Хроничният лимфедем (lymphoedemaе) е трайно и развиващо се увеличаване на обема на определена част от тялото, породено от лимфен застой вследствие на вродени или придобити изменения в лимфната система.
Първичните лимфедеми не са често срещани, тъй като рядко достигат до клинична изява. Етиологичните фактори най-общо са: аномалии в развитието на лимфните съдове или външни фактори, които спират нормалното развитие на лимфните съдове и възли.
Вследствие на тези аномалии или промени в лимфната система настъпва недостатъчност на лимфния дренаж. Така кожата или подкожието се оводнява, образувайки мек едем (подуване), който нараства прогресивно. Поради обогатяването на тъканта с белтъчини постепенно мекият едем се превръща в твърд.
Болестта минава през четири стадия: при първия отокът само се появява. При втория отокът е постоянен, но изчезва или се появява нощем. При третия стадий едемът е траен и не се скрива. При последния стадий се получават деформации на крайника и обемът му се увеличава.
Симптомите на лимфедема могат да се разделят на външно видими и на такива, които само пациентът може да усети.
Сред външно видимите са:
подуване на части от ръцете или краката, включително на пръстите на ръцете или краката; подуване на целите ръце или крака; податливост на възпаления и обриви; пигментация на кожата; ясно видими бръчки и набраздявания на кожата; ограничена подвижност.
А симптомите, които могат да се усетят, са:
умора и тежест в крайниците; дискомфорт или болка; изтръпване; бърза умора на дадения крайник; повтарящи се (рецидивиращи) инфекции като лимфангит; загрубяване или втвърдяване на кожата (фиброза).
Източници
Категория:Заболявания на вените, лимфните съдове и лимфните възли Категория:Лимфна система