничения за това как може да се манипулира с топката.

Баскетболната среща е разделена на 4 четвъртини (Полу-времена), като в американския баскетбол те продължават по 12 минути всяка, а в европейския вариант – по 10.

Точки Попадение в коша, реализирано със стрелба пред линията за 3 точки (на 6,7 или 7,2 m от коша) се награждава с 2 точки, а попадение зад линията за три точки (на 7,24 m от коша) – са 3 точки. При фалове, извършени в полето преди линията за три точки по време на стрелба, се изпълняват 2 наказателни удара от линията за наказателни удари. Ако фалът е извършен зад линията за три точки по време на стрелба, се изпълняват 3 наказателни удара. Всеки вкаран наказателен удар носи 1 точка. При фалове които не са по време на стрелба, топката се изпълнява от страни на игрището. След 5 или повече отборни фала топката се изпълнява от наказателната линия за 1 точка.

Време Времето за атака е 24 секунди, а за изнасяне на топка от собственото поле – са 8 секунди. Начало на атака е моментът, в който отборът в нападение докосне топката. За край на атаката се счита моментът, в който 24те секунди изтекат, топката излезе от рамките на игралното поле или премине във владение на противниковия отбор. При нарушение на времето за атака или изнасяне, топката преминава във владение на противниковия отбор.

Нарушения и фалове В баскетбола има два вида нарушения: лични: Лично нарушение се отсъжда при грубо съприкосновение със състезател от противниковия отбор. Такова нарушение може да бъде извършено и в защита, и в атака и се отсъжда предимно за опасни действия с ръце. В определени случаи реферът може да прецени да обяви лично нарушение за неспортсменско поведение (при обиди към други състезатели, публика, рефер, треньори; спорене с рефера и др.) За лично нарушение при стрелба на противников играч пред и след линията за 3 точки, въпросният играч изпълнява съответно 2 или 3 наказателни удара. При пето лично нарушение за мача състезателят няма право да продължи участието си в срещата. отборни: Отборните нарушения са сумата от нарушенията на състезателите, както и няколко специфични нарушения, предимно от неспортсменски характер. Отборът може да получи нарушение при непозволени действия на треньора или на състезателите на резервната скамейка. Петото и всяко следващо отборно нарушение в една част (в случай на продължение фаловете се запазват от последната част) се наказва с два наказателни удара за противниковия отбор. Изключение правят фаловете в атака, които се отчитат като отборни нарушения, но не се изпълняват, а топката се вкарва в игра от противниковия отбор.

Други нарушения След дрибъл или пас на състезателя е позволено да направи две крачки преди да стреля към коша или подаде топката. Ако състезателят направи повече от 2 крачки, реферът отсъжда „крачки“ и топката преминава в противниково владение. При условие, че състезателят е на едно място, тогава той няма право на крачки. В НБА са позволени 3 крачки.