Новик () е „малък“ бронепалубен крайцер от 2-ри („корветски“) ранг на руския императорски флот, което съответства на крайцер от 2-клас по британската класификация. Първият в света, – „25 възлов“ многоцелеви крайцер (ескадрен разузнавач на близки разстояния, „брониран лидер на миноносци“, контраминоносец, минен крайцер – „ловец“, способен самостоятелно да търси, избира цел и да я атакува, високопроизводителен минен заградител за открито море, а също и пригоден за замени вече остарелите канонерски лодки) – предшественик на подкласа „крайцер скаут“. Името си носи в памет на корветата „Новик“. Отличава се в Руско-японската войне 1904 – 1905 г.

През 1904 г., след битката Корсаков крайцерът е потопен от екипажа. От 1906 г., след изваждане и възстановителен ремонт, е в състава на японския флот под името „Судзуя“.

Тактико-техническото задание (ТТЗ), за проектиране на уникален – експериментален малък крайцер е разработен от руския Морски Технически Комитет (МТК), в рамките на корабостроителната програма от 1898 г., „…за нуждите на Далечния Изток“, с оглед на ефективното бойно използване на „малките“ крайцери от „елсуикския тип“ в японо-китайската война 1894 – 1895 г., общите тенденции в последващото развитие на малките крайцери, особеностите на далекоизточния военноморски театър, и под влияние на възникналата на този фон, руска национална идея (концепция) за „Универсален неброниран съд“, изказана за пръв път през 1895 г. от адмирала С. О. Макаров. Победата в предварителния конкурс за проект, последващото проектиране и построяване на този крайцер, изцяло удовлетворяващ крайно противоречивите изисквания на руското Адмиралтейство, са значително постижение за германското крайцеростроене. По преработените работни чертежи на крайцера „Новик“, в Невския завод, са построени два еднотипни малки крайцера от типа „Жемчуг“ („Жемчуг“ и „Изумруд“). Въпреки доста нееднозначното отношение към проекта „Новик“, на световно ниво, концепцията за развитие на подкласа „малък крайцер“ се възражда след руско-японската война, и практически се въплътява от водещите морски държави до началото на Първата световна война, като подкласовете: „крайцер скаут“ и „малък лек крайцер“.Цветков И. Ф. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“. Ленинград. Судостроение. 1990 г. стр. 142

Заданието за проектиране В руския Главен Морски Щаб (ГМЩ), оперативно-тактическото задание (ОТЗ) за проектиране на „малък“ крайцер за Тихоокеанския театър започва да се формира през 1895 г., веднага след изостряне на отношенията с Япония. До това, от 1882 г., концепцията за „малкия“ крайцер за ВМС в Русия не се приема, тъй като през този период, руското крайцеростроене се развива по посока осигуряване на противодействие срещу най-новите „средно“ и „големи“ крайцери на вероятния противник – Англия. Английското Адмиралтейство принципно не поръчва за своите ВМС „малки“ крайцери, с оглед на техните органични недостатъци: малък запас гориво, което да осигури приемлива далечина на плаване, неудовлетворителни мореходни качества и неустойчивост, като „артилерийската платформа“, при силно вълнение. На този фон, английската фирма „Армстронг“ започва серийна експортна постройка на „малки“ крайцери от „елсуикския тип“ по поръчки на ВМС на развиващите се държави. Тези кораби са въплъщение на най-новите достижения в световната военноморска техника и въоръжение. Английските специалисти, с максималната за тях изгода, използват уникалната възможност да проверят тези крайцери в реалните бойни условия на Тихоокеанския театър, по време на японско-китайската война от 1894 – 1895 г. Относително евтините, но добре въоръжени „малки“ крайцери напълно съответстват на условията на ограничения Тихоокеански театър, където фактически съставят основното „бойното ядро“ на флотите на Китай и Япония и ефективно се използват като многоцелеви кораби… Сдле изостряне на руско-японските отношения, ВМС на Япония имат абсолютно числено превъзходство в „малки“ крайцери-разузнавачи и миноносци. Японската „Голяма корабостроителна програма за 1895 – 1902 г.“, освен големи бойни кораби, предвижда поръчката в Англия и САЩ на нови „малки“ крайцери, и техническа модернизация на старите крайцери от „елсуикския тип“ с поставяне на ново артилерийско въоръжение на фирмата „Армстронг“. Руските „средни“ крайцери от типовете „Светлана“ и „Диана“, проектирани по корабостроителната програма от 1895 г., напълно могат да противостоят на „малките“ крайцери на вероятния противник, но са значително по-скъпи и поради това – немнобройни…

През май 1895 г., на съвещание на флагманите в Чифу, вицеадмиралът Макаров, за първи път излага и обосновава концепцията за „универсалния неброниран съд“ (фактически развитие на концепцията на английската фирма „Армстронг“ (изказана от Дж. Рендел – конструктор на крайцера „Есмералда“), но с оглед за използване на Далекоизточния театър. Повод за това, служи фактът, че, построения още през 1883 г., за Чили „малък“ крайцер „Есмералда“ (водоизместимост – 2800 t, въоръжение: 2×1 – 254 mm, 6×1 – 152 mm) – родоначалник на експортните крайцери „елсуикски тип“, през 1894 г. преминава модернизация в „Армстронг“, купен е от Япония и през февруари 1895 г. – влиза в състава на японския флот с името „Изуми“. Този кораб, адмирал С. О. Макаров охарактеризира като: „…идеална бойна машина…“… По мнение на Макаров – „универсалния неброниран съд“ е „малък“ крайцер, с водоизместимост до 3000 t, скорост от 20 възела, въоръжение: 2×1 – 203 mm, 4×1 – 152 mm; 12×1 – 75 mm оръдия, и в условията на финансови ограничения е най-целесъобразен за серийна постройка вместо ескадрените броненосци, „големите“ и „средните“ крайцери, за цел максимално бързо подсигуряване на равновесието на силите в Далечния изток. При това, той решително се изказва против увеличението на скоростта в ущърб на артилерията, основавайки се на мнението на генерала от Корпуса морската артилерия Ф. В. Пестич, утвърждаващ, че „няма смисъл да догонваш противника, за да те разбие“. По мнение на Макаров, за далечните разузнавания голямата скорост не е толкова важна, тъй като обстановка се мени много бързо, и получените данни, във всеки случай, ще бъдат до известна степен стари и неточни (до появата на радиопредавателите), а за близкото разузнаване са достатъчни миноносците. Според оценката на Макаров, съединенията на „безбронните“ крайцери, ще могат успешно да противостоят не само на миноносците и крайцерите, но, използвайки превъзходството си в скорост и маневреност и на ескадрените броненосци на противника…, а при необходимост, и ще издържат и самостоятелен бой с броненосец…стр.26. По мнение на редица военноморски историци концепцията за „небронирания съд“ до известна степен повлиява за формирането на тактико-техническите изисквания за проектирането на „малките“ (II ранг) и „средните“ (I ранг) бронепалубни крайцери „корветски“ ранг в рамките на „корабостроителната програма от 1897 г.“, в частта по реализиране на съотношението в нивата на осигуряване на конструктивна непотопимост и бронезащитеност (принципа: „непотопяемост, а не непробиваемост“). Обаче, в частта за състава на въоръжението – влиянието на концепцията „безбронен съд“ тук фактически отсъства.

От ноември 1895 г. до декември 1897 г., на съвещанията по въпросите за усилване на руските военноморски сили в Тихия океан, в частност, се обсъжда въпроса: …нужни ли са при ескадрата малки крайцери-разузнавачи с водоизместимост от 2000÷3000 t?…. Този въпрос възниква във връзка с това, че малките крайцери отстъпват на средните крайцери по скорост, мореходност, далечина на плаване, въоръжение, но вследствие на по-малката им водоизместимост за тяхното проектиране и постройка се изискват сравнително малко средства. Това условие се разглежда като предимство за малките крайцери, с оглед на финансовите ограничения и оперативно-тактическите особености на Далекоизточния военен театър. Освен това, се предполага, че малките крайцери могат да заменят на Тихоокеанския театър остарелите мореходни канонерски лодки и ще противодействат на превъзходящите миноносни сили на противника.

От 12 до 18 декември 1897 г., някои от участниците на съвещанията, писмено излагат своите съображения относно необходимите в Тихия океан сили… В частност:

— Вицеадмирал И. М. Диков предполага, че в ескадрата на един ескадрен броненосец трябва да има един крайцер-разузнавач; на всеки кораб I и II ранг следва да се придаде по миноносец. Главно качество на крайцера той смята скоростта, поради която следва да се жертват всички останали елементи, понеже бързоходния кораб „може и трябва да отстъпи от всякакъв бой, по време на разузнаването, като се обръща внимание на малките победи и бойните отличия за личния състав, а за изпълнението на зададеното му поръчение“. Това твърдение влиза в противоречие с концепцията за „универсалния неброниран съд“, въпреки това, именно то впоследствие заляга в основата на разработката на ОТЗ за проектиране на малък крайцер за Тихоокеанския театър.

— Вицеадмирал Е. И. Алексеев, на основа опита се в командването на ескадра в Тихия океан, смята, че броя на крайцерите при главните сили следва да се увеличи: …на осем ескадрени броненосеца трябва да има толкова броненосни крайцера, осем крайцера с водоизместимост по 5000÷6000 тона, четири крайцера-разузнавача с водоизместимост 3000÷3500 t и четири – под 1500 тона… Задачите поставени пред крайцерите с малка водоизместимост той определя като: „да служат при ескадрата като форсейли, разузнавачи, куриерски крайцери за предаване на важни и спешни поръчения отделно опериращи от флота отряди или съдове“. Най-малките от изброените кораби са предназначени за измервания, рекогнисцировка по бреговете и при входовете в пристанищата.

— Вицеадмирал Н. И. Скридлов казва, че е по-целесъобразно да се построят допълнително към вече наличните един ескадрен броненосец тип „Пересвет“ и три – от типа „Majestic“ (водоизместимост 15 000 t). В този случай главните сили на ескадрата вече ще се състоят от три еднотипни „тройки“ (типовете: „Полтава“, „Пересвет“ и „Majestic“). Всеки от големите кораби да се съпровожда от крайцер-разузнавач с водоизместимост 3000÷4000 t. Поради явния дефицит на време вицеадмирала предлага трите големи броненосеца и петте крайцера да се поръчат в чужбина.

По мнение на вицеадмирала Скридлов, крайцерите-разузнавачи с водоизместимост 3000÷4000 t, трябва да съпровождат главните сили на ескадрата (за всеки ескадрен броненосец, които по мнението на Скридлов, на Тихоокеанския театър трябва да се не по-малко от 9 единици). В съответствие с това, „малкия“ крайцер получава допълнителните функции на „брониран контраминоносец“…

На 27 декември 1897 г., в хода на окончателното съвещание, под председателството на генерал-адмирала (в присъствието на вицеадмиралите: управляващия Морското министерство П. П. Тиртов 1-ви, Н. И. Казнаков, В. П. Верховски, И. М. Диков, С. П. Тиртов 2-ри, С. О. Макаров, Ф. К. Авелан и Е. И. Алексеев), в хода на продължителни дискусии, когато се приема решението за количествения и качествения корабен състав на Тихоокеанския театър, генерал-адмирала, не оспорвайки необходимостта от крайцери I ранг, поставя въпроса за целесъобразността от строеж вместо на 10 малки разузнавача на още един или два ескадрени броненосца… Обаче, присъстващите решително не се съгласяват с него, поради това, че, освен всичко останало, крайцерите с водоизместимост от 2000÷2500 t, трябва да заменят в ескадрата на Тихия океан и остарелите канонерски лодки („Кореец“, „Манджур“, „Гремящий“ и други).