Красимир Благоев Саманджиев е български офицер от Държавна сигурност (генерал-майор).
Биография Красимир Саманджиев е роден на 21 ноември 1936 година в Свиленград. Баща му Благой Саманджиев е активист на Българската комунистическа партия (БКП) и през 1927 – 1935 година живее в Съветския съюз, където завършва Комунистическия университет на националните малцинства от Запада и става член на Комунистическата партия на Съветския съюз. При комунистическия режим в различни периоди ръководи околийската и градската организация на БКП в Свиленград и е кмет на града.
Саманджиев завършва основно и прогимназиално образование в родния си град, след което учи в Народнота Суворовско училище в София. През 1953 година преминава съкратен курс в Народното военно гранично училище и става офицер в подчинените на Министерството на вътрешните работи (МВР) Гранични войски. Първоначално е взводен командир, а от 1957 година е заместник-началник по строевата част на 13-и граничен отряд в Любимец. През 1959 година е понижен в звание, след като в пияно състояние стреля на обществено място в Ардино. През 1961 година е назначен в приграничното разузнаване при 7-и граничен отряд в Малко Търново, а през следващата година е зачислен в Държавна сигурност. По това време завършва двугодишен езиков курс в Школата „Георги Димитров“.
След поредица ходатайства на баща му на 18 май 1964 година Красимир Саманджиев е прехвърлен в централата на Държавна сигурност като офицер в 01 отделение на 11 отдел (турски) на Второ управление (контраразузнаване). През март 1965 година е прехвърлен в 03 отделение (активни мероприятия) на същия отдел, а от 4 август 1970 година е началник на отделението. По това време преминава шестмесечен оперативен курс в школа на съветския КГБ, а на 14 септември 1973 година става заместник-началник на турския отдел. От май 1975 до 10 август 1977 година е началник на отделението за чуждестранни журналисти във Второ управление с ранг на заместник-началник на отдел, след което е върнат в турския отдел като негов началник и е изпратен на нов шестмесечен курс в Съветския съюз.
На 6 юни 1985 година, в разгара на т.нар. „Възродителен процес“, когато режимът приоритизира дейността срещу турското малцинство в страната, Саманджиев става заместник-началник на Второ главно управление. От 1 февруари 1987 година преминава двумесечен курс за ръководни кадри в школа на КГБ в Москва. На 14 октомври 1988 година, при промяната в административното деление на страната, той оглавява новосъздаденото областно управление на МВР в Хасково, район с особена важност в контекста на „Възродителния процес“. През следващите месеци той участва активно и в действията на Държавна сигурност срещу възникващите по това време опозиционни групи и провежда срещи с техни ръководители, като Константин Тренчев, когото се опитва неуспешно да убеди да изолира етническите турци от Независимото дружество за защита правата на човека.
Кариерата на Красимир Саманджиев получава внезапен тласък с отстраняването на диктатора Тодор Живков през ноември 1989 година и опитите на новото ръководство на режима да прочисти ръководството на Държавна сигурност от компрометирани личности. В началото на 1990 година той е повишен в генерал-майор и поема ръководството на Второ главно управление, а от 25 януари е началник на новосъздадената Национална служба за защита на конституцията, в която трябва да се преобразуват основните подразделения на Държавна сигурност. Според негови изказвания от този период части от Държавна сигурност трябва да се прелеят в криминалната полиция, тъй като хората, които „искат да демонтират нашия социалистически строй и нас“, „ние не можем с политически средства на ДС да се занимаваме с тях... а трябва да ги търсим като криминални, като стопански престъпници“. Още на 18 януари той инициира създаването на работна група в МВР, която да започне систематичното унищожаване на архивни материали за незаконни или компрометиращи дейности на службите, както и личните дела на агенти, които не може да бъдат ползвани в бъдеще, а през следващите дни е особено настоятелен незабавно да започне работа в тази насока.
Два месеца по-късно Саманджиев е отново повишен и от 27 март става заместник-министър на вътрешните работи в първото правителство на Андрей Луканов. На 4 декември 1990 година парламентът изисква от МВР да предостави данни за народните представители, които са били сътрудници на Шесто управление на Държавна сигурност – Саманджиев е натоварен са тази дейност и целенасочено възпрепятства предаването на документацията, като дори изключва няколко сътрудници от предадения на парламента списък.
На 27 март 1991 година, след падането на кабинетите на Луканов, той е пенсиониран считано от 1 септември същата година. През следващите години избягва публични изявления, но първоначално участва в ръководството на основаната на 17 март 1995 година Асоциация на контраразузнавачите в България.
Награди Медал „За заслуги към сигурността и обществения ред“ (1970; за приноса си към присъдите за шпионаж на групата на Фуат Юмеров) Почетна значка на МВР (4 април 1980) Орден „Народна република България“ III степен (януари 1985) Медал „За укрепване на бойното сътрудничество“, Съветски съюз (10 октомври 1985) Орден „Народна република България“ III степен (17 април 1986, за участието си в т.нар. „Възродителен процес“) Орден „Народна република България“ II степен (20 ноември 1986, по повод 50-ата му годишнина)Дерменджиева, М., Да започнем лустрацията от ДАНС!
Бележки
Цитирани източници
Категория:Генерали от Държавна сигурност Категория:Родени в Свиленград Категория:Хора, свързани с Възродителния процес Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Членове на БКП