Въоръжените сили на Република Хърватия ( (OS RH) са организацията, натоварена чрез Конституцията с отбраната на суверенитета и териториалната цялост на страната.
Формално върховен главнокомандващ на Въоръжените сили е президентът на Република Хърватия, но тъй като страната е парламентарна република реалната власт върху тях се упражнява от министър-председателя, чрез подчинения му министър на отбраната. Видовете въоръжени сили са: Хърватска сухопътна войска (Hrvatska kopnena vojska) Хърватски военен флот (Hrvatska ratna mornarica) Хърватско военно въздухоплаване и противовъздушна отбрана (Hrvatsko ratno zrakoplovstvo i protuzračna obrana) Република Хърватия е член на Организацията на обединените нации, Европейския съюз и Организацията на североатлантическия договор (НАТО) и освен преките си функции по отбрана на суверенитета и териториалната цялост на държавата, участва и в международни операции по линия на тези организации.
История Хърватия съществува като самостоятелна държава за сравнително кратък период от своята история. По време на Средновековието (Х век) най-големите успехи на хърватската войска са победите над армията на Симеон I, когато Първата българска държава разпростира властта си до хърватските земи. Династията на Трпимировците бавно и стабилно увеличава влиянието на хърватското кралство, но прекъсването на династията и изборът на хърватската аристокрацията на унгарския крал за възкачване на престола през 1102 г. слага край на суверенитета на държавата и я вкарва в персонална уния с Кралство Унгария до загубата на унгарската армия от османците при Мохач (1526). В нея голяма част от унгарската аристокрация намира гибелта си, включително и самият крал Лайош II.
Така хърватските земи влизат в персонална уния с императорите на Свещената римска империя – австрийските Хабсбурги, но това е само номинално, тъй като голяма част от унгарските и хърватските земи са завладени от Османската империя и обединените християнски армии под предводителството на австрийците прекарват следващите почти два века в отвоюването им обратно. Тъй като хърватските земи стават контакта зона на конфликта между Виена и Високата порта пограничните общини в хърватските и сръбските владения на Хабсбургите са обособени с особен статут като Военна граница. Това от една страна допринася за воинските традиции на хърватите най-вече в лицето на ирегулярните погранични пехотни подразделения – пандурите и самоорганизираното опълчение, борещо се с османците – ускоците (аналог на българските хайдути), но от друга привлича множество сърби да пресекат границата и да се заселят в хабсбургските владения, което смесва етническия състав на тези територии и посява бъдещите конфликти между сърби и хървати.
Постепенно границата между хабсбургската монархия и Османската империя се измества на юг и югоизток, хърватските земи са окончателно освободени и Военната граница е разпусната като архаично военно-териториално формирование. На подчинение на хърватския бан (вицекрал) Аграм (Загреб) е създадена малобройна войска, която е спомагателна за основните сили на австрийската армия. По-късно тази войска под предводителството на бан Йелачич изиграва решаваща роля за потушаването на Унгарската революция от 1848 – 1849 г. (заедно с нахлулите руски императорски войски) и за спасяването на Хабсбургската монархия. Това допринася значително за застъпничеството на Виена в полза на хърватите пред Будапеща и предприетия от унгарците процес на унгарска културна асимилация („маджаризация“), белязал особено през втората половина на XIX век унгарско-хърватските отношения.
След т.нар. „Аусглайх“ (изравняването на австрийските и унгарските земи в границите на Хабсбургската монархия и създаването на Австро-Унгария) хърватските земи са в персонална уния с унгарските земи и влизат в състава на „Земите на светата апостолическа корона на свети Ищван“ (Унгария, наричана неформално и Транслейтания). Новата монархия има Обща армия (Gemeinsame armee), подчинена на общото военно министерство, отделни австрийска (Ландвеер (немски: Landwehr)) и унгарска (Хонведсег (унгарски: Honvedseg)) армии, подчинени съответно на австрийското и на унгарското военни министерства, както и различни спомагателни формирования. хърватската войска – Кралска хърватска отечествена гвардия (Kraljevsko hrvatsko domobranstvo) влиза в състава на унгарския Хонведсег, формирайки VI Военен окръг с щаб в Аграм.
Но Австро-Унгария губи войната и се разпада, а словенците и хърватите, за да избегнат статута на победени страни на мирните преговори, се присъединяват към Кралство Сърбия, формирайки Кралство на сърби, хървати и словенци, станало по-късно Кралство Югославия, а след Втората световна война и премахването на монархията, след като комунистите на Тито овладяват властта – Социалистическа федеративна република Югославия. Хърватия прекарва Студената война като Социалистическа република Хърватия в състава на федерацията, а самата Югославия след разрива между Сталин и Тито заема неутрална позиция между капиталистическия и социалистическия лагер, ставайки главна движеща сила в Движението на необвързаните държави.
След настъпилата тежка икономическа криза в края на Студената война СФРЮ се разпада. Словения се отделя след краткотраен конфликт с малко жертви с федералната Югославска народна армия, известен като „Седемдневната война“, но Хърватия извоюва независимостта си след далеч по-кръвопролитната, приключила едва през 1995 г. Хърватска война за независимост. По време на войната на базата на хърватското териториално опълчение от състава на федералната Териториална отбрана и хърватската милиция (полицейските подразделения, лоялни на новата власт) са формирани Хърватската гвардия (по-добре въоръжените мобилни подразделения) и „домобранците“ – местното опълчение, зле въоръжено като лека пехота.
Тъй като гвардейците и домобранците са организирани на базата на специализираните милиционерски роти на хърватското МВР и подразделенията на хърватската териториална отбрана, възникват над 100 „бригади“ и „полкове“, но като сравнително по-високо ефективни са считани едва десетината бригади и отделни полкове на гвардията, а повечето „бригади“ и „полкове“ на домобранците не надвишават 200 – 300 души, включително има случаи на „корпуси“ с не повече от 2000 души общ личен състав. След края на Войната за независимост на базата на тези две формирования е създадена Хърватската войска (Hrvatska vojska), преименувана на Въоръжени сили на Република Хърватия (Oružane snage Republike Hrvatske).
Численост По актуални данни към май 2016 г. числеността на хърватските въоръжени сили възлиза на 14 506 души активен личен състав, 1513 цивилни служители и няколкохиляди резервисти."Military Balance in Europe 2011". 7 март 2011. От 14 506 души активен персонал 3183 са офицери, 5389 са подофицери, 5393 са войници и моряци, 520 военни специалисти, 337 цивилни техници и 1176 други цивилни служители."Povjesnica – Ministarstvo obrane RH"
Пълна мобилизационна възможност на всички мъже на възраст между 16 и 49-годишна възраст са 1 035 712, от тях годни за военна служба са 771 323. Задължителната военна повинност е отменена със закон от 1 януари 2008 г.
Структура Министерство на отбраната
Министерството на отбраната на Република Хърватия (Ministarstvo obrane Republike Hrvatske (MO RH)) е институцията на централната власт (правителството), осъществяваща гражданския контрол върху въоръжените сили и изпълнението на военната стратегия на страната, приета от парламента на републиката. Освен това министерството осъществява финансовата и кадровата политика на силите. На негово подчинение са и самостоятелни служби извън контрола на Генералния щаб на Въоръжените сили на Република Хърватия (Glavni stožer Oružanih snaga Republike Hrvatske (GS OS RH)), който е негова интегрална част. Начело стои министър на отбраната, подпомаган от заместник-министър. В структурата на министерството има четири департамента, оглавявани от ресорни помощник-министри на отбраната. Освен че е подчинен на президента на правителството (министър-председателя) на Република Хърватия, министърът на отбраната е член на Съвета за национална сигурност, който ръководи отбранителната политика на страната и работата на специалните служби. Структурата на министерството включва следните длъжности и отдели: Министър и заместник-министър на отбраната (Ministar obrane i Zamjenik ministra obrane) Органи, подчинени непосредствено на министъра: Кабинет на министъра (Kabinet ministra) Самостоятелен сектор за вътрешна ревизия (Samostalni odjel za unutarnju reviziju) Самостоятелен отдел за поддръжка на Военния ординат в Република Хърватия (Samostalni odjel za potporu Vojnom ordinarijatu u Republici Hrvatskoj) Органи на Министерството на отбраната Главен секретариат на МО (Glavno tajništvo ministarstva) Служба за общи международно-правни дейности и законотворчество (Služba za opće međunarodno-pravne poslove i izradu akata) Сектор за гражданско-правни административни дейности (Sektor za građansko-pravne i upravne poslove) Военнодисциплинарен съд (Vojnostegovni sud) Самостоятелен сектор за обществени поръчки (Samostalni sektor za javnu nabavu) Самостоятелен сектор за информационни и комуникационни системи (Samostalni sektor za informacijske i komunikacijske sustave) Самостоятелна служба за връзки с обществеността и печатни дейности (Samostalna služba za odnose s javnošću i izdavaštvo) Самостоятелна служба на военното въздушно движение (Samostalna služba za vojni zračni promet) Ресорни директорати, начело с помощник-министри на отбраната: Директорат за отбранителна политика М1 (Uprava za obrambenu politiku) Сектор за отбранителна политика и планиране (Sektor za obrambenu politiku i planiranje) Сектор за международно отбранително сътрудничество и сигурност (Sektor za međunarodnu obrambenu suradnju i sigurnost) Директорат за човешки ресурси М2 (Uprava za ljudske resurse) Сектор за управление на човешките ресурси (Sektor za upravljanje ljudskim resursima) Сектор за поддръжка на управлението на човешките ресурси (Sektor za potporu upravljanja ljudskim resursima) Директорат за материални ресурси M3 (Uprava za materijalne resurse) Сектор за въоръжения (Sektor za naoružanje) Сектор за инфраструктурна поддръжка, строителство и защита на околната среда (Sektor za nekretnine, graditeljstvo i zaštitu okoliša) Служба за прием и контрол на качеството (Služba za prijam i kontrolu kvalitete) Служба за поддръжка (Služba za potporu) Директорат за финанси и бюджетна политика М4 (Uprava za financije i proračun) Сектор за бюджетна политика и анализ (Sektor za proračun i analize) Сектор за финанси и счетоводство (Sektor za financije i računovodstvo) Подчинени структури: Генерален щаб на Въоръжените сили на Република Хърватия (Glavni Stožer Oružanih snaga Republike Hrvatske (GS OS RH)) Инспекторат на отбраната (Inspektorat obrane) Военна агенция за сигурност и разузнаване (Vojna sigurnosno-obavještajna agencija)
Генерален щаб на Въоръжените сили
Генералният щаб на Въоръжените сили на Република Хърватия (Glavni stožer Oružanih snaga Republike Hrvatske (GS OS RH))www.osrh.hr е формиран на 21 септември 1991 г. като Генерален щаб на Хърватската войска (Glavni stožer Hrvatske vojske) по време на хърватската Война за независимост с първи началник генерал Антон Тус.
Генералният щаб е висшият военен ръководен орган на държавата, осигуряващ управление на войските и военна експертиза за висшето държавно ръководство на републиката. Той е интегрална част от Министерството на отбраната. Той отговаря за тактическото, оперативното и стратегическото планиране и осигуряване на силите.