На прощаване в 1868 г.

„На прощаване в 1868 г.“ е поема от Христо Ботев. За първи път творбата е публикувана във втория брой на вестник „Дума на българските емигранти“ на 25 юни 1871 г. През 1875 година Ботев я публикува (втора редакция) в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

Ботев пише стихотворението през бунтовната 1868 година в Браила, когато участва много активно в подготовката на четата на Желю войвода и е избран за неин секретар. След като четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава през р. Дунав в България, под натиск на Турция румънското правителство арестува Жельо войвода и други революционери и така преминаването на следващи чети е осуетено.

Революционерът Киро Тулешков разказва в спомените си как Христо Ботев написва творбата:

„Един ден аз отидох в българското кафене „Стара планина“ и го заварих седнал до една маса, вдълбочил се и пише. Приближих се до него и го попитах какво дращи, а той нито главата си дигна да ме погледне, нито ми отговори. Оставих го спокоен и седнах настрана при друга маса. След няколко минути той престана до пише и си дигна главата. Като ме съгледа, поздрави ме и ме попита кога съм дошъл. Повика ме при себе си и почна да ми чете стихотворението „На прощаване“, което каза, че е написал в кафенето... – Аз съм уверен – продължи той после, – че щом освободят дяда Желя, то ние пак ще можем да преминем...“

Още преди Освобождението творбата добива голяма популярност и започва да се разпространява като песен. Известни са нейни преписи, като изследователи допускат, че в основата на някои от тях лежи най-ранен, пръв вариант на стихотворението, който Ботев не е отпечатал, но който е бил широко известен.Жечев, Ник. За един ръкописен сборник-песнопойка от 70-те години на XIX в. – В: Известия на Института по българска литература, кн. IX, 1960, с. 285–292.

Васил Левски записва песента в своя джобен бележник. Някои изменения и съкращения в преписа показват, че той я е знаел наизуст. Текстът на преписа е по-близък до първата редакция на стихотворението. „На прощаване“ е записано и в един плевенски сборник-песнопойка с надслов „Друга песен за бунтовниците и бележка към преписа „Изпета от В. Левски в 1870 г.“ Стихотворението е преписвано и в сборниците на учителите революционери от Бяла черква.

Източници

Категория:Произведения на Христо Ботев