Арсений Охридски е православен духовник, последен охридски архиепископ през 1763 – 1767 година.
Биография Според народни предания е потомък на българския охридски род Баласчеви.Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123. Преди да стане архиепископ Арсений е пелагонийски митрополит. Той заема охридската катедра през 1763 година. През 1766 година пристига в Цариград и принуден от патриарх Самуил I Хандзерис на 16 януари 1767 година подписва документ, с който се отказва от архиепископската си титла, като отбелязва, че положението на Архиепископията ще се оправи, ако тя се предаде на Цариградската патриаршия. В този документ Арсений изрично отбелязва, че си запазва Пелагонийската катедра, но на 24 юни се отказва и от нея и тя е дадена на Натанаил Мъгленски. През 1767 година е принуден от да напусне поста, след което Охридската архиепископия е закрита и епархиите ѝ са подчинени на Цариградската патриаршия и присъединени към Драчката епархия.Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003. След тези събития Арсений се оттегля в келията на Зографския манастир в Карея, където остава до смъртта си.
Литература Ταχιάος, Α.-Α. Ο τελευταίος Αρχιεπίσκοπος Αχριδών. – Μακεδονικά, 12, 1972, 19-32
Родословие
Бележки
Категория:Охридски архиепископи Категория:Родени в Охрид Категория:Монаси в Зографския манастир Категория:Пелагонийски митрополити