Отбранителните сили на Обединените нации – ОСОН (UNPROFOR или Force de Protection des Nations Unies) е първата мисия по опазване на реда на Организацията на обединените нации в Хърватия и Босна и Херцеговина по време на войната в Югославия.
Мисията е сформирана през 1992 г., а мандатът ѝ свършва през март 1995 г., като тогава тя бива преструктурирана в три подразделения: в Република Македония са разположени войски за предотвратяване на конфликтни ситуации към ООН, наречени: United Nations Preventive Deployment Force (UNPREDEP); в Хърватия – операция за опазване на мира, наречена United Nations Confidence Restoration Operation in Croatia (UNCRO); в Босна и Херцеговина остават преструктурираните сили по опазване на мира, като техният мандат е преструктуриран и операциите, които извършват, поемат друга насока. Те биват заменени с операции от страна на Европейския съюз и НАТО през декември 1995 г.
Участници в мисията Отбранителните сили на Обединените нации – ОСОН (UNPROFOR) е сформирана от 39 000 военни. Участниците в мисията са военни служители от Аржентина, Австрия, Бангладеш, Белгия, Бразилия, Канада, Колумбия, Чехия, Египет, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гана, Индия, Индонезия, Шотландия, Италия, Литва и още 23 държави от целия свят.
Според ООН по време на мандата на мисията е имало 167 смъртни случая, като от тях 3-ма души са били военни наблюдатели, 159 са били военни служители, 1 член на цивилната полиция, 2 международни и 2 местни доброволци.
Командири на мисията: лейтанант-генерал Сатиш Намбир (от март 1992 до март 1993) лейтанант-генерал Ларс Ерик Шалгрен (от март 1993 до юни 1993) генерал Жан Кол (от юни 1993 до март 1994) генерал Бртрант де Сувил де ла Пресел (от март 1994 до март 1995) генерал Бернард Жанвиер (от март 1995 до януари 1996)
Ключови офицери: майор-генерал Люйз Макензи – отговарящ за район Сараево (1992) генерал Филип Морилон (от октомври 1992 до юли 1993) лейтанант-генерал Франсоа Брикюмонд (от юли 1993 до януари 1994) лейтанант-генерал Сир Майкъл Роус (от януари 1994 до февруари 1995) лейтанант-генерал Рупърт Смит (от февруари 1995)
Мандат на мисията Хърватия ОСОН (UNPROFOR) е създаден с резолюция 743 към Съвета за сигурност на ООН от 21 февруари 1992, по време на хърватската война за независимост. Първоначалната цел на мандата е била да осигури условия за мирни преговори и защитата на 3 демилитаризирани, безопасни територии обособени като Защитени зони към/на ООН, локализирани в различни региони преди Република Хърватия да бъде приета като член на Организацията на обединените нации. Те били конктролирани от себепровъзгласилата се Република Сръбска Крайна.
През 1992 мандатът обхванал т.нар. „розови зони“, контролирайки достъпа до защитените зони на ООН (резолюция 762), също обхванал граничния контрол и проверката на цивилни с достъп до розовите зони (резолюция 769), както и контрол над демилитаризацията на Превлашкия полуостров до Дубровник (резолюция 779).
Босна и Херцеговина За разлика от този в Хърватия, мандатът на ООН в Босна и Херцеговина не е да съблюдава вече съществуващо примирие, а да опази населението на страната живо, докато войната приключи. Мандатът тук реално може да бъде разделен на 4 фази, като първоначалните отговорности продължавали, дори когато нови такива били добавяни.
1-ва фаза – помощ към/за Сараево – с начало 5 юни 1992 ОСОН (UNPROFOR) носи отговорност за защитата на летище Сараево, както е било уговорено в резолюция 758, за хуманитарни цели. UNPROFOR прокарва безопасен коридор за конвои с помощи между летището и града. 2-ра фаза – Ескорт на хуманитарна помощ – на 14 септември 1992 UNPROFOR получава мандат от Съвета за сигурност на ООН за протекция на конвоите с хуманитарни помощи, както изисква главният комисар за бежанците към ООН, както и да бъде предоставен наземен превоз през затруднени територии. 3-та фаза – Защита на безопасни територии – следващото разширение на мандата било на 16 април 1993, когато резолюция 819 от Съвета за сигурност на ООН обявява град Сребреница за защитена територия, свободна от въоръжени атаки или други вражески актове. По-късно през май 1992, градовете Бихач, Сараево, Горадже, Зепа и Тузла също стават защитени зони/територии. 4-та фаза – Мониторинг на Мюсюлманско-Хърватската федерация и Зоните без оръжие – ОСОН (UNPROFOR) мониторира подсигурените със съдействието на САЩ примирия в Босна през февруари 1994, създавайки т.нар. Мюсюлманско-Хърватска федерация. ОСОН (UNPROFOR) е бил отговорен за зоните на разделяне и пунктовете за контрол на оръжия. В допълнение UNSB оторизира увеличаването на силите на мандата, за да може да мониторира зоните, в които са забранени оръжията, но всъщност операцията никога не влиза в сила.
На 31 март 1995 ОСОН (UNPROFOR) бива преструктуриран в три координационни операции за опазване на мира. От 20 декември 1995, силите на ОСОН (UNPROFOR) преминават под ръководената от НАТО IFOR – (Implementation Force), чиято задача е да установят Генералното структурно съгласие за мир в Босна и Херцеговина (GFAP – General Framework Agreement for Peace) или иначе познато като Дейтънско мирно споразумение (Dayton Agreement).
Ред на действията Февруари 1992 – март 1993 Кендрик Торнбъри е директор на отдела по обществени дела на мисията в нейното начало през 1992. В края на мандата си UNPROFOR има постигнат определен успех за възвръщане мира в Хърватия, а именно премахването на Югославската народна армия (JNA) през май 1992 г. Въпреки това гражданските вълнения са такава, че терорът, дискриминацията и „етническо прочистване“ все още присъстват. През 1991 местните сръбски сили успяват да завършат прочистването на областите, които трябва да са защитени от ООН (Източна Славония, Западна Славония и Крайна), където остават само 279 хървати, в сравнение от предвоенното население от 102 000.
Ситуацията е проблематична най-вече заради липсата на сътрудничество на местните сръбски власти, както и заради по-късните големи хърватски военни офанзиви. Освен това целта, за която ЮНПРОФОР е предназначена, се променя значително. Също така хърватската част отказва да преговаря за суверенитета на защитените зони, която сръбската част не приема. Създаването на Република Сръбска Крайна допълнително усложнява ситуацията.
Отварянето на летище в Сараево е проведено от канадската оперативна група, която се премества в рамките на хърватския театър на военни действия в бойната зона на Сараево. Канадската група включва френскоговорещия Royal 22е полк, придружени от англоговорещия трети батальон, The Royal Canadian. Канадският контингент е докаран с влак от канадската база Баден-Сойлинген, Германия.
Въпреки военните действия, Сараевското международно летище остава отворено. В периода от 3 юли 1992 до 31 януари 1993, хуманитарна акция, организирана от ВКБООН, с помощта на 2476 самолета под закрила на ОСОН (UNPROFOR), превозва 27 460 тона храни, лекарства и други стоки.
Разпределението на хуманитарна помощ бива прекъсвано понякога поради липса на сътрудничество или враждебни действия на страните в конфликта, особено от страна на босненските сръбски сили. Въпреки това от ноември 1992 до януари 1993 г. са доставени общо около 34 600 тона хуманитарна помощ до около 800 хил. бенефициенти в 110 селища в Босна и Херцеговина.
Март 1993 – февруари 1994 Хърватски нашествия На 6 юли 1993 г. отново възниква напрежение, вследствие на решението на Хърватското правителство да отвори отново стратегическия мост Масленица на 18 юли – Хърватска е разделена на две, докато мостът е в сръбски ръце. Нарежданията от страна на Отбранителните сили на Обединените нации – ОСОН (UNPROFOR) за наблюдение на оттеглянето на хърватските войски от региона са възпрепятствани, поради отказа за достъп на хърватските власти. Сърбите бомбардират моста, който частично е разрушен на 2 август. На 12 август преговори за прекратяване на военните действия започват в Женева, но биват неуспешни. Накрая хърватските военни части се оттеглят към позициите си преди нападението.
Операция „Отказан полет“ В средата на март, неидентифицирани самолети хвърлят бомби в села в околностите на Сребреница, като за първи път нарушават „Зоните, забранени на полети“. Босненските сърби са обвинени за бомбардировката, но те отричат. На 31 март е гласувано решение, което упълномощява държавите, участващи в ОСОН (UNPROFOR), да вземат „всички необходими мерки“ за предотвратяване на военни полети от воюващите страни в зоните, забранени за полети (Операция „Отказан полет“). Френски, холандски и американски самолети са разположени така, че в сила да влезе взетото решение. Общо взето до 1 декември 1994 г. са наблюдавани 3317 нарушения. На 28 февруари 1994 г., четири военни самолета са свалени от изтребители на НАТО над Босна и Херцеговина.
Безопасни зони От март 1993 г. паравоенни части убиват огромен брой цивилни, унищожават населени места, възпрепятстват ВКБООН (Върховният комисариат на ООН за бежанците; UNHCR) да предостави хуманитарна помощ, и принуждават хиляди босненски бежанци да бягат към град Сребреница. 30 или 40 души умират на ден вследствие на военните действия, глад, студ или липса на медицинско лечение. Решение 819 прави опити да обърне внимание на този въпрос, като обявява Сребреница за „Безопасна зона“. Решение 836 упълномощява ОСОН (UNPROFOR) „да действа в самозащита, да вземе необходимите мерки, включително използването на войски в отговор на бомбардировките срещу безопасните зони, от която и да е от страните, или в отговор на въоръжени нападения в тези зони, или при случай на всякакъв вид преднамерено възпрепятстване свободата на придвижване на ОСОН (UNPROFOR) или защитени хуманитарни конвои във или около тези зони“. За да се осъществят тези възпиращи действия са изпратени около 7600 подкрепления, като е организирана и въздушна подкрепа, съласувана с НАТО.
Войната в Босна През май 1993 г., в централна Босна избухват напрегнати бойни действия между бошняци и босненски хървати. Хърватските паравоенни сили извършват нападение срещу сърби и бошняци. Клането в село Ахмичи на 16 април 1993 г. е пример за този варварски ужас. Тихомир Блашкич е офицер от военния строй към Хърватския съвет по отбрана (HVO), който е разследван и осъден от Международен наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY) заради отговорността му върху клането. Блашкич излежава почти девет години в затвора преди Апелативният съд да оправдае повечето от обвиненията през юли 2004 г., тъй като защитата доказва, че той не е ръководел всички части на Хърватския съвет по отбрана (HVO) в района или каквито и да било паравоенни части.
На 24 септември Съвета по сигурност е информиран от хърватското правителство, че ако в указа на ОСОН (UNPROFOR) не се внесат промени, които да съдействат за активно изпълнение на съответните решения на Съвета по сигурност, Хърватска ще бъде принудена да поиска ОСОН (UNPROFOR) да напуснат страната не по-късно от 30 ноември 1993 г. Последвало преразглеждане на указа.
В края на годината воюващите страни се опитват да прекратят военните действия. Осъществено е примирие между хърватските и сръбските въоръжени сили, но боевете продължават между бошняците и хърватите, и хуманитарната ситуация продължава да се влошава. По-конкретно Сараево продължава да бъде бомбардирано от войските на босненските сърби. Докладвано е, че част от редовната хърватска армия подкрепили войските на Босненските Хървати с тежко снаряжение и войници без отличителни знаци. Това довежда до по-нататъшни протести от страна на ООН. Започва да се дискутира използване на сила на среща на НАТО, провела се в Брюксел на 10 и 11 януари 1994 г. Босненските сърби, след преговори с високопоствавени служители на Руската федерация в Москва, се съгласяват да отворят летище Тузла за хуманитарни цели. По същото време подпомагането на войските на ООН в Сребреница е разрешено и кандаският контингент е заменен от холандски.