Лъв XI (), роден Алесàндро ди Отивиàно де Мèдичи ди Отаяно (; * 2 юни 1535, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 27 април 1605, Рим, Папска държава), е 232-ият папа на Католическата църква и суверен на Папската държава от 1 до 27 април 1605 г., тъй като умира само след 26 дни, девети поред най-къс период на заемане на длъжността в историята на Католическата църква. В църковната си кариера преди това заема последователно постовете посланик на Флоренция при папата, епископ на Пистоя, архиепископ на Флоренция, папски легат във Франция и кардинал префект на конгрегация.
Произход Алесандро де Медичи е син на Отавиано де Медичи (1484 – 1546), гонфалониер на правосъдието (1531 – 1532), първи господар на Отаяно и родоначалник на клона на Медичи ди Отаяно, и на съпругата му Франческа Салвиати (1504 – ?), флорентинска благородничка от фамилията Салвиати. Баща му принадлежи към страничен клон на престижното и могъщо флорентинско семейство. Семейството Медичи вече е излъчило двама папи: Лъв X (папа през 1513 – 1521 г.) и Климент VII (папа през 1523 – 1534 г.). Майката Франческа е племенница на Лъв X. На около 10-годишна възраст Алесандро губи баща си.
Биография Oбразование Младият Алесандро е силно повлиян от религиозната вяра на доминиканеца Винченцо Ерколани, когото слуша в близката църква „Сан Марко“.Matteo Sanfilippo, Enciclopedia dei Papi, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, vol. III, Roma, 2000, p. 269. Иска да стане свещеник, но майка му се надява на друга съдба за единствения си син. Чичо му (по-големият брат на майка му) също се опитва да го разубеди. Двамата го поверяват на великия херцог на Тоскана Козимо I де Медичи, негов втори братовчед, като се надяват, че той ще забрави желанието си.
През 1560 г. Алесандро придружава Козимо I до Рим. Там той среща Филипо Нери (бъдещ светец), от когото е много впечатлен. Завърнал се във Флоренция, той започва отново да посещава кръговете на двора на Медичите. Докато е жива майка му, Александро не се противи на волята ѝ. Но през 1566 г., когато тя умира, той решава да приеме свещенството. На 22 юли 1567 г. архиепископът на Флоренция Антонио Алтовити го ръкополага за свещеник. Малко след това Козимо I го прави рицар на Ордена на Свети Стефан.
Първоначално Алесандро се посвещава на изучаване на религията, без обаче да блесне, понеже е повече с практичен, отколкото със съзерцателен темперамент.Vita del cardinal di Firenze in Enciclopedia dei Papi, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, vol. III, Roma, 2000, p. 269. През 1569 г. е назначен за посланик на Козимо I при Светия престол и заминава за Рим, където става протеже на Фердинандо I де Медичи, вторият син на Козимо I. Фердинандо е много по-млад от него, но вече е кардинал, макар и никога да не е ръкоположен. Гулиелмо Сирлето, кардинал от Римската курия, запознава Алесандро с римския живот,B.A.V., Vat. lat. 6183, c. 50. докато кардинал Франческо Пачеко го запознава с папа Пий V.Matteo Sanfilippo, Enciclopedia dei Papi, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, vol. III, Roma, 2000, p. 269. Папата оценява таланта му и го назначава за апостолически протонотарий (1569 г.).
Римски период
Първият проблем, по който Алесандро работи като дипломат, засяга религиозната война във Франция. На 3 август 1569 г. той докладва на своя братовчед Козимо I, че папата е изключително недоволен от френския крал Шарл IX, който не е победил напълно хугенотите след битката при Жарнак. Скоро той показва проницателност и умения в управлението на интригите в папския и флорентинския двор. Първоначално той пуска подвеждащ слух, че неговият секретар е недоволен, и скоро противниците на Козимо I се свързват с него, за да го посветят в интригите си срещу херцога. Малко след това Алесандро потушава потенциален дипломатически конфликт: близо до Виторкиано е арестуван буйстващ войник от Арецо, който твърди, че бил изпратен от Козимо I да убие кардинал Алесандро Фарнезе. Разпитван и измъчван във Витербо от Фарнезе, той признава неща, които е невъзможно да бъдат истинаVita del cardinal di Firenze in Enciclopedia dei Papi, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, vol. III, Roma, 2000, p. 270. Алесандро успява да убеди и папата, и кардинала, че това е интрига за дискредитиране на Козимо I.
Алесандро работи в полза на профренската политика, водена от Козимо I, с което си спечелва врагове в лицето на испанците. Като част от тази политика на 12 август 1571 г. заедно с братовчед си Антонио Салвиати той представя пред папа Пий V идеята за анулиране на брака между Анри III Наварски и Маргьорит дьо Валоа, така че Анри да сключи втори, по-изгоден брак. Папата обаче поддържа мнението, че първо трябва Анри и адмирал Гаспар дьо Колини, лидер на хугенотите, да приемат католицизма. Според Алесандро една от основните пречки за сватбата е папският нунций в Париж Флавио Мирто Франджипани. Заедно с посланика на Медичите във френския двор Джовани Мария Петручи предприемат действия да отслабят позицията му. В Париж Петручи разпространява слух, че Франджипани е платен от Дом Гиз и от Филип II Испански, а в Рим злослови, че Франджипани е по-обвързан с политиката на кралица Катерина де Медичи, отколкото с тази на папата, и че мрази Флоренция, защото му се плаща от херцозите на Ферара. Маневрата им завършва с неуспех, тъй като с победата при Лепанто испанската партия в Рим става още по-влиятелна. На 19 октомври Алесандро признава на Козимо I, че позицията на Франджипани като посланик е солидна и Антонио Салвиати трябва да се откаже от идеята да го измести.Archivio di Stato di Firenze, Mediceo del Principato, filza 3290, c382v.
В Рим Алесандро става близък приятел на Филипо Нери и редовен гост в религиозната сграда Ораторий на филипините, въпреки че бъдещият светец е профренски настроен и надценява фигурата на Джироламо Савонарола, враг на Медичи. Близостта между двамата е такава, че Алесандро има честта да положи първия камък на Новата църква през 1575 г., която след това осветява през 1599 г. Впоследствие, с кардинал Федерико Боромео, предприемат ексхумация на тленните останки на Нери, за да ги прехвърлят в по-достоен саркофаг от този на общата гробница на неговата конгрегация. По време на втора ексхумация през 1599 г. той поставя пръстен със сапфир на ръката на трупа. Според написаното в Аналите на Цезар Бароний светецът е предсказал и папската тиара за Алесандро.Matteo Sanfilippo, Enciclopedia dei Papi, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, vol. III, Roma, 2000, p. 270.
След смъртта на Пий V Козимо I се надява на избора на Уго Бонкомпани за нов папа и поради това се заема да бойкотира Алесандро Фарнезе. След победата на Бонкомпани – нов папа с името Григорий XIII – двама от неговите избиратели – Фердинандо де Медичи и Кончини си приписват големи заслуги, надявайки се на благодарността на понтифекса; вместо това Алесандро, който се съмнява в тази стратегия, използва приятелството си с човек от курията, Диомед Леони, за да достигне до новия датарий Матео Контарели. По този начин той посещава новия папа преди своя братовчед Фердинандо и това обстоятелство има значение, когато се освобождава епархията на Пистоя. Фердинандо се опитва да го разубеди с аргумента, че постът е маловажен, но Алесандро вижда в него възможност да се освободи от поста си на посланик и от натиска на Козимо I и Фердинандо.Matteo Sanfilippo, Enciclopedia dei Papi, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, vol. III, Roma, 2000, p. 271. На 9 март 1573 г. папата го назначава за епископ на Пистоя. По този повод Джорджо Вазари пише на Винченцо Боргини, че Алесандро „е [този] мъж, когото Бог ще накара да се изкачи по-високо“.Der literarische Nachlass Giorgio Vasari, pp 760 – 761.
Тоскански период
Въпреки че остава в Рим, чрез своя братовчед Бастиано де Медичи, Алесандро де Медичи е много активен в реорганизацията на епархията на Пистоя: той налага Трентските декрети (особено този относно задължението за местожителството на енорийските свещеници) и намалява напрежението с Епископството на Прато по онова време.
На 27 декември 1573 г. Фердинандо де Медичи информира папа Григорий XIII, че архиепископът на Флоренция Алтовити е сериозно болен; Алтовити умира два дни по-късно. Впоследствие Фердинандо пише, че Козимо I би искал назначаването на Алесандро на тази служба и чрез обратната поща на 4 януари 1574 г. кардинал Толомео Галио информира Великия херцог, че папата е съгласен. Единственият, който не се радва на това назначение, е самият Фердинандо, който счита своя братовчед не само за надзирател, поставен му от баща му, но и за съперник в църковната кариера.Matteo Sanfilippo, Enciclopedia dei Papi, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, vol. III, Roma, 2000, p. 272.
На 15 януари 1574 г. Алесандро е ръкоположен за архиепископ на Флоренция. Той обаче остава в Рим, поверявайки управлението на епархията на своя братовчед Бастиано де Медичи и монсеньор Алфонсо Бинарино, епископ на Камерино. Въпреки физическото си отсъствие той непрекъснато наблюдава своята архиепископия: назначава курати, реорганизира архивите, предписва облекло за духовенството и възстановява Архиепископския дворец, който е сериозно повреден от пожар през 1533 г.; неговият герб все още се откроява на сградата днес, на ъгъла с ул. „Черетани“. Архиепископът се занимава с реформата на редовното и светско духовенство, насърчава посещенията по места в неговата епархия през 1575 г. (проведено от канцлера на Пистоя Паоло Чекарели), сблъсква се с канониците на катедралата и техните привилегии и се озовава срещу привържениците на религиозния идеал на Савонарола, които в неговите очи са виновни за подкопаването на религиозната и гражданската власт. Напрежението продължава, докато през 1585 г. Висшият магистър на Доминиканския орден Фра Систо Фабри лично не посещава Флоренция и местния манастир „Сан Марко“Matteo Sanfilippo, Enciclopedia dei Papi, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, vol. III, Roma, 2000, p. 272.
Междувременно, след смъртта на Козимо I, неговият син Франческо I де Медичи става Велик херцог в разгара на връзката си с Бианка Капело, за която скоро се жени. Алесандро не закача племенника си, нито го укорява относно живота му, както прави родният му брат кардинал Фердинандо. Последният подкрепя канониците на катедралата с такъв ентусиазъм, че в крайна сметка Григорий XIII се намесва и на 12 декември 1583 г., Алесандро става кардинал.
Един от каноните на Трентския събор постановява, че епископът трябва да живее в собствената си епархия. Алесандро, който толкова много защитава съборните предписания, не изпълнява точно това, както изрично му казва Карло Боромео през 1582 г. Той обаче не може да влезе във Флоренция без изричното съгласие на Великия херцог, което е получено едва през 1584 г. На 12 юни, след многогодишнж отсъствие, той се завръща в родния си град. Посвещава се на интензивна пасторска дейност, изследвайки през първите месеци около шестдесет манастира и потвърждавайки важността на Индекса на забранените книги. През 1589 г. той свиква синод и прави трета пасторска обиколка, насочена преди всичко към енорийските църкви, болничните братства и селските енории, също управлявани от Чекарели; следва друга обиколка през 1593 г. Освен това той организира внимателното проучване на реликвите, притежавани в различните църкви, и улеснява въвеждането на практиката на 40-те часа (религиозна практика, състояща се в обожание, в продължение на 40 непрекъснати часа, на Благословеното тайнство, видимо в дарохранителницата, съдържаща осветената нафора, тържествено изложена на олтара). След като кара да реновират Епископския дворец още през 1574 г., той финансира и възстановяването на катедралата през 1582 г.