Мъзгош

Мъзгош () е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

География Село Мъзгош се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 16 километра североизточно от Цариброд. Разположено е на юг от планината Видлич, в близост до днешната сръбско-българска граница като на 500 метра се намира Станянци, най-близкото село до Мъзгош, разположено на изток от границата. От извора край селото, носещ името „Врело“, се образува Мъзгошката река, ляв приток на Забърдската река. По протежението на реката са работели 17 воденици, от които днес са останали 2, но заради безводието в района не работят.

История В землището на Мъзгош е открита керамика, датирана от енеолитната епоха (3300-2200 пр.н.е.)Чолева-Димитрова, Анна. Местни и родови имена от Царибродско. София. 2018. с. 3

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Мозгаш е отбелязано като село с 9 домакинства.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 192. Мъзгош се споменава в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година под името Мозгошик. Там са посочени три данъчно задължени лица – Боре Воин, Воислав Радослав и Дане Радослав. Целият налог за селото е 110 овце. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот).Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 154. В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от село Мозгош – Илия Пенин, Неделко Божьо и Трайко Лалин.Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 236.

Селото е споменато отново през 1704 г. в приписките в ръкописната служба на Смиловския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“. Към 1837 г. в манастира отсяда Кира от Мъзгош за период от три години, вероятно с образователна цел.Манолова, Надя. Възрожденска микроистория: Манастирът „Св. св. Кирик и Юлита” в Нишавската епархия през ХVІІІ-ХІХ век // Сборник в чест на 65 - годишнината на доц. д-р Румен Донков. Исторически факултет на СУ “Св. Кл. Охридски“ и Кооперация ИФ-94, 2013. с. 167.

По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Станянци.

В селото е имало училище, Културен дом с читалище, селска кооперация, обущарска работилница и работилница за газирани напитки с лимонада, известна със собственика си Ванчо Лимонаджията.

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Мъзгош е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

Границата от 1920 година (базираща се на Ньойския договор от 1919), разделя на две части землището на селото.Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 392.

Палеонтология Българският геолог Георги Златарски съобщава за присъствието на амонити от вида Aegoceras capricornus край Мъзгош, но впоследствие откритите екземпляри са загубени.

Население Населението на Мъзгош е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:

Религии Населението на Мъзгош е православно християнско. В селото е разположена църквата „Св. великомъченик Георги“, осветена на 20 септември 2022 г. Идея за построяването на храм съществува от 1935 г., но строежът започва през 2007 г. и е завършен през 2017 г. Иконите за иконостаса са рисувани от иконописеца Жельо Желев от Бургас.

От 1795 г. в местността „Църквище“, разположена близо до селото, има положен оброчен кръст, посветен на св. вмчк Георги Победоносец, където всяка година на Гергьовден се събират мъзгошани, а в някои случаи и на Димитровден и Архангеловден. На същото място според местни легенди в миналото е съществувала малка дървена църква. Други легенди говорят за църкви в местността „Могила“, разрушена от турците и силно наводнение според различните твърдения.

В близост до Мъзгош се намират оброчни камъни, посветени на св. Архангел Михаил в местността „Камикат“, на св. Иван Бильобер в местността „Чука“ и на Пресвета Богородица в местността „Малката могила“.

Фолклор Населението принадлежи към шопската етнографска група, населяваща земи в днешна западна България, източна Сърбия и в североизточна Северна Македония. Запазени са две песни от селото „Пошла Троянка на воду“ и „Надо, мори, Надо“. Смята се, че лирическите герои в песните са реално съществували личности, но авторите остават неизвестни.

Лексика

В селото се говори царибродски говор, част от белоградчишко-трънски говори, които от своя страна са част от преходните говори. Примерен текст на царибродски говор, използван в Мъзгош: Бѐше на трѝ мѐсеца, к'игà му правѝмо кърштен'ѐ. На седъмнàйсети àвгус ли?... Дойдо̀ше кумовѐте од Бàнк'е. Онѝ су от тàмо. Дойдо̀ше роднѝни, обедвàше. Дойдѐ по̀път. Он с кадѝл'ницуту што̀ но̀сеше, прѐкади йѐден'ето. Однѐсоше га го̀ре у стàйуту. Искупàли га. Йà не съ̀м билà. Не мѐ пуштѝше да улàзим уну̀тре. Искупàли га, кристѝли га и га облѐкла у н'о̀н'е дрѐе кумѝцата. И знѐсоше га надво̀рка и товà йе. 

Му̀зика свирѝ, о̀ро игрàеше. Оно̀ се вѐче стъ̀мни. Разотѝдоше се човѐците.

А съгà гà че ли йе некъ̀рстен.Същият текст, на стандартен български:Беше на три месеца, когато му правихме кръщене. На седемнадесети август ли?... Дойдоха кумовете от Банкя. Те са от там. Дойдоха роднини, обядваха. Дойде попът. Той с кадилницата, която носеше, прекади яденето. Отведоха го горе в стаята. Изкъпаха го. Аз не съм била. Не ме пускаха да вляза вътре. Изкъпаха го, кръстиха го и кумицата го облякла в нови дрехи. И го изнесоха навън и това е. 

Музика свири, хоро игаеха. То вече се стъмни. Разотидоха се хората.

А сега като че ли не е кръстен.

Икономика Малцината останали жители на Мъзгош се занимават със земеделие и скотовъдство.

Селото е разположено върху находища от лигнитни въглища, които се експлоатират от българската страна на границата, където се намира мина Станянци, макар и не много интензивно. През 2024 г. Общинският съвет на община Цариброд одобрява план за откриването на мина и за добив на въглища в близост до селото. Зoнaтa нa минaтa вĸлючвa cъщecтвyвaщитe, пpoвepeни зaпacи oт въглищa в нaxoдищe Kyтyчи. Te oбxвaщaт изтoчнaтa чacт нa въглищния бaceйн Mъзгoш и ce пpocтиpaт нa изтoĸ oт ceлoтo чaĸ дo дъpжaвнaтa гpaницa c Бългapия, въpxy плoщ oт 554 871 m². Решението не се приема от жителите на общината, включително и мъзгошани, които започват протест срещу планирания строеж. Основните причина за недоволството е страхът от риск за природата и въздействието на въздуха върху хората и земеделието.

Личности Родени в Мъзгош Ванчо Лимонаджията, собственик на местна работилница за газирани напитки с лимонада Перица Донков (1956), художник Свързани със селото

Борис Петров, фотограф

Бележки

Литература Манолова, Надя. Възрожденска микроистория: Манастирът „Св. св. Кирик и Юлита” в Нишавската епархия през ХVІІІ-ХІХ век // Сборник в чест на 65 - годишнината на доц. д-р Румен Донков. Исторически факултет на СУ “Св. Кл. Охридски“ и Кооперация ИФ-94, 2013. с. 165. Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.187-188 Райчевски, Стоян. Нишките българи, Балкани, 2004, с. 207 Тодорова-Свиленкова, Зденка. Жената в няколко народни песни от Царибродско // Български фолклор (1). 1994. с. 64-65.

Категория:Села в Западните покрайнини Категория:Села в община Цариброд Категория:Забърдие