Цветан Ценков Цветанов е български композитор, цигулар и пианист, професор.
Биография и творчество Роден е в София на 6 ноември 1931 г. в семейството на Ценко Цветанов, писател и литературен критик, и Антония Аврамова, цигулар. Сестра му Елена Цветанова-Крушева (р. 1928) е литературовед, а брат му Поли Цветанов (р. 1950) е архитект.
Първите уроци по цигулка взема от чичо си, Владимир Аврамов, след което учи пиано при Панка Пелишек. През 1956 г. завършва с отличие по специалност „композиция“ Българската музикална академия в класа на Парашкев Хаджиев и Панчо Владигеров.
В периода 1956-1958 г. работи като редактор в Дом за народно творчество, в периода 1960 – 1965 г. е асистент на Александър Райчев, през 1969 г. е доцент по хармония.
През 1969 г. се жени за Гергана Владова-пианист, преподавател в Българска държавна консерватория – поп и джаз-пиано. Имат две деца Зорница Цветанова (р. 1978), пианист, и Орлин Цветанов (р. 1980), цигулар.
В периода 1973-1980 г. е секретар на Съюза на българските композитори и е заместник-ректор на Българска държавна консерватория.
Творчеството на Цветанов е проникнато също така от духа и аромата на народната музика. Има големи заслуги за художествената обработка на българските народни песни.
Умира на 4 април 1982 г. в Париж, Франция.
Произведения
Музикално-сценични Балети „Орфей и Родопа“ (1960) “Легенда за Сибин (1982) – сюита
Хорово-оркестрови „Великото начало“ симф. поема за рецитатор и оркестър (1961); „Стълбата“ балада за алт, хор и оркестър (1966); „Балада за целувката на Ботев“ за хор и симфоничен оркестър (1979); „Завръщане при подвига“ за четец и духов оркестър (1977); „Молитва от Ботев Връх“ (1977) „Безсмъртие“ – оратория по текстове на Веселин Ханчев, Блага Димитрова и цитати от защитната реч на Г.Димитров на Лайпциския процес.
За симфоничен оркестър Симфонии: №1 (1964); №2 (1969); №3 (1972); №4, (1974) Симфониета (1956) Симфонична сюита из балета „Орфей и Родопа“ (1961) Увертюра (1968) „Радостна увертюра“ (1971) „Празничен концерт“ (1974) Симфонични вариации (1976)
За духов оркестър „Април 1876“ – увертюра (1969)
За камерен оркестър Симфония № 4 (1975) Концертино за пиано и камерен оркестър (1970) – и разработка за две пиана.
Камерна музика Тема с вариации за струнен квартет (1955); Соната за цигулка и пиано (1955); 20 леки пиеси за цигулка и пиано (1965); 2 пиеси за флейта и пиано (1968); Концертна пиеса за флейта и пиано (1969); Прелюд, песен и хорал за цигулка и пиано (1975); Соната за виолончело и пиано (1979).
За пиано Сонатина (1967)
За народен оркестър „Плетеница“ (1982)
Много песни за самодейни, детски, войнишки народни хорове, обработки на народни песни, филмова музика, музика към театрални постановки, произведения за духов оркестър и др.
Награди Награда от Съюза на българските композитори за „Соната за цигулка и пиано“ и „Симфониета“ (1956) Орден Кирил и Методий І степен Орден Червено знаме на труда (1980) Орден Народна република България І степен (1981) Лауреат на Димитровска награда за 3-та симфония (1974) Награда Димитровски Комсомол за литература и изкуство (1979) Заслужил артист (1977) Отличие на международната трибуна в Париж (1979) Награда на ЦС на БПС за литература и изкуство (1982) Награда за целокупно творчество на СБК (посмъртно)
Източници
Категория:Български композитори Категория:Български цигулари Категория:Български пианисти