Кагул () е бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на руския императорски флот от типа „Богатир“. Кръстен е в чест на победата на руските войски при Кагул. На 25 март 1907 г. е преименуван на „Памят Меркурия“.

На 31 декември 1922 г. е преименуван на „Коминте́рн“ (съкращение от „Комунистически интернационал“). Взема участие в бойните действия на Първата и Втората световни войни.

В руския императорски флот На 23 август 1901 г. крайцерът е заложен на елинга на Николаевското адмиралтейство, а е спуснат на вода на 20 май 1902 г., влиза в строй през 1905 г. На 25 март 1907 г. е преименуван на „Памят Меркурия“. Едновременно с това „Очаков“ е преименуван на „Кагул“, което понякога води до объркване помежду им. Основен ремонт на корпуса и механизмите от 6 януари 1913 г. до 1 май 1914 г. в Севастопол. Също е променено въоръжението на кораба: във връзка с ниската ефективност на оръдия част от тях са демонтирани, оставяйки само 2 – вместо тях са поставени 4 допълнителни оръдия Кане, довеждайки общия брой на стволовете на главния калибър до 16.

Първа световна война

В периода на Първата световна война участва в набези по комуникациите и крайбрежието на противника, носи разузнавателна и блокадна служба при бреговете на Турция, подсигурява и прикрива набезите и минно-заградителните действия на другите сили на флота. За 33 месеца участия в бйните действия (от 29 октомври 1914 до 31 юли 1917 година) провежда 82 бойни похода с обща продължителност 307 дни. 3 ноември 1916 г. провежда успешна операция по обстрел на заетото от немските войски румънско пристанище Констанца, в хода на която крайцерът изстрелва в течение на половин час 231 снаряда на главния калибър, унищожава 15 нефтохранилища от 37, подавя една брегова батарея, отразява две нападения на хидросамолети, а също се отклонява от атаката на подводница и избягва сблъсък с плаваща мина. През май 1916 г. съвместно с еднотипния крайцер „Кагул“ (бившият „Очаков“) участва в Трапезундската операция, подсигурявайки прикритието на транспортите, превозващи от Мариупол пехотна дивизия на Кавказски армейски корпус ( души, 4208 коне и глави добитък, 36 оръдия, 1385 талиги и до 1000 тона товари). Започвайки от средата на Първата световна война бързото развитие на авиацията издига въпроса за необходимостта за въоръжаване на крайцерите със зенитни оръдия, и през 1916 г. черноморските крайцери от типа „Богатир“ (включая и „Памят Меркурия“) получават по две зенитни оръдия Лендер. В началото на 1917 г. двата крайцера („Памят Меркурия“ и „Кагул“) са изпратени в ремонт, в хода на който посрещат Руска революция.

В периода на гражданската война и интервенцията

След падането на Временното правителство, на 12 ноември 1917 г., по-голямата част от личния състав на крайцера „Памят Меркурия“ взема решението да не издига Георгиевския флаг, а да издигне вместо него синьо-жълтия флаг Тираж – 5000 на УНР. Над 200 матроса и всички офицери, с изключение на един от мичманите от екипажа на крайцера, отказват да продължат службата под него и напускат кораба.

На 16 февруари на събрание на екипажа на крайцера болшинството гласове решава да се спусне украинският и да се издигне червеният флаг. Отведен е в Севастопол. На 28 март 1918 г. е консервиран и предаден на Севастополското военно пристанище за съхранениеБронепалубный крейсер „Память Меркурия“. На 29 април 1918 г. матроси освобождават от затвора адмирал Михаил Павлович Саблин, който поема командването, и се опитва да спаси флота от пленяването му от настъпващите немски части. Той заповядва да се издигнат украинските флагове на намиращите се в Севастопол кораби от Черноморския флот. Някои кораби не се подчиняват на заповедта. Още на следващия ден, убеждавайки се в истинските намерения на немците, адмиралът отвежда основната част от Черноморския флот (по неясни причини остават подводниците, които по слухове са направени негодни за експолатация от личния им състав). Част от съдовете поради ремонт или отсътствие на екипаж остават в СевастополВладимир Кукель Правда о гибели Черноморского флотаН. А. Монастырев. Гибель царского флотаГраф Гаральд Карлович, На „Новике“, Мюнхен, 1922, в това число и „Памят Меркурия“. След пленяването крайцерът се използва от германските войски като плаваща казарма. През юли се намира под германски флаг. Съгласно някои спомени, впоследствие корабът е под украински флагШрамченко Святослав. Крейсер „Гетьман Іван Мазепа“ // Табор. Каліш, 1932. Ч. 17. С. 82 – 84. Съществува версия, че в началото на септември 1918 г. крайцерът е преименуван на „Гетман Иван Мазепа“Історія українського війська. – С. 434, 445. На 24 ноември 1918 г. е пленен от Антантата с последващо предаване на Доброволческата армия. На 19 февруари 1919 г. е разоръжен, а в периода от 22 до 26 април 1919 г., по заповед на английското командване, са взривени главните механизмиП. А. Варнек. Образование флота Добровольческой армии. На 29 април 1919 г. е пленен от частите на Червения Украински фронт. На 24 юни 1919 г. кораба отново преминава под контрола на Въоръжените сили на Южна Русия. На 14 ноември 1920 г. оставлен Руската армия при евакуацията ѝ от Севастопол в Истамбул. На 22 ноември 1920 г. е пленен от частите на РККА. През 1921 г., след поставянето му в ремонт, е включен в състава на Морските сили на Черно и Азовско морета]] (МСЧиАМ) на РККФ на Съветска Русия в качеството на флагмански кораб. През 1922 г. е прекласифициран на учебен крайцер – започвайки от лятото на тази година на него се дислоцира школата за старшините на Морските сили на Черно море (МСЧМ) на РККФ.

Възстановителен период Възстановяването на големите кораби на Черноморския флот започва с основния ремонт на крайцера „Кагул“ (в процеса на ремонта е преименуван на „Коминтерн“) в Севастополския морски заводИ. Ф. Цветков. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“. Судостроение 1990 г. стр.152 . През септември 1922 г. в севастополския морски завод започва основния ремонт на крайцера „Коминтерн“ (бивш „Кагул“). Изоставяйки Севастопол, белогвардейците взривяват машините на кораба и хвърлят във водата затворите на артилерийските оръдия, наводнени са дънните отсеци, водата от тях прониква в котелните и машинните отделения – нарушена е и изолацията на електрооборудването. Крайцерът е въведен в сух док и започват работи по почистване на корпуса и механизмите. През 1922 – 1923 г. севастополските корабостроители се трудились под лозунга: "Даёшь „Коминтерн“! В качеството на резервни части се използват механизми, свалени от старите линейни кораби „Святой Евстафий“ и „Йоан Златоуст“; цилиндрите на главните парни машини са свалени от еднотипния крайцер „Богатир“, който се предполага да бъде отписан от флота за метал, и са доставени от Балтика от старшия механик на крайцера Д. П. Вдовиченко. Ремонтните работи се придвижват ударни темпове и с преодоляване на много трудности. Текстът на резолюцията на едно от събранията на колектива на завода, посветена на ускоряването на темповете на ремонта на кораба: «Нашите брегове на Черно море са граница с капиталистическите съседи, на чието миролюбие не можем да се доверим. Защото нашата Революция. Нашата работхичено-селска Република за капиталистическите страни е мозол, перде на очите, което те по всякакъв начин и с всякакви действия се стараят да премахнат. Затова нашият боен червен черноморски флот е необходим за защитата на нашите брегове от нападение. С общи усилия. Със своя героичен революционен ентузиазъм даваме обещание – „Коминтерн“ да излезе от ремонт на 1 май 1923 г.». Работниците на завода удържат на думата си и предават „Коминтерн“ към тази датАИ. Ф. Цветков. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“. Судостроение 1990 г. стр.152,153 . През май 1923 г., след петгодишно бездействие, крайцерът „Коминтерн“ излиза в морете за ходови изпитания.И. Ф. Цветков. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“. Судостроение 1990 г. стр.153 През юни 1923 г. крайцерът издига военноморския флаг, влизайки в състава на Морските сили на Черно море. Единственият крайцер, с парна машина (проект от 1899 г.), построен еще в периода на руско-японската война, и няколкото есминеца от типа „Новик“, естествено не могат напълно да осигурят изпълнението на задачите по отбрана на Черноморското крайбрежие. В най-добрия случай този крайцер може да изпълнява функцията на учебен кораб подобно на крайцера „Аврора“ в Балтика, който влиза в строй през 1922 г. В стихотворението на В.Маяковски: „Разговор на одеския рейд на десантните кораби“ – има фраза: «…Аз сега до мачтите съм влюбена в сивия „Коминтерн“, трикомнинния крайцер».

В съветския флот

На 31 декември 1922 г. е преименуван на „Коминтерн“. През 1923 г. е възстановен: поставено е ново въоръжение и оборудване за поставяне на минни заграждения, демонтирани са торпедните апарати, ремонтирани са 10 от котела. На 7 ноември 1923 г., като учебен кораб, отново влиза в строй. През 1925 г. на борда на „Коминтерн“ се снимат интериорните сцени от филма Броненосецът „Потьомкин“ на Сергей Айзенщайн. През 1927 г., поради влизането в строй на крайцера „Червона Украйна“, учебният крайцер „Коминтерн“ престава да бъде флагман на МСЧМ на ВМС на РККА. През есента на 1928 г. има визита в Истамбул През 1930 г. са демонтирани всичките 4 котела от носовото котелно отделение и на тяхно място са обособени учебни класни стаи. При това първият комин е оставен на мястотото си до 1941 г. като декоративен елемент. Също така е значително намален и изменен съставът на артилерийското въоръжение: демонтирани са двете оръдейни кули – вместо тях са поставени едностволни палубни артустановки със същия калибър с щитове, а шестте оръдия на шкафута са заменени с четири 75-mm оръдия Кане. В качеството на допълнително зенитно въоръжение са добавени два автомата обр. 1930 г., наскоро влезли в серийно производство. ПОрез 1931 г. след края на основния ремонт е прекласифициран на учебен кораб, т.е. получава чисто „учебен“ статус вместо „учебно-боен“, какъвто има в периода на службата му като учебен крайцер. В началото на 1941 г. , в хода на поредния текущ ремонт е демонтиран носовия комин. Премахнати са старите 75-mm оръдия Кане, а двете 47-mm оръдия Хочкис са заменени с три полуавтомата (показалите се като неудачни автомати обр. 1930 г. по-рано са заменени с „Викерси“ – т. нар. „пом-поми“). Усилено е зенитно-картечното въоръжение: четирите едноцевни „Максима“ са заменени с две четиристволни установки. Поставено е противолодъчно въоръжение – 2 бомбомета БМБ-1. Също така е усъвършенствано оборудването за минни заграждения, след което, през юни 1941 г., преди началото на Великата отечествена война „Коминтерн“ е прекласифициран на минзаг и включен в състава на дивизиона минни заградители на бригадата кораби за охрана на водния район на Черноморския флот на СССР (ЧФ на СССР).

Велика Отечествена война През юни 1941 г. поставя минни заграждения в района на Севастополската ВМБ, а след това в района на Одеса – пребазирайкки се в Одеската ВМБ, където е включен в качеството на флагмански кораб на отново формирания отряд кораби на Северозападния район на ЧФ. През август – септември 1941 г. взема участие в отбраната на Одеса, оказвайки артилерийска поддръжка на отбраняващите се сухопътните сили на Червената армия, което води до пълното износване на оръдията на главния калибър (за месец боеве крайцерът изразходва около 2000 снаряда на главния калибър и поставя около 5000 мини). Освен това, още на 18 август, корабът получава многобройни осколъчни пробойни по десния борд от близък взрив на авиобомба, което води до пожар (6 души загиват, 46 получават рани и изгаряния). На 7 септември 1941 г., с 544 ранени от обсадената Одеса, „Коминтерн“ в съпровождението на есминеца „Бойкий“ отплава за Севастопол, където заменят износените стволове на оръдията. След това е пребазиран в Новоросийската ВМБ. На 16 – 17 септември 1941 г. съпровожда транспорти с войски от Новоросийск към Ялта за отделна армия.