Ести

Естите са древен народ, споменат и описан за първи път от древноримския историк Тацит в трактата му „Германия“ около 98 след Христа.Tacitus, Germania, Germania. По думите на Тацит Естуи, земята на естите, е разположена на изток от Свионес (шведите) и западно от Ситонес (квените), на Свевското море. Този и други факти говорят за това, че Естуи е в или около съвременния руски анклав Калининградска област (по-рано известен като Източна Прусия).

Географски и лингвистични данни свидетелстват за това, че естите принадлежат етнически към балтийските народи. Най-вероятно те са родственици на прусите – не на съвременния германски народ прусаци, нито на съвременните угро-фини естонците. Тацит почти сигурно е допуснал грешка твърдейки, че естите са културен хибрид на келтско-германската култура. Тацит често използва ненадеждни вторични източнициE. J. Kenney, The Cambridge History of Classical Literature: Volume 2, Latin Literature, Cambridge, Cambridge University Press, pp. 647 – 8..

Тацит споменава, че култът към Майката на Боговете сред естите по протежение на източното крайбрежие на Балтийско море би трябвало да ги отнесе към балтийските езически религии.Lang, Valter. Той също не изключва родство с фените - предци на финландците или саами. В крайна сметка, ести са наричани етнически различни племена и народи в североизточна Балтика.Lang, Valter.

В съвременния естонски език еститеи са ендоним за „Естония“, която е била известна и като Естия или Хестия в някои ранни латински извори, както и Eйстланд в древните скандинавски саги. Естите наричат себе си маарахви, което означава „хората на земята“. Етимологията на термина ести остава предмет на научна хипотеза.

Тацит също записва единствения запазен пример за есткия език: glesum, очевидно латинизирана дума, означаваща кехлибар и приличаща на по-късния латвийски еквивалент glīsas. И двете могат да бъдат получени заеми от германски езици, като се има предвид тяхната прилика с готическа дума glas.Rübekeil, Ludwig.

Има данни, че района на Калининградския залив е силно свързан с естите: Стара Прусия и модерните литовски думи за лагуна – съответно Aistmarės и Aīstinmari , са били получени от Aesti и mari („лагуна“ или „сладководен залив“).Mikkels Klussis, Dictionary of Revived Prussian: Prussian – English, English – Prussian, Vilnius 2005–06, p. 47. По този начин, най-древното познато име за този воден басейн е „Лагуната на естите“.

Исторически източници

Тацит Като цяло има много малко запазена информация за естите.Endre Bojtàr, Foreword to the Past: a Cultural History of the Baltic People|publisher=Central European University Press, 1999|isbn=963-9116-42-4|page=104 Самият Тацит никога не е пътувал в Магна Германия и само записва информация, получена от друг източник, както следва:

Тацит разполага така естите, основавайки се главно на техния добив на кехлибар, популярен лукс в живота на римляните, произхождащ от югоизточния бряг на Балтийско море. Балтийската Кехлибарена търговия, която, изглежда, е достигнала Средиземно море има за главен център в района на Самбия.

Тази търговия съществува и преди Троянската война от 13 век пр. хр, тъй като кехлибарът е едно от веществата, на които е богат дворецът на Менелай в Спарта според Омировата „Илиада“.Lillian Feder (1964), Crowell's Handbook of Classical Literature, p. 192.

Касиодор

Касиодоровите Variae, публикувани през 537 г., съдържат писмо, написано от Касиодор от името на Теодорих Велики и адресирано до естите:

Стилът на писане доказва, че естите по това време са независими, а не е под властта на Остготите. Очевидно е, че Касиодор смята за политически важно да се установят приятелски отношения със северните области. В писмото се посочва също, че естите вече са наясно с ценността на кехлибара и са направили от това търговска тайна. Изпращането на подаръци и обещаването на бъдещи блага и взаимоотношения от древността са сърдечен начин да се признае де-юре една държава.Edgar V. Saks.

Йорданес

Историкът от VI век Йорданес споменава на два пъти естите в книгата си „За произхода и делата на готите“, който представлява тълкуване на изгубената Касиодорова „История на готите“. Според първия цитат Йорданес поставя естите отвъд видивариите на брега на Балтийско море: „подчинена раса, но държи брега на океана.“ Следващият цитат се отнася за покоряването на естите от Ерманарих, крал на готите гревтунги: „този владетел също така подчинил на своята мъдрост и сила расата на естите, живеещи на далечния бряг на германския океан“.

Алфред Велики Ръкопис от XI век, разказващ от името на крал Алфред за пътуването на търговеца Вулфстан от Хедебю до Трусо, съхраняван в Британския музей, включва етнографски сведения за средновековните естиKemp Malone, On King Alfred's Geographical Treatise, Speculum, Vol. 8, No. 1. Samuel H. Cross, Notes on King Alfred's North: Osti, Este, Speculum, Vol. 6, No. 2. . В текста с кратко описание за страната и нейното богатство е разказано и за народните погребални обичаи на естите.www.gutenberg.org

Адам Бременски През 11 век Адам фон Бремен, позовавайки се на Айнхард и труда му Vita Caroli Magni, в който се твърди, че „славяните и естите живеят на брега на Източното море“, определя крайбрежното племе, живущо северно от Рижкия залив, като ести.Endre Bojtár, Foreword to the past: a cultural history of the Baltic people, Central European University Press, 1999, p106

Хенрик Латвийски Естонците са описани и в германоезичната Хроника на Хенрик Латвийски от XIII век, като авторът нито веднъж не разяснява произхода и езиковите им предпочитания. Това название за народността, унаследено от античните латински писатели, погрешно се асоциира от средновековните автори като образувано от термина „изток“, , или „Източна земя“ – Естланд. Съвременните естонци използват този литературен термин за обозначение на своята нация едва от XIX век и периода на „национално възраждане“. В местната традиция мутира в термина „еестласед“, като преди това естонците се самоопределят като „маарахвас“ (, буквално „земляни“).

Ливонски кръстоносен поход По време на Ливонския кръстоносен поход племенните общини на естите със своето вероизповедание и пазари са основен обект на интерес от страна на католическите военномонашески ордени. Каупо от Турайда е първият естонски велможа, покръстен в християнството. Той допринася за разпространението му в родните си територии, но загива в битката при Вилянди срещу останалия верен на естонските традиции Лембиту. Кръстоносният поход в крайна сметка покорява естите и им налага католически мир, което слага край на антично-средновековния период от тяхната история.

Източници

Допълнително четиво Deutschler, Yorck: „Die Aestii – Bezeichnung für die heutigen Esten Estlands oder die untergegangenen Pruzzen Ostpreußens“, in: Deutschler, Yorck, „Die Singende Revolution“ – Chronik der Estnischen Freiheitsbewegung (1987 – 1991), pp. 196 – 198. Ingelheim, March 1998/June 2000. ISBN 3-88758-077-X Edgar Valter Saks, Aestii, An Analysis of an Ancient European Civilization. Studies in the Ur-European History". Part 1 Võitleja, Montreal–Heidelberg, 1960 линк

Категория:Древни народи Категория:История на Естония