Дунав мост, открит като Мост на дружбата, наричан още Мост Русе – Гюргево, е стоманен фермов мост над река Дунав между градовете Русе (България) и Гюргево (Румъния) на речен километър 488,7.

Дължината му е 2,2 км, минава на височина от 30 метра над водата. Изграден е на 2 нива – за влакове и автомобили. Средната част (с дължина 85 м) може да се повдига и да пропуска големи кораби. Мостът е един от двата моста над река Дунав по границата между България и Румъния, която има дължина от около 500 км.

Архитектурата на моста е на архитект Георги Овчаров, а художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, както и орловите глави по неговата дължина) са дело на украинския скулптор Михайло Парашчук.

Открит е официално за експлоатация на 20 юни 1954 г. Строен е 2,5 г. от България и Румъния в сътрудничество с тогавашния СССР.

Дунав мост се обслужва от автобусни линии с номера 4, 11, 12 и 28, както и от автобусите по линията Русе – Мартен – Сандрово.

История

Проучванията по възможността за изграждането на мост на р. Дунав и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море започват още с края на Кримската война (1853 – 1856 г.). Построяването на мост над плавателната река е осмисляно в контекста на изграждането на жп линия. Под натиска на Австро-Унгария Османската империя възприема строителството на линията Виена – Белград – София – Цариград, с отклонение от Ниш до Солун.ЦДА, ф. 176К, оп. 1, а.е. 839, л. 25 – 27; Ю. Данчов. Половин век железопътна политика. – В: Архив на държавните железници и пристанища в България, кн. I, 1928, 51 – 51; Хр. Хесапчиев. Служба на България в чужбина. С., 1993, 347 – 348.

През 1881 год. - 3 години след Освобождението на България , се установяват първите контакти между Българското княжество и Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав.

Идеята на румънската страна от 1884 г. е за строителството на мост между Свищов и Зимнич. Българският министър-председател Петко Каравелов е резервиран, защото свързването при тези пунктове не е съгласувано с плановете за железопътната мрежа в България и ще обремени прекалено много финансите на Княжеството. Вероятно П. Каравелов не е бил убеден в искреността на намеренията на румънското предложение, тъй като още от 1882 г. Букурещ предприема мерки за насочване на трафика от Западна и Централна Европа към своето пристанище Кюстенджа. Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с.348; ЦДА, ф. 176К, оп. 1, а.е. 97, л. 1 – 10; Е. Стателова. Дипломацията на Княжество България 1879 – 1886. С., 1979, 52 – 53, 59, 80.

През 1890 г. в бр. 47 на в. Славянин (Русе) е поместено съобщение за проведен търг в Букурещ, иницииран от румънска страна, за построяването на мост над р. Дунав. На търга присъстват „Ал. Маргиломан – министър на общите работи, Дука – гл. директор на железниците и Силаги – инженер“. В търга участват седем фирми, сред които и тази на Айфел. Най-ниска цена за строителството на моста предложило дружество Фив Лил, а впоследствие на него било възложено и изграждането на конструкцията.В. „Славянин“ (Русе), г. IХ, 10 януари 1890, № 47, с. 187.

В началото на ХХ в. идеята за строителство на мост на р. Дунав между България и Румъния навлиза в нов етап. Периодът съвпада с оформената вече ясна концепция за изграждането на железопътните мрежи на двете страни. Ускореното икономическо развитие на България в началото на ХХ в. определя търсене на нови и сигурни връзки с Австро-Унгария, Германия, Франция и другите напреднали държави. Честите стопански и политически конфликти между Сърбия и Австро-Унгария (т. нар. „свинска война“, 1906 – 1911 г.) се отразяват негативно на българския обмен със Западна и Централна Европа. Австро-Унгария от своя страна също търси начин да заобиколи Сърбия при икономическите си контакти с България и Турция.

Преговорите временно се забавят при обявяването на българската независимост (22 септември 1908 г.) и проблемите, свързани с нейното признаване. На 9 април 1909 г. Румъния признава българската независимост. Основна тема на разговорите между двете страни е строителството на мост на р. Дунав. Румънският министър-председател заявява, че трябва да се събере смесена българо-румънска комисия, която да проучи въпроса. По неговото лично мнение най-подходящо място за моста е отсечката между пунктовете Сомовит и Корабия.ЦДА, ф. 176К, оп.2, оп. 2, а.е. 345, л. 26; Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с. 352. Българското правителство приема със задоволство румънското предложение. В София е назначена комисия, която да проучи подробно въпроса за мястото на бъдещия мост.ЦДА, ф. 176К, оп. 2, оп. 2, а.е. 345, л. 27 – 28; Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с. 352.

В периода между Балканската и Междусъюзническата война, и последвалата Първа световна война, преговорите между двете страни временно са преустановени.

В края на 20-те години на XX век започват проучвателни разговори, свързани с изграждането на мост над река Дунав, от страна на България, в които впоследствие се включва Румъния, Гърция, Полша, Югославия и др. Преговорите са изключително динамични, като до началото на Втората световна война заинтересуваните страни не успяват да сключат споразумение. Основната идея, около която най-общо се консолидират позициите, са по изграждането на мост в района на Корабия – Гиген. Аргументите за местоположението са както от географски характер – релеф на терена, почвена характеристика и условия за изграждането на подобна конструкция, така и политически и стопански – изграждането на сухоземна връзка и излаз на Бяло море за страните от Централна и Западна Европа.

След Втората световна война се подновяват преговорите за изграждането на мост над река Дунав, който да свърже румънския с българския бряг. Обектът е наречен „889“.ЦДА, Ф. 1, оп. 64, а.е. 76. В свое решение от 11 март 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП изразява съгласие с предложените условия от страна на Съветското правителство за построяване на моста през река Дунав на определеното място – Русе-Гюргево, както и строителството да бъде възложено на Министерството на пътните съобщения на Съветския съюз.

С Постановление на МС от 25 май 1954 г. е решено мостът да се открие за редовна експлоатация на 21 юни 1954 г. с подходящо тържество. Сред членовете на българската делегация, присъствали на тържественото откриване, е Вълко Червенков – председател на МС и др. Постановено е събитието да бъде филмирано от българската кинематография и да се предава по радиоопредавателни станции.ЦДА, Ф. 136, оп. 15, а.е. 268.

Пътни такси Следните пътни такси се прилагат за преминаване на Дунав мост от румънска страна: Автомобили Евро До 8 + 1 места; До 3,5 тона 2 евро Камиони до 7.5 т; Превозни средства, между 9 и 23 места 12 евро Камиони до 12 т 18 евро Камиони над 12 т с до три оси; Превозни средства с повече от 23 места 25 евро Камиони над 12 т с 4 или повече оси 37 евро

Разни Румънските мостове не са поддържани от 25 г. – поне от 1983 г. до 2008 г. Необходими са около 25 милиона евро от всяка страна, за да бъде ремонтиран мостът.The seven bridges over Danube from the Romanian territory will be modernized with 40 million euro, www.adevarul.ro, 21.08.2008 Други През 2024 г. става ясно, че Европейската комисия е отделила 2,5 млрд. евро за построяването на втори мост на Дунав при Русе. Очаква се да бъде готов до края на 2029 г. или началото на 2030 г.

Панорама

Източници

Категория:Основани в България през 1954 година Категория:Основани в Румъния през 1954 година Категория:Граница между България и Румъния Категория:Железопътни мостове в България Категория:Железопътни мостове в Румъния Категория:Гранични мостове в България Категория:Гранични мостове в Румъния Категория:Обекти, наречени на Дунав Категория:Мостове в област Русе Категория:Икономика на Гюргево Категория:Мостове над Дунав Категория:Подвижни мостове Категория:Пътища в Русе