Александър Николов Протогеров е български офицер (генерал-лейтенант), политик и революционер. Той е сред най-значимите личности в освободителното движение на македонските българи, като последователно заема ръководни позиции във Върховния македоно-одрински комитет, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация. Използва псевдоними като Люба, Аминов, Ангел Летов, Вълчан, Дядо Ангел, Илия, Хралупата.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 343 – 344. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 1909К, оп.1
Биография Ранни години Александър Протогеров е роден на 28 февруари 1867 година в Охрид. На 5 октомври 1882 година постъпва на военна служба. Учи във Военното на Негово Княжеско Височество училище и като юнкер е доброволец в Сръбско-българската война (1885). През 1887 година завършва Военното училище и на 27 април е произведен в чин подпоручик и назначен на служба в пехотата. Служи във 2-ри пехотен искърски полк и 9-и резервен пехотен полк. На 18 май 1890 година е вече поручик. На 2 август 1894 година става капитан и служи като адютант в 1-ва бригада на 5-а пехотна дунавска дивизия. Служи в Русе, където е ръководител на Българските освободителни братства и помощник на местното македоно-одринско дружество. По-късно служи като командир на дружина от 32-ри пехотен загорски полк и като началник на 32-ро полково военно окръжие.
Участие в националноосвободителната борба
Става член на Върховния македоно-одрински комитет. При разкола на организацията застава на страната на Иван Цончев. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.
От 1 януари 1903 година капитан Протогеров временно преминава в запаса. Ръководи чета в Малешевско, Петричко, Поройско и други.
Начело на голяма и добре въоръжена чета, предназначена за Охридския край, между 12 и 14 април 1903 година води тежък бой с многобройна турска войска недалеч от границата край Габрово, където е ранен и изнесен от огневата линия от поручик Илия Балтов. В сражението при Габрово загиват Софроний Стоянов, Димитър Милев и Борис Сугарев.
На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет. Като временен председател на Върховната комисия на македонските братства и като лидер на върховистите цончевисти през лятото на 1903 година Протогеров се среща с пристигналия в София организатор на сръбската пропаганда в Македония Светислав Симич.
След Илинденско-Преображенското въстание Протогеров, който е най-убеден и последователен привърженик на идеята за разбирателство между Върховния комитет и ВМОРО, установява контакти със задграничните представители на ВМОРО Христо Татарчев и Христо Матов. Първоначално двамата задгранични представители са склонни към сътрудничество, но впоследствие се отдръпват, тъй като на 14 октомври съвещание на дейци на ВМОРО в София решава, че въпросът за сътрудничество с върховистите ще се решава от окръжните и от Централния комитет, а не от Задграничното представителство.
През 1904 – 1905 година Протогеров е отново в армията. От пролетта на 1905 организира четите на ВМОК в Серския революционен окръг в борбата им с турците и санданистите. През април 1905 година прави опит да премине Вардара и да навлезе в Западна Македония, но четата му е спряна и обезоръжена от войводата на Струмишкия окръг Христо Чернопеев. По настояване на ВМОРО през ноември 1905 година върховистите прекратяват дейността си в Македония и Протогеров се връща на служба в армията с чин майор. По-късно защитава бившите си съратници, повечето от които вече покойници, когато Македонският научен институт започва да издава спомени на дейци на ВМОРО в средата на 20-те години на XX век, в които силно се критикува дейността им.Гребенаров, Александър. БЕЛЕЖКИ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЦК НА ВМРО ЗА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ ПРЕЗ 1927 ГОДИНА, grebenarov.blogspot.com
В годините 1910 – 1912 година подполковник Протогеров заедно с подполковник Климент Кръстев, майор Петър Дървингов и майор Борис Дрангов застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет.
В 1911 година става полковник и е избран за запасен (резервен) член на Централния комитет на ВМОРО, а след убийството на Христо Чернопеев в 1915 година е редовен член на ЦК.Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.41.
Участие във войните за национално обединение
С обявяването на мобилизацията през 1912 година е назначен за началник-щаб на партизанските формирования за действие в тила на турската армия, за което организира около 60 чети. По-късно този щаб е преобразуван в Щаб на Македоно-одринско опълчение с командир генерала от запаса Никола Генев. Александър Протогеров като пръв негов заместник и командир на Трета опълченска бригада в Балканската война, участва в пленяването на корпуса на Явер паша. Награден е с орден „За храброст“ IV и III степен. През Междусъюзническата война (1913) с бригадата си действа срещу сърбите и черногорците при Султантепе.
След избухването на Първата световна война (1915 – 1918) Протогеров заедно с други дейци на ВМОРО активно работи за намеса на България на страната на Централните сили. Протогеров участва активно във формирането на 11-а пехотна македонска дивизия и става командир на нейната 3-та пехотна бригада. Участва в сраженията при Криволак, Градец и Богданци. В 1916 година участва във формирането на Планинската дивизия и става неин командир, на 1 април 1917 е произведен в чин генерал-майор, а по-късно поема командването на Моравската военноинспекционна област (1917) и началник на българските войски в Поморавието в Източна Сърбия. През 1917 г. участва в потушаването на въстанието в Моравско, след това е началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (ДСГОП). През 1918 година е комендант на София и ръководи потушаването на Владайското въстание.Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата световна война (1914 – 1918): Сб. от документи. Централен военен архив, Издателство „Гутенберг“, 2004, стр. 426.
Назначен е за директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, която е пръв опит за държавно планиране в условията на война.
Революционна дейност във ВМРО В ЦК на ВМРО с Тодор Александров и Петър Чаулев
След войните за национално обединение в 1918 година участва в дейността на македонските бежански братства. Представител е на Охридското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.
Заедно с Тодор Александров залягат за присъединяване на Македония към България и изпращат меморандуми до Великите сили, което ги вкарва в конфликт с Временно представителство на бившата ВМОРО.Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.71 – 72. В началото на 1919 година с окръжно участва във възстановяването ВМРО се включва в ръководството на организацията в ЦК с Тодор Александров и Петър Чаулев, като отговаря за четническата дейност във вътрешността на Македония. На 4 ноември Протогеров и Александров са арестувани заедно с депутати, редактори на вестници и други като виновници за войната. Първо Александров, а по-късно и Протогеров с помощта на войводата Михаил Радев успява да избяга от затвора.
През април 1920 година Протогеров последователно посещава Австрия, Унгария, Албания, като договаря подкрепа и съвместни действия срещу Югославия.Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.94. По въпросите за автономия и независимост на Македония, отговаря на д-р Христо Татарчев така:
Въпреки напредналата си възраст застава начело на чета през юли 1920 година в Битолско. Като ръководител на Битолския революционен окръг на ВМРО в Тирана през 1921 година Александър Протогеров разговаря с федералистите Филип Атанасов, Павел Христов, Ангел Василев, Христо Цветков и Крум Зографов за примирие и съвместна дейност и привличане на албанските революционери на тяхна страна (косовския албански комитет на Реджеп Митровица и Бедри Пеяни, с Хасан бей Прищина и Ахмед Зогу). Постигат съгласие да установяват ръководните си органи в Албания, за да се разграничават от управляващите среди в България. Тодор Александров скоро след това отхвърля договореностите. Федералистите канят на нова среща Александър Протогеров във Виена, но той отказва.Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 107 – 108.
Александър Протогеров и Петър Чаулев не одобряват действията на Тодор Александров по време на Деветоюнския преврат от 1923 година и подкрепата от ВМРО за Демократическия сговор. През 1924 г. генерал Протогеров заедно с Петър Чаулев и Тодор Александров, присъства на преговори с Коминтерна във Виена. Протогеров и Чаулев подписват т. нар. Майски манифест за сътрудничество с комунистическите партии на Балканите, за което двамата са упълномощени от Александров. Само три месеца след това, заедно с Александров, оттегля подписа си от манифеста, за разлика от Чаулев, а след публикуването му на 18 юли 1924 година се разграничават от него в обширно изложение. Започва търкане между Александър Протогеров и Тодор Александров, като първият участва на Струмишкия окръжен конгрес заедно с Георги Атанасов и Алеко Василев, чийто отношения с Тодор Александров са отдавна обтегнати. Въпреки това, двамата заминават за Пирин планина, където трябва да се проведе конгрес на Серския революционен окръг, но междувременно Тодор Александров е убит на 31 август 1924 година.Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 126 – 132 Въпреки убийството генерал Александър Протогеров взима участие в конгреса като член на ЦК.
В ЦК на ВМРО с Иван Михайлов и Георги Попхристов
Въпреки че е член на ЦК на ВМРО, след убийството на Александров, Протогеров постепенно губи влиянието си в Организацията. На 3 септември 1924 година е принуден да дава обяснения пред специална следствена комисия, като заподозрян по убийството на Тодор Александров. При тези обстоятелства той подписва окръжно, с което на практика развързва ръцете за елиминирането на редица дейци на ВМРО и довело до т. нар. Горноджумайски събития.Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.132 – 133. След това, в разрез с устава и правилника на ВМРО, е принуден да назначи Иван Михайлов за секретар на ЦК, както и за едноличен отговорник за Спомагателната организация на ВМРО, което го прави фактически лидер на Организацията. Малко по-късно по нареждане на Михайлов е убит третият член на ЦК – Петър Чаулев. След това, приближени на Михайлов принуждават Протогеров да се оттегли от активна обществена дейност и да емигрира. Сломен и останал без средства генералът се мести във Виена. Там той се свързва с пълномощник на унгарското правителство, което преди Първата световна война е субсидирало ВМРО, и то възстановява довоенната субсидия на Организацията. С променено самочувствие ген. Протогеров се завръща в София, където по идея на членовете на задграничното представителство решава да се върне към активна организационна дейност. Така фактически започва да се формира ново крило в Организацията, наречено „протогеровисти“.Едно разкритие за междуособните борби във ВМРО през 1924 – 1934 г. Списание „България – Македония“, Брой 1, 2010 г.