„Орестия“ () на Есхил е единствената антична трилогия, която достига в пълния си вид до нас. Трагедията е поставена през 458 г. пр.н.е. Съставена е от три части – „Агамемнон“, „Хоефори“, „Евмениди“. Поетът разглежда всяка от тези трагедии като голяма съставка от една трилогийна цялост. „Орестия“ е най-късното произведение на Есхил, което е посветено на трагичната съдба на рода на Атрей. То е абсолютно сравнително постижение на античната драматургия, където читателят може да види смело поетическо новаторство.
Сюжет Сюжетът е съдбата на потомците на Атрей, над които тежи проклятието за ужасното престъпление на техния прадядо Атрей, който враждувал с брат си Тиест, убил децата му и нагостил Тиест с тяхното месо. Ето защо в рода на Атрей не се прекратяват тежките престъпления, породени от демона на отмъщението Аластор: синът на Атрей. Агамемнон принася в жертва на боговете дъщеря си Ифигения, а жената на Агамемнон – Клитемнестра – убива мъжа си с помощта на Егист, останалия жив син на Тиест. Синът на Агамемнон – Орест – отмъщава за баща си, като убива майка си и Егист. След като убил майка си, Орест бил „очистен“ от Аполон. Благодарение на тази божествена намеса, родовото проклятие загубва силата си и се прекъсва веригата от престъпления.
Особености Наличие на митологична основа – гибелта на Агамемнон; Има значение на исторически извор; Изграждане на действието спрямо перипетия (обрати); Внушително изображение на катастрофалните падения; Многобройни второстепенни образи и въвеждане на втория актьор; Нарастване на драматизма; Героите – личности, наясно със себе си и каузата си; Ясно изразени политическите възгледи на автора; Важна част са както монолозите, така и диалозите;
Мотиви и проблеми Мотив за родовата мъст; Мотив за невярната жена, която коварно убива мъжа си; Мотив за скритата логика на човешките отношения; Проблем между матриархат и патриархат; Проблемът за престъплението и наказанието – двупланов;
Централни образи в трилогията Агамемнон – цар на Аргос, съпруг на Клитемнестра, баща на Орест, Ифигения и Електра. Мъдър воин, намиращ се под знака на трагическата ирония. Противоположен и противопоставящ се образ на Клитемнестра. Клитемнестра – съпруга на Агамемнон, любовница на Егист, майка на Орест, Електра и Ифигения. Твърда до демоничност, праволинейна, без да бъде статична и еднотонна. Не се разкрива самоцелно и абсолютно. Злоба, коварност, лицемерие са епитетите, които най-добре я описват. Егист – представен е като тиран узурпатор, който получава трона от жена си Клитемнестра, чийто любовник и съучастник в престъплението – убийството на Агамемнон е бил. Орест – син на Агамемнон и Клитемнестра, брат на Електра. Единен и многообразен образ. Решителен в действията си. Проявява се като добър и изкусен актьор. Електра – дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра, сестра на Орест. Нерешителна, съмнителна. Дойката – притежава буден, примитивен ум и човешко сърце. Със своята делничност, контрастира на високопоставените фигури. Тя е едно от човешки съчувстващите същества. Има точна и ясна позиция по въпросите. Пилад– образът притежава праволинейност на действието. Представител на това добро средно съсловие, образец на честност и на здрав разум.
Структура на трагедията В античната трагедия реалните събития стават зад сцената. Пролог – в тази част се открива трагедията без да се изпълняват песни. Странично лице или някой от актьорите представя действащите лица и конфликта, който ще се разглежда. Парод – хорът заема мястото си на орхестрата с маршова стъпка, изпълнявайки песен. Тази част играе роля на повествователно встъпление. Епизоди – в тях се наблюдава развитието на драматичното действие чрез диалогични и монологични части. Стазими – това са части, състоящи се от две части – строфа и антистрофа. Ясно диференцирани от епизодите. На сцената остава само хорът, който пее статично и неподвижно. Екзод – край, завършек на действието на трагедията. Хорът напуска орхестрата с песен и маршова стъпка. Хорът е най-важното действащо лице. Той се обръща към публиката, за да разясни нещо, представено в епизодите.
Части на трилогията Първа част: „Агамемнон“ Сюжет Първа част, наречена „Агамемнон“ (на гръцки Ἀγαμέμνων), представя смъртта на Агамемнон при завръщането му от Троя. Убива го съпругата му Клитемнестра, отмъщавайки за дъщеря им Ифигения. Действието на трагедията се развива в Аргос, в двореца на Агамемнон, и започва когато огньовете, запалени по планинските върхове, възвестяват за падането на Троя. Хорът на аргоските старци пее мрачни песни за принасянето на Ифигения в жертва. Глашатаят, който известява за пристигането на царя, е принуден да съобщи и за трагедията, която сполетяла голяма част от гръцката флота. Агамемнон влиза в дома си, за да се срещне лице в лице със съдбата си. Краят на трагедията завършва с предсмъртния вик на Агамемнон. Отсега нататък Аргос ще бъде управляван от Клитемнестра и нейния любовник – Егист. Хорът отказва да ги признае и ги заплашва със скорошното отмъщение на Орест.
Анализ Пародът на Агамемнон говори за две престъпления – едното е делото на Парис, а другото – на Агамемнон; без съмнение второто е по-съществено. Хорът смята за осъдително решението на вожда да пожертва дъщеря си и обвинява Агамемнон в безумна дързост. Трагедията показва свързаност между Приамидите и Агамемнон чрез идеята за прекомерното щастие. Точно това щастие води до катастрофата. След значителни размишления, хорът променя своето отношение към Агамемнон и изрично го заявява, когато го посреща.
И когато провождаше нашата рап По Елена (не крия), ти беше за мен Безразсъден човек, неспособен водач И кормчия на своята мисъл, че ти бе подкарал на смърт, Пряко воля народна, войската. Но сега дружелюбно и с цяло сърце Поздравявам достойните воини аз. /Ст. 799 – 806/
Хорът е първостепенно действащо лице в диалога. Началните му песни са експозиция спрямо събития, с които зрителят тепърва ще се запознае. Чрез парода той се представя като пълноценен трагически герой. Осъществява градацията на трагическото напрежение. Този похват цели да поддържа напрежението до срещата с Агамемнон. Хорът е този, който внася тон на тревога. След дълги размишления, той достига до следната теза – престъплението неизбежно ражда нови престъпления.
В тази част Есхил разкрива своите социални възгледи. Речта, с която си служи Агамемнон, е пример за умереност. Законът за родовата мъст го обвързва с предците му, въпреки личната му невинност. Хорът по никакъв начин не осъжда Агамемнон като потомък на престъпен род. Егист и Клитемнестра, които обосновават извършеното убийство със закона за кръвната родова мъст, и хорът, който не приема доводите им, принадлежат на различни епохи, които по различни начини оценяват отмъстителния акт.
От гледна точка на правото, начинът, по който се извършва престъплението, е без значение. Следователно няма значение, че Егист е убил чрез подлост. Но тъкмо тази подлост на страхливец получава драматургическо значение, чрез което се обосновава враждебността на хора в тази част на трилогията. От друга страна нямат значение личните качества на жертвата. Агамемнон, който показва мъдрост и благочестие, все пак пада мъртъв, защото е потомък на Атрей. Отличителните му качества са от значение за развоя на действието. Те са тези, които успяват да въздействат и да вдъхновят Орест. След смъртта на Агамемнон недомлъвките, изказани по-рано, се превръщат в основна теза на частта.
Ала има закон: ако земната твърд Е поръсена с кървави капки, кръвта иска кръв! Та убийството вика за мъст, за ериния! Заради нявгашна смърт Тя беди връз бедите натрупа. /ст. 400 – 404/
Hизостта на Егист и Клитемнестра не подлежи на съмнение. Те все пак убиват достойния Агамемнон. Кръвопролитието подлежи на съд и често присъдата е осъдителна. Към края на частта се появява образът на Касандра – трагична, с това, което е преживяла, и това, което тепърва ѝ предстои. Тя е тази, която предрича гибелта на Агамемнон. Зловещата атмосфера достига своя кулминационен момент със сцената с видението на троянска пророчица за предстоящото убийство на Агамемнон. Идеята за проклятието, което се предава по наследство, се е запазила в пълна сила, но то действа чрез съзнателната воля на хората.
Лицата в трагедията Страж Хор от аргоски старейшини Клитемнестра Вестител Агамемнон Касандра Егист
Пролог Трагедията започва в дома на Атреевци (Атрей – цар на Микена, баща на Агамемнон и Менелай). Стражът стои на пост и говори. Очаква вест дали Троя е паднала в плен. Блясва огнен знак – това е вест, че Троя е превзета: „... взет е Илион! Това ми казва блясъкът на огъня!“ Стражът ще тича да съобщи добрата новина на съпругата на Агамемнон. Има нещо тайно, нещо скрито, нещо което се премълчава още в началото на трагедията: „За другото мълча. Върху езика ми е стъпил вол. А този дом, да можеше, би казал всичко. Който знае, с него аз говоря, но не знае ли – и аз не знам.“
Излиза стражът. Влиза хорът.
Парод Хорът пее за съдбата, сполетяла героите, участвали в Троянската война: за смелите Агамемнон и Менелай, за престъплението на Парис и „жена многомъжна“ (Елена). Аргоските старейшини споменават, че са останали и не са участвали във войната, защото вече са стари: „А ние, с презряната старческа плът, не потеглихме в бран, а останахме тук и подкрепяме днес връз тоягите своята мощ на деца.“ Хорът се обръща към Клитемнестра така: „Ти, о дъще на цар Тиндарей, Клитемнестро, царице, какво се е случило? Що си узнала, кажи! И каква новина те накара да жертвуваш дари?“ Следват строфа и антистрофа, в които става ясно, че птиците на Менелай и Агамемнон по време на лов са разкъсали „зайка с утроба непразна“. По-нататък хорът казва нещо много важно и показателно за трагедиите на Есхил: „Зевс ни води към добро, той е дал могъщ закон: чрез страданието – ум!“ Артемида изпраща на корабите силен вятър, разярена заради убийството на заека. За да спре вихърът Агамемнон принася дъщеря си Ифигения в жертва: „И принесе той във жертва свойта дъщеря, за женоотмъстителния поход път на войската да стори.“
Първи епизод Влиза хорът. Разговаря с Клитемнестра. Тя съобщава благата вест, че Приамовият град е превзет. Става ясно, че градът е превзет от тази нощ. Клитемнестра разказва за огнения знак и за стража, който е дошъл да ѝ обади добрата новина. Хорът се радва.
Първи стазим Хорът разказва за Елена и Менелай. Пее за последиците от войната – колко много воини са загубили живота си заради Елена: „Оплакват едного, че бил юначен мъж, а другиго – че славно паднал в битките заради чужда жена“. Гражданите са гневни: „Болка и мисъл зла пълзи срещу двамината вождове... А тежка е речта на гневни граждани“. Клитемнестра управлява сама, без мъжа си. Хорът казва: „Присъщо е при женска власт да се въздава слава предивременно. Жената лесно вярва, и разнася се крилат слухът. Но с бърза смърт умира възвестеното от женски глас.“
Втори епизод Хорът очаква вестител: „След миг ще разберем дали сияйните огньове и сигналите на пламъка са истинни, или като видение насън ни мами блясъкът им радостен.“ Вестителят влиза. Радва се, че се е завърнал. Съобщава, че Агамемнон се е върнал жив: След толкова години с ясни погледи срещнете царя днес тъй, както някога преди! Че иде Агамемнон, носейки в дълбоката ви нощ лъчи от слънцето.“ Хорът и вестителят си говорят. Вестителят разказва за премеждията си по време на войната. Клитемнестра влиза за малко като говори за своята съдба докато мъжът ѝ е бил на война: „Той предана ще найде в къщи своята съпруга, вярна кучка на палата му, добра за него, зла за враговете му, във всичко друго – същата. И ни един печат не е разбила през годините. И с никой мъж не знае грешни радости, тъй както и да багри в кръв оръжие.“ Клитемнестра излиза. Хорът пита вестителят дали Менелай е жив. Той отвръща, че е имало буря и Менелай е изчезнал.
Втори стазим Отново хорът пее за Елена.
Трети епизод