Богатир () са тип бронепалубни крайцери на Руския императорски флот от началото на 20 век. В руския флот са класифицирани като крайцери 1-ви ранг. Проектът е разработен от немската компания „Вулкан“ (AG Vulcan Stettin), която построява главния крайцер – „Богатир“. Още три крайцера са построени в Русия – „Олег“, „Кагул“, „Очаков“. Освен това, е започнат и още един крайцер – „Витяз“, но той е унищожен от пожар по време на строителството.

Избор на концепция за разузнавач на далечни разстояния През втората половина на 1890-те години има постепенна преориентация в активностите на руската външна политика за Далечния Изток. При това рязко нараства вероятността за сблъсък с Япония, която също има активна и агресивна политика в този регион. Във връзка с тази опасност възниква необходимостта от създаване на мощен флот в Тихия океан, превъзхождащ по сила японския.

На 27 декември 1897 г. се състои особено съвещание на ръководството на руския флот под председателството на генерал-адмирала. В лицето на новите тенденции съвещанието препоръчва съсредоточаването в Тихия океан към 1903 г. 10 ескадрени броненосеца, 5 броненосни крайцера, 10 бронепалубни крайцера по 5000 – 6000 тона водоизместимост и 10 бронепалубни крайцера по 2000 – 2500 тона. „Крайцерите – разузнавачи при ескадрата на далечни разстояния“ трябва не само да водят разузнаване, но и да участвоват в ескадреното сражение, а също и самостоятелно да действат по комуникациите на противника.

На 20 февруари 1898 г. Николай II утвърждава особена корабостроителна програма „За нуждите на Далечния Изток“. В числото на останалите кораби, и с оглед на корабостроителната програма от 1895 г., се предполага построяването на 6 крайцера с водоизместимост 5000 – 6000 тона. Веднага след това управляващия Морското министерство на Руската империя – Павел Петрович Тиртов – нарежда на Морския технически комитет (МТК) да разработи задание за проектирането на новите кораби.

Определяйки изискванията за този разузнавач специалистите на МТК се стремят да получат крайцер, по-силен и бърз, отколкото са аналогичните крайцери в японската и британската флоти. Като най-сериозен и вероятен противник се разглеждат японските бронепалубни крайцери от типа „Касаги“. Проектът на тези крайцери е разработен на основа крайцера „Такасаго“, построен за японския флот от британската компания „Армстронг“ (Armstrong Whitworth). „Касаги“ и неговият систършип (близнак по проект) „Читосе“ са построени в САЩ, имат нормална водоизместимост от 4760 – 4900 тона (пълното приближава 6000 тона), скорост 22,5 възела и са въоръжени с две 203 mm оръдия в краищата и десет 120 mm оръдия в бордови установки. Тези кораби са смятани за най-боеспособните бронепалубни крайцери на японския флот и руския проект трябва да ги превъзхожда.

Съгласно заданието новите крайцери трябва да имат скорост при пълен ход 23 възела, далечина на плаване не по-малко от 5000 мили при 10 възела ход. Предвижда се използването на водотръбните котли на „Белвил“. Специалистите на артилерийския отдел на МТК решават да поставят на крайцерите 12 152 mm оръдия Кане, смятайки, че за единица време те могат да изстрелят повече метал, отколкото японските противници с тяхното смесено въоръжение. 203 mm оръдия са признати за преклалено тежки за крайцерите, а 120 mm – за прекалено леки. Освен това допълнително те трябва да носят 12 75 mm и 8 47 mm оръдия за отбиване на атаките на миноносците. Предвиждат се и шест торпедни апарата.

Водоизместимостта на крайцерите е ограничена по икономически съображения на 6000 тона, което при зададените параметри по скорост, далечина и въоръжение изключва поставянето на бордов брониран пояс. Затова МТК счита за възможно да се ограничи с карапасна бронирана палуба, без да задава конкретната ѝ дебелина. Броневата палуба трябва да се допълва от бордовите въглищни ями и кофердами. Защитата за личния състав е напълно игнорирана.

Избор на проект Независимо от определените успехи на руското корабостроене, мощностите на руските стапели и заводи се оказват недостатъчни за удовлетворяването на незабавните нужди на флота. За това през 1898 г. е решено да се предаде част от поръчките за военни кораби по програмата от 1898 г. на чуждестранни компании на конкурсен принцип. Сред тях са и три крайцера-далечни разузнавачи. В същото време мощностите на руската промишленост са задействани в недостатъчна степен.

Конкурсът за проект на крайцер от 6000 тона

Съставените в кратки срокове „програми за проектиране“ са изпратени на руски и чужди заводи през април 1898 г. С тях се определят условията за получаване на договор при съответствие със зададените характеристики – срок за построяване 28 месеца и стойност 4 милиона рубли.

Спешността принуждава управляващия Морското министерство да заповяда на конкурсната комисия да пристъпи към окончателното обсъждане без да изчака получаването на всички проекти от заинтересованите производители. В резултат на това в конкурса участват пет компании – Невския завод, италианската фирма „Ансалдо“, немските „Германия“ (Germaniawerft), „Шихау“ и „Ховалдсверке“. Макар по огнева мощ и защита на артилерията за най-добър да е признат проекта на фирмата „Шихау“, комисията преценява, че по най-добре проекта е отразен в пределите на определената водоизместимост в проекта на фирмата „Германия“ – филиал на известния концерн „Круп“. Съответното решение е взето на 3 юли 1898 г., а на 27 юли 1898 г. Николай II дава разрешение на поръчка на кораба. На 4 август 1898 г. е сключен договорът с компанията „Германия“ за постройката на крайцера „Асколд“.

Освен това, без какъвто и да е конкурс, на 11 април 1898 г. сключен и договор с американската фирма „Крамп“ (William Cramp and Sons) за строежа на още един крайцер с водоизместимост 6000 тона – бъдещия „Варяг“. При това Уилям Крамп не представя даже ескизен проект и предлага на Морското министерство да вземе като прототип „Касаги“, по-рано построен от неговата компания. Самият факт за тази поръчка се обяснява с напоритостта на У. Крамп, съумял да „убеди“ руските чиновници да му дадат две изгодни поръчки.Освен „Варяг“ У. Крамп получава договора за строеж на ескадрения броненосец „Ретвизан“.

Проектът на фирмата „Вулкан“

На 20 юли 1898 г., вече след края на конкурса, своя проект предоставя и немската фирма „Вулкан“ (AG Vulcan Stettin). По своите основни конструктивни решения проектът представлява мащабно намаления броненосен крайцер „Якумо“, построен от „Вулкан“ за японския флот. Сравнявайки този проект с победителя в конкурса, специалистите на МТК стигат до извода, че предложението на фирмата „Вулкан“ изглежда много по-привлекателно. Особено значима е доста по-силната бронева защита за артилерията и наличието на удебелени надлъжни прегради.

Макар външно проектът много да прилича на „Якумо“ и да изглежда като негово умалено копие, ограничената водоизместимост не позволява да се постави и брониран пояс и води до съществено намаляване както на артилерията, така и на нейната защита. Заедно с това, изискванието за скорост от 23 възела изисква поставяне на по-мощни машини, а също и намаляване на ширината на корпуса и отказ от двойни бордове в краищата. В резултат на това, проектът на фирмата „Вулкан“ е признат за най-добър, с някои уговорки, и на 4 август 1898 г. е сключен контракта за строеж на главния крайцер. Фирмата се задължава да предаде кораба след 24 месеца, без да се брои времето за утвърдяване на спецификациите и чертежите. Едновременно е постигнато съгласие за предаване на руската страна на техническата документация за организация на строителството на крайцери от този тип в руски корабостроителници. Фактически договорът не е съставен напълно адекватно, което изисква сключването в края на 1899 г. на нов договор с „Вулкан“ за предаване на документацията срещу допълнително заплащане.

Техническия проект е представен за разглеждане на МТК на 4 октомври 1898 г. След разглеждането му МТК изказва 110 забелжки и предложения. Особено остро се поставя въпроса за типа на котлите. Специалистите на МТК настояват за котли система „Белвил“, с добра репутация в руския флот, но немците настойчиво предлагат поставяне на крайцера на по-леките и компактни котли на „Норман“. Независимо от възраженията на МТК, временно управляващия Морското министерство вицеадмирал Фьодор Карлович Авелан поддържа предложенията на фирмата. Доработката на проекта продължава в течение на цялата 1899 г., даже след началото на строителството на крайцера „Богатир“ на стапелите в Щетин.

Конструкция Корпус и архитектура

Крайцерите от типа „Богатир“ са трикоминни, двумачтови кораби с развит полубак и полуют. Корпусът е нитован, изграден по бракетната система,Бракетная система//Военная энциклопедия: в 18 т., под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915. от стоманени листове и профили. Вертикалният кил е водонепроницаем по протежението на двойното дъно и преминава в краищата към лети щевни. В носа има форщевен с таран, в кърмата – ахтерхщевен. По двете страни на кила има по пет стрингера, а в района на машинните отделения по шест. Между тях са шпангоутите с шпация през 1 m. Към набора са присъединени листовете на обшивката, които се крепят с припокриване по хоризонтала и допрени по вертикала.

Крайцерът има три плътни метални палуби, лежащи на бимсове. Височината на междупалубното пространство е 1,98 m. Горната палуба е покрита с тик, останалите с линолеум. За осигуряване на непотопимостта корпуса има 16 водонепроницаеми прегради, които го разделят на 17 водонепроницаеми отсека. Надлъжно по борда на нивото на водолинията са устроени кофердами. Тях се предпола да бъдат пълни с целулоза, но отрицателните отзиви от употребата на материала попречват изпълнението на замисъла и крайцерите служат с празни кофердами. Въглищните бункери също са разположени по бордовете, както над, така и под бронираната палуба и служат за допълнителна защита.

Корпусът е тройно боядисан отвън и отвътре, а подводната му част освен това е покрита със специално вещество за защита от корозия и полипи. Общата маса на корпуса, заедно с бронята, е 3490 t, а неговата стойност се оценява на 2 532 510 рубли. За съединяването на корпусните конструкции са изразходвани 1 823 000 нита.

Брониране Бронираната палуба е главната защита на корабите. Тя е карапасна, тъй като по форма напомня корпуса на костенурката. Хоризонталният участък на палубата се издига над водолинията на 75 sm и се спуска към бордовете под ъгъл 34° на 135 sm под водолинията. Също палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бронеплочите са поставяни на водонепроницаема стоманена риза и се крепи с болтове. За палубната броня е използвана екстрамеката никелова стомана на Ижорския завод, която при попадение на снаряд под малък ъгъл, не се чупи, а образува влъбнатина. Страничните стени (гласисисите), прикриващи издадената част на палубата над машинното отделение имат дебелина 85 mm; котелните кожуси (димоходите) – 30 mm. Бойната рубка – 140 mm, кърмовата траверса, защитаваща входа в рубката – 100 mm; тръбата за защитата на кабелите и механизмите от рубката към централния пост – 70 mm. Оръдейните кули – стени 125 mm и 90 mm покрив, подаващите тръби към тях – 73 и 51 mm. Елеваторите за подаване на боеприпаси – 35 mm. Бронираните щитове на бордовите оръдия – 25 mm.

Артилерийско въоръжение