Петърла̀ш или Пъртела̀ш (, до 2009 Петрлаш или PetrlašЗАВОД ЗА СТАТИСТИКУ, СИСТЕМАТСКИ СПИСАК НАСЕЉА У РЕПУБЛИЦИ СРБИЈИ, Београд, 2011.ISBN 978-86-6161-013-4) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
География Село Петърлаш се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 6 километра северозападно от Цариброд, в карстов район. От общинския център го дели бърдото Козарица.
Землището на селото обхваща 21 кв. км и граничи със землищата на Цариброд и Пъскашия на юг и югозапад, Чиниглавци и Велико село на запад, Одоровци и Гуленовци на север, Смиловци на североизток и Радейна на изток.
Махалите на селото са: Горна махала, Долна махала и Сред село.
История В пещерите край Петърлаш са намерени керамични съдове от Бронзовата и Желязната епоха. В селото и край него са намерени останки и от следващите епохи.
Селото се споменава в османо-турски документи от 1447 година. През първия период османското владичество то е било изцяло или частично войнушко. Тогава Петърлаш е включено в състава на каазата Шехиркьой (Пирот).
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Петърлаш е отбелязано като село с 16 домакинства, 7 неженени жители и една вдовица. Други 39 домакинства са войнушки, част от джемаата на Радивой, син на Станко от село Турка.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 164, 188. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623-1624 година селото е отбелязано под името Петралаш с 26 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 291
През 60-те години на 19 век през землището на селото е прокаран т.нар. Митхадпашов път, който свързва Пирот с Петрохан (Днес този път не се използва, но останки от калдъръма му може още да се видят).
По време на сръбската окупация от 1878 година и първата половина на 1879 година Петърлаш спада към Височкия срез на Пиротски окръг. От 1879 до 1920 година е в границите на България. Граничната линия, прокарана по силата на Берлинския договор, оставя една част от землището на Петърлаш в Сърбия.Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 14. В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци. През 1882 година в селото се открива основно училище.
По време на Сръбско-българската война, на 2 ноември 1885 г. една чета от царибродското опълчение води край селото отбранителен бой срещу настъпващи сръбски кавалерийски и пехотни части, като е принудена да се оттегли към Калотина.История на Сръбско-българската война 1885 год., София 1925, с. 262. На 11-13 ноември българските войски водят край селото настъпателни сражения със сръбски части.История на Сръбско-българската война 1885 год., София 1925, с. 567, 573, 584-586, 614, 617, 623-624.
Осем жители на Петърлаш загиват в Балканските войни (1912-1913).Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912-1913) , balkanwars.archives.bg, посетен на 9 юни 2016 г. Загинали в Балканските войни (1912-1913) Номер Имена Чин Военна част Дата и място на смъртта Убит или починал Място на гроба Източник 1. Давидко Дойчев Киров 25 Драгомански полк, 2 рота 5 юли 1913, връх Ченгене Калеси, Горноджумайско убит връх Ченгене Калеси ДВИА, ф.39, оп.1, а.е. 5, л. 2 2. Мито Мадев редник 25 Драгомански полк, 2 рота 6 ноември 1912, Албасан, Чаталджанско убит с. Албасан ДВИА, ф.39, оп.1, а.е.10., л.80. 3. Митю Станчев ефрейтор 25 Драгомански полк, 4 рота 19 юни 1913, Богородица, Гевгелийско убит Богородица ДВИА, ф.39, оп.1, а.е.10., л.95 4. Михаил Йоцов редник 38 пехотен полк, 14 рота 18 февруари 1913, Чорлу починал Чорлу ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 111. 5. Нако Йосифов Киров редник 25 Драгомански полк, 1 рота 19 юни 1913, Негован, Кукушко убит Негован ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 6. 6. Петър Димчов редник 56 пехотен полк, 8 рота 3 юли 1913, позиция Папаз гьол, Разложко убит поз. Папаз Гьол ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 98. 7. Спас Георгиев Пецев редник 25 Драгомански полк, 10 рота 7 април 1913, София починал София ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 37. 8. Тасю Гогов редник 38 пехотен полк, 14 рота 14 ноември 1912, с. Фенер, Чаталджанско убит с. Фанасакрис ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 10.
При включването на България в Първата световна война, към 1 октомври 1915 година в Петърлаш е разположен щабът на 25 Драгомански полк.Българската армия в Световната война 1915-1918, г., т. ІІ, Войната срещу Сърбия през 1915 година. Настъплението на Първа армия през границата от 1 до 14 октомврий, София 1936, с. 907. Седем местни жители са наградени с военни отличия за участието им в Първата световна война.България в Първата световна война, archives.bg, посетен на 9 юни 2016
Наградени в Първата световна война (1915-1918) Номер Имена Чин Военна част Награден с Мотиви за награждаването Източник 1. Алекси Дойчев Киров старши подофицер 42 пехотен полк, 11-а рота Знак на военния орден „За храброст“, III ст. за бойни отличия във войната през 1915–1916 г. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 47 2. Асен Петров редник 25-и пехотен полк Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. за отличие във войната срещу румънците ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 615 3. Давидко Митов Колев младши подофицер 42 пехотен полк, 8-а рота Знак на военния орден „За храброст“, IV ст. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 47 4. Делчо Христов Кръстев редник 25-и пехотен полк, картечна рота Военен орден „За храброст“, IV ст. за бойни отличия във войната със Сърбия през 1915 г. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 36-37 5. Никола Петров Павлов бомбардир 17 артилерийски скорострелен полк, 3-та планинска батарея Военен орден „За храброст“, IV ст. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 180-181 6. Петър Дойчев Георгиев [Петър Дойчов Георгев] старши подофицер 58 пехотен полк, 3-та рота Войнишки кръст „За храброст“, IV ст.; Военен орден „За храброст“, ІІІ ст. за показана храброст и военни заслуги в боевете през 1916 г. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 243; ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 576-577 7. Петър Тодоров младши подофицер 25-и пехотен полк Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. за отличие във войната срещу румънците ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 615
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Петърлаш е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия). През 1941-1944 година Петърлаш, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление.
През 1968 година училището в селото е закрито. През 1970 година Петърлаш е електрифицирано.
Население Населението на Петърлаш е предимно българско. Според данните от преброяванията то се разпределя по следния начин: 1881 г. – 390 д. 1887 г. – 477 д. 1892 г. – 505 д. 1900 г. – 536 д. 1905 г. – 575 д. 1921 г. – 620 д. 1948 г. – 610 д. 1953 г. – 572 д. 1961 г. – 428 д. 1971 г. – 277 д. 1981 г. – 148 д. 1991 г. – 81 д. 2002 г. – 33 д.
Културни и природни забележителности Църква „Св. Троица“, строена в средата на 19 век. Изградена е от дялан камък, покрита с каменни плочи, а по-късно е препокрита с керемиди.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.38 За иконостаса се знае, че е от 1892 г. Според местни предания на мястото на сегашната църква е имало друга. Селският патронен празник е „Св. Троица“. Пред църковния двор се извисява бор, който навремето е бил донесен от Рилския манастир от местен селянин на име Кирил Павлов, който също така донесъл през 1903 г. и камбаната на църквата от Самоков. Останки от по-стар храм в местността Горешняк, за който се твърди, че е бил първият манастир „Св. Кирик и Юлита“, който по-късно е изместен в района на село Смиловци, където и до днес функционира - Смиловския манастир. На север от селото се намират няколко известни в Сърбия пещери, които често са наричани и Одоровски по името на съседното село Одоровци. Те са Главна пещера (Попова печ), открита през 1966 година и изследвана след 1968, Кристална (Данчулица), Джеманска пропаст, Тъвна дупка, Неделина дупка и Оджина (Ходжина) дупка или Яма.
Личности Родени в Петърлаш Янаки (Йоники, рождено име Здравко) – дългогодишен игумен на Погановския манастир „Св. Йоан Богослов“ през първата половина на 19 век Костадин Велков - деец на ВЗРО „Въртоп“ Починали в Петърлаш Колю Тенчев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническата войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 48
Бележки
Литература
Манчев, Ангелина. Материјал за фонетику говора села Петрлаш у општини Димитровграда, Прилози проучавању језика, Нови Сад, 1967, књ. 3, с. 177 – 188 Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198 Николова, Весна. Музейна сбирка в Димитровград (двуезично издание), Димитровград 2000 Ставров, Станимир. Петрлаш – село, које нестаје, Димитровград 2000 Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.III, сп. Мост, бр. 82, Ниш 1983
Категория:Села в Западните покрайнини Категория:Села в община Цариброд Категория:Забърдие