Уинебаго () е северноамериканско индианско племе, което от древни времена живее в североизточен Уисконсин. Уинебаго е единственото сиуезично племе в района на Големите езера. До идването на европейците племето е доминиращо в региона. В резултат на Бобровите войни (1629 – 1701), през 1640те хиляди бежанци от различни племена намират убежище в Уисконсин, което води до конфликти с местните меномини и уинебаго. Въпреки че са все още многобройни, уинебаго не успяват да се справят с многобройните пришълци. Никое друго северноамериканско племе не претърпява такъв драстичен спад на населението през следващите години, както уинебаго. Тези, които оцеляват остават в близост до Грийн Бей, но са принудени да споделят земята с други племена. Победата на алгонкинските племена над ирокезите през 1701 г. позволява на много от бежанците в Уисконсин да се завърнат по родните си места, което позволява на уинебаго да възвърнат голяма част от родината си. След установяване на американски контрол над региона, уинебаго започват да губят малко по малко земята си. След неколкократно преместване, накрая на племето са дадени резервати. Единият резерват се намира в Небраска и Айова и днес е дом на федерално признатото племе Уинебаго племето на Небраска. Другият резерват се намира в Уисконсин и е дом на федерално признатото племе Уинебаго племето на Уисконсин. През 1990те уинебаго в Уисконсин официално променя името си на Хо Чунк, През 1975 г. Двете формирования на племето получават 4,6 милиона долара като компенсация за отнетите им земи.

Език Езикът на уинебаго е класифициран към групата Шивър на Сиукското езиково семейство. Езикът им е идентичен с езиците на айова, ото и мисури и близък с езиците на групата Дегиха. Също така езикът им ема връзка с езика на манданите и езиците на сиукските племена в югоизточните Съединени щати.

Население Уинебаго не си спомнят да са живели другаде освен в близост до Грийн Бей и езерото Уинебаго в североизточен Уисконсин. До идването на европейците, племето е доминиращо в региона и контролира обширна територия от западния бряг на езерото Мичиган до Мисисипи и от Горен Мичиган на юг почти до Милуоки. През този период се предполага, че наброяват около 8000 души, но най – вероятно цифрата е силно занижена. При второто си посещение в Грийн Бей през 1639 г., Жан Николе оценява населението им на около 5000 войни или около 20 000 души общо. Тази цифра изглежда по-вероятна, и обяснява доминацията на уинебаго в региона преди идването на белите, а и самите уинебаго споменават, че заради високата популация някои групи (айова, ото и мисури) се отделят от тях малко преди посещението на Николет. За около 30 години след това никое друго племе не претърпява такъв драстичен спад на населението. Когато французите се завръщат в Уисконсин през 1665 г., уинебаго наброяват по-малко от 500 души. Стигайки почти до изчезване, племето започва бавно да се възстановява и в началото на 21 век племенното членство възлиза на над 12 000 души.

Име Името „уинебаго“ не е от техния език, а е от алгонкински произход. Племето фокс нарича хората „уинипегуек“ – „хората от вонящата вода“, имайки предвид богатите на водорасли води на езерото Уинебаго. Французите превеждат името като „вонящите хора“ и го съкращават до Пуан. В английския просто става като „Мръсните“. Самите уинебаго се наричат Хочунгра (Хочунгара, Хочангара, Очангара) – хората на големия език или хората на родоначалната реч, позовавайки се на тяхната роля като древни хора, от които се появяват останалите сиукски племена.

Култура Въпреки че уинебаго говори сиукски език, племето е типичен представител на североизточната горска култура, чиито начин на живот и облекло са сходни с тези на алгонкинските им съседи в горната част на Големите езера. През 1634 г. Жан Николет дава доста подробно описание на хората уинебаго. Подобно на другите сиукски народи на запад, те са доста по-високи от останалите местни жители, а смелостта и безразсъдството им са пословични.

Облекло Облеклото им се състои от дрехи изработени от еленова кожа, които са богато украсени с орнаменти, пера, мъниста и ресни. Първоначално мъжете са носели дълги коси, сплетени на две плитки, но с течение на времето започват да бръснат главите си, оставяйки само дълъг кичур на темето или гребен, подобно на алгонкините. Татуирането и боядисването на лицето и тялото също са широко разпространени.

Прехрана и разделение на труда Уинебаго са едно от най-северните земеделски племена. Въпреки краткия вегетационен период, жените успяват да отглеждат три сорта царевица, боб, тикви и тютюн. Жените също така се грижат за домакинството и събират различни диви растителни храни, плодове, кленов сироп, още шият дрехи, плетат кошници и обработват за съхранение излишната храна. Мъжка работа е ловът на диви животни, риболова, направата на канута от брезова кора и войната. Някои мъже се научават да изработват и различни накити от мед и сребро.

Брак За да станат мъже обаче момчетата трябва да преминат през специален ритуал по време на пубертета. Чрез пост и молитва на усамотено място всяко момче трябва да измоли помощта и закрилата на някое свръхестествено същество, животно или предмет, който става негов дух – пазител и спътник за цял живот. За момичетата също има специален ритуал, за да станат жени. По време на първата им менструация те са отделяни за няколко дни в специална постройка, където съблюдават различни ограничения. След пубертета младежите започват едно дълго ухажване на девойките, които са си избрали. Ако някоя девойка е благосклонна към някой младеж, накрая тя се съгласява да избяга с него. След два – три дни двойката се завръща в селото вече като женени и така бракът е сключен официално. Младоженците обаче трябва задължително да са от различни кланове. Кръвосмешението е толкова страшно нещо за хората, че мъжете винаги избягват да се срещат или разговарят със своите тъщи или близки от женски пол.

Кланова система След процеса на възстановяване на населението им след 1670 г., уинебаго толкова много се смесват със своите алгонкински съседи, че се предполага, че губят първоначалните си традиции и ги заменят с алгонкинските. Започват да събират див ориз от близките езера и да използват керамика и медни сечива, и също като алгонкините се организират в бащини кланове. Всеки клан има определени церемонии или социални функции. Клановете са групирани в две части – горни (Небе) и долни (Земя), което е характерно за сиукските народи. При уинебаго горната фратрия се състои от 4 клана, а долната от 8 клана.

От тях клановете Мечка и Гръмотевична птица са най-важни. Наследствения главен вожд на племето почти винаги е избиран от клана Гръмотевична птица, а клана Мечка изпълнява функциите на племенна полиция. Членството в клана е по-важна отколкото принадлежността към групата и главният вожд управлява с помощта на Съвет съставен именно от основните водачи и старейшини на всеки клан. Има и главен военен вожд, който е избиран от клановете на долната фратрия по заслуги и опит. След разпръсването на племето през 18 век населените им места стават по-автономни и всяко село си има свой главен и военен вожд. Всеки клан има голям брой собствени обичаи свързани с раждането, именуването, смъртта и погребенията. Погребенията са различни в зависимост от клана. Мъртвите са или погребвани или поставяни на платформа.

Жилища

Първоначално земеделски производители, уинебаго живеят в големи полупостоянни села и за разлика от алгонкините следват сиукския модел и не се разбиват на отделни малки ловни лагери през зимата. Основното жилище е кръгъл или овален вигвам, заимстван от алгонкинските им съседи. Използват и типито като временен подслон при лов на бизони далеч от селото.

История Уинебаго не си спомнят да са живели другаде освен в близост до Грийн Бей и езерото Уинебаго в североизточен Уисконсин. Някъде около 1400 г. групите анишинабе (оджибуей, отава и потауатоми) започват да се придвижват на запад. Отава спират при остров Манитулин, но оджибуейте продължават на запад и заемат северния бряг на езерото Хюрън. Към 1500 г. потауатомите преминават пролива Макинак и се установяват в северната част на Долен Мичиган. Тази инвазия от страна на анишинабе изтиква местните народи на юг и на запад. Меномините са притиснати на юг, където се съюзяват с уинебаго, а шайените и арапахо тръгват на запад към Големите равнини. По това време уинебаго са достатъчно мощни, за да спрат по-нататъшното разширяване на оджибуей, но загубата на територия и многобройното население стават проблем за изхранването им. За да решат проблема, уинебаго се опитват да разширят земите си на юг, но се сблъскват с мощните илиной. Изправени пред невъзможността да осигурят повече земя и да изхранват населението, племето започва да се разцепва. Някъде около 1570 г. айова, ото и мисури се отделят от уинебаго в Грийн Бей и поемат на запад. Заселват се в Айова, преди да се разделят на отделни племена. Отслабени драстично остатъка от уинебаго се концентрира в няколко големи села близо до Грийн Бей, за да защитава родината си от оджибуейте от север и от илиной от юг. Така, поставени в нещо като състояние на обсада, уинебаго усещат ефекта от идването на европейците в Северна Америка доста преди срещата си с тях.

Среща с французите Французите започват търговията с кожи по Сейнт Лорънс от 1603 г. и през 1609 г. помагат на алгонкин, хуроните и монтанаите да изгонят ирокезите от горната част на реката. През 1611 г. Етиен Брюле достига до селата на хуроните, а през 1623 г. и до Солт Сейнт Мери. Скоро след това отава и хуроните се свързват с оджибуейте в Горен Мичиган и правят опит да се свържат и с уинебаго на юг. Французите научават за уинебаго от отава още през 1620 г., но това което чуват никак не ги обнадеждава. Знаейки, че отава и хуроните действат като посредници в търговията с французите и са тясно свързани с враговете им оджибуей, уинебаго отказват да пуснат търговците отава и хурони да навлязат в земите им. След няколко години на безуспешни опити, накрая отава изпращат пратеници да организират търговията с уинебаго. Когато пратениците пристигат в селата им веднага са убити и части от телата им ритуално изядени. По времето, когато отава и хуроните се готвят за отмъстителна война заради този инцидент, французите изпращат Жан Николе на запад. Когато Николет пристига в Ред Банкс на южния бряг на Грийн Бей става първият бял, когото уинебаго виждат. В крайна сметка на Николет се отдава да уреди мир между враждуващите племена и да отвори търговията в западните части на Големите езера.

Междуплеменни войни