Алесандро Гонзага (; * 1415, Мантуа, Херцогство Мантуа; † 16 януари 1466, пак там) от род Гонзага е маркграф на Кастел Гофредо, Медоле, Кастильоне и Солферино (1444 – 1466) и господар на Остиано (1444 – 1466).

Произход Той е третият син на Джанфранческо I Гонзага (* 1395, † 1444), първи маркграф на Мантуа, и на съпругата му Паола Малатеста (* 1384/1393, † 1449). По бащина линия е внук на Франческо I Гонзага и Маргерита Малатеста, а по майчина – на кондотиера Малатеста IV Малатеста, сеньор на Пезаро,Alessandro Gonzaga, geneall.net и Елизабета да Варано. Има трима братя и две сестри: Лудовико III (* 1412, † 1478), кондотиер, венециански патриций, втори маркграф на Мантуа, съпруг на Барбара фон Бранденбург Карло (* 1413/1423, † 1456), кондотиер, венециански патриций, господар на Лудзара, Сабионета, Боцоло, Сан Мартино дал'Арджине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло и съпруг на Лучия д'Есте и на Рингарда Манфреди Маргерита (* 1418; † 1439), венецианска патриция, маркиза на Ферара като съпруга на Леонело д’Есте Джанлучидо (* 1421; † 1448), венециански патриций, студент по право в Павия и апостолически протонотарий Чечилия (* 1426; † 1451), венецианска патриция, монахиня в манастира „Санта Киара“ в Мантуа

Биография Той получава образованието си в къщата „Ка Дзойоза“ в Мантуа, построена от баща му, от прочутия Виторино да Фелтре. Алесандро става негов любим ученикCarlo de' Rosmini, Idea dell'ottimo precettore nella vita e disciplina di Vittorino da Feltre e de' suoi discepoli, Rovereto, 1801, с. 345-346 и Виторино го прави начетен човек, обичащ старогръцки и латински.Giuseppe Amadei;Ercolano Marani (a cura di), Signorie padane dei Gonzaga, Mantova, 1982, с. 120 Посветен е в рицарство по време на посещението на император Сигизмунд Люксембургски в Мантуа през септември 1433 г., когато той предава отличителните знаци на маркиз на баща му Джанфранческо I Гонзага, който може да се похвали с титлата на 1-ви маркиз на Мантуа.Carlo de' Rosmini, Idea dell'ottimo percettore, nella vita e disciplina di Vittorino da Feltre., Milano, 1845.

Алесандро е много религиозен и милосърден към ближните си. След смъртта на баща си през 1444 г.Costante Berselli, Castelgoffredo nella storia, Mantova, 1978, с. 68. Документът, запазен в Общинската библиотека на Мантуа, започва с Alexander de Gonzaga marchio. на Алесандро се падат земите на Кастел Гофредо заедно с Медоле, Кастильоне, Остиано, Кането, Редондеско, Гуидицоло, Солферино, Волонго, Казалромано и Рока ди Мариана,Lombardia Beni Culturali. Il marchesato, poi ducato di Mantova. за които земи той получава инвеститурата от Фридрих III на 21 март 1451 г. Под негово господство Кастел Гофредо става имперски феодAA.VV., L'istitutore, giornale pedagogico per le scuole infantili, elementari, reali e tecniche, Venezia, 1857-Anno IX, с. 227 автономен и различен от този на Мантуа,Piero Gualtierotti, Il Tartarello, n. 2, giugno 1983, с. 9-10Carlo Togliani, Il principe e l'eremita, Mantova, 2009,, с. 29. но той никога не пребивава там, оставяйки управлението на града на викарий. Под негово господство започва пълното възстановяване на замъка в Кането, завършено през 1474 г., осем години след смъртта му,Leopoldo Pinelli, Istoria di Canneto, Canneto sull'Oglio, 2007 от брат му Лудовико III, маркиз на Мантуа.

На 5 март 1445 г.Giancarlo Malacarne, I Gonzaga di Mantova: Appendice]. Gonzaga : genealogie di una dinastia : i nomi e i volti, Il bulino, 2004, с.118. се жени за Аниезе да Монтефелтро, дъщеря на Гуидантонио да Монтефелтро, граф на Урбино, и на Катерина Колона, от която няма деца.

След като овдовява през 1522 г., той отива на поклонение в Светите земиRuggero Regonini, и през 1457 г., следвайки своето религиозно призвание, влиза в Ордена на Свети Амвросий в Немус в Милано, преди да се премести в манастира на Свети Никола в Мантуа.Roberto Brunelli, I Gonzaga con la tonaca, Ciliverghe, 2005

Поради лошото си здраве умира внезапно без наследници през януари 1466 г.Storia di Mantova dalla sua origine fino all'anno 1860. на 38 г. в манастира „Свети Никола“. Неговите владения, с изключение на имперския феод Кастел Гофредо,Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019, с. 142 преминават у брат му Лудовико III Турчина, маркиз на Мантуа, към когото Алесандро винаги е имал особено предпочитание.

Брак и потомство ∞ 1446 за Аниезе да Монтефелтро (* 1425; † 1522), вдовица на Гуидантонио Манфреди, господар на Имола и Фаенца, и дъщеря на Гуидантонио да Монтефелтро, граф на Урбино, и навтората му съпруга Катерина Колона, племенница на папа Мартин V, от която няма деца.Alessandro Gonzaga, genealogy.euweb.cz

Литература Giuseppe Amadei; Ercolano Marani (a cura di), Signorie padane dei Gonzaga, Mantova, 1982. ISBN non esistente Carlo de' Rosmini, Idea dell'ottimo percettore, nella vita e disciplina di Vittorino da Feltre., Milano, 1845. Francesco Bonfiglio, Notizie storiche di Castelgoffredo, Brescia, 1922. Costante Berselli, Castelgoffredo nella storia, Mantova, 1978. Roberto Brunelli, I Gonzaga con la tonaca, Ciliverghe, 2005. ISBN non esistente Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835, ISBN non esistente. Guido Sommi Picenardi, Castel Goffredo e i Gonzaga, Milano, 1864. ISBN non esistente. Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990. Massimo Marocchi, Storia di Solferino, Castiglione delle Stiviere, 1994. ISBN non esistente. Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010. Leopoldo Pinelli, Istoria di Canneto, Canneto sull'Oglio, 2007, ISBN 978-88-902413-3-8. Ruggero Regonini, I Gonzaga signori di Ostiano, Ostiano, 2001.

Източници

Категория:Маркграфове в Италия Категория:Гонзага Категория:Италианска аристокрация